МОТИВИ ПО НOХД №1040 ПО ОПИСА НА СГС, НО, 30 СЪСТАВ ЗА 2016
Г.
Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Г.И.Д.
за това че На 07.12.2014г. около 05.20 часа, в гр. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег.№ ****,
движейки се по бул.„Д.Н.” с посока на движение от бул.”В.Л.” към бул.”М.” и в
района на №36 до бензиностанция ’’Р.” е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно :
Чл.5, ал.2, т.З от ЗДвП : „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”;
Чл.21, ал.1 от ЗДвП : “ При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство от категория „В” в населено място е забранено да
превишава 50км/ч.”;
Чл.119, ал.1 от ЗДвП :”При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”,
вследствие на което причинил пътнотранспортно произшествие с пресичащия на
обозначена пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец Н. Б.Н., като не пропуснал преминаващия по пешеходната
пътека пешеходец, управлявайки автомобила със скорост не по-малка от 114км/ч. и
след употреба на наркотични вещества — кокаин и по непредпазливост причинил
смъртта му, след което избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.З, б. „б“, вр.
ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК
С внесения в съда обвинителен акт, срещу Д. е
повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. чл.354а, ал.5, вр. ал.З,
т.1 НК, затова че На 07.12.2014г. в 09.20ч. в гр. С. в сградата на Столична
дирекция на вътрешните работи - МВР, находяща се на адрес гр.С., ул.”********
държал в самозалепващо се найлоново пакетче без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество - кокаин с тегло преди изследването
0,39 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
32%, със стойност за 1 гр.- 125 лв. на обща стойност 48,75лв. (четиридесет и
осем лева и седемдесет и пет стотинки), включен в Закона за контрол над
наркотичните вещества и прекурсорите, в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 -
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" и случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Д., като, с оглед спецификата на
производството, твърди, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се
приеме, че фактическата обстановка се е осъществила по начина, описан подробно
в обвинителния акт. Сочи още, че на така възприетата безспорна фактическа
обстановка е съответна и дадената от страна на СГП правна квалификация на двете
деяния. Според прокурора, обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин от събраните на фазата на ДП доказателства и направеното от подсъдимия
самопризнание. Поради това счита, че същият следва да бъде признат за виновен,
като по отношение на индивидуализацията на наказанието пледира да бъде отчетено
обремененото му съдебно минало, в което фигурират и извършени престъпления
против транспорта, както и грубото незачитане на правилата за движение по
пътищата. С оглед изложеното прокурорът пледира за престъплението по чл. 343,
ал. 3 от НК на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което наказание, на основание чл. 58 а от НК да бъде
редуцирано по предвидения в закона ред. За престъплението по чл. 354 А от НК, прокурорът
пледира за определяне на наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, като това
наказание бъде присъединено изцяло към наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Повереникът на частните обвинители Т.Н. и Б.Н., адв. П.
се присъединява към изложеното от прокурора безспорната доказаност на
обвинението, предвид и диференцираната процедура, по която протече съдебното
следствие. Относно индивидуализацията на наказанието, повереникът пледира на изключителния
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани както с личността
на подсъдимия и неговото обременено съдено минало, така и с естеството на деянието.
Поради това счита, че размерът на наказанието следва да бъде определен около
максималния, предвиден за деянието, като същият бъде редуциран на основание чл.
58 А от НК.
Защитата на подсъдимия Д. в лицето на редовно упълномощения
адв. Ч., не отрича извършените от него деяния. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК и да му
наложи справедливо наказание, което да редуцира с 1/3 на основание чл. 58 а от НК. Защитникът моли съда да констатира и прецени, че никъде в квалификацията на
деянието не е включено като елемент от състава на същото, извършването му при
условията на повторност или опасен рецидив. Поради това счита, че подробно
наведените доводи от повереника на частните обвинители, за неотносими, още
повече, че не е ясно по какъв начин са приключили водените спрямо доверителя му
наказателни производства. В тази насока твърди, че единственото отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства се явява обремененото му съдебно
минало. Акцентира също така на обстоятелството, че независимо от изложеното от повереника,
срещу Д. не е повдигнато обвинение за управление на автомобил след употреба на
алкохол. Поради това адв. Ч. моли съда да наложи на подзащитния му наказание
около минималния размер,предвиден за деянието. По отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 5 от НК, защитникът пледира подсъдимият
да бъде оправдан, доколкото се твърди, че случаят е маловажен, поради което
следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Д. поддържа изложеното от своя защитник, като изразява
съжаление за случилото се.
В дадената последна дума подсъдимият твърди, че очаква справедлива
присъда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.16 и чл.17 НПК, намира за установено
следното:
Подсъдимият Г.И.Д., с
ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, българско гражданство, със
средно образование, осъждан, неженен, с постоянен адрес:***6.
Подсъдимият Д. е водач на МПС кат. „В" и „М“ от 23.07.2007 година, издаденото
свидетелство за правоуправление № *********/23.03.2007г. е валидно до 23.03.2017г.
Подс. Г.. Д. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № *******, който бил регистриран на името на св. М., с която братът на Д.
живеел на семейни начала. До около
23,30ч. подс. Д. ***, където заедно със свидетелите Т. и Н., консумирали храна
и алкохол. Подсъдимият и св. Т. изконсумирали една бутилка ракия, по-голямата
част от която изпил свидетелят. Около 11.30-12.00 часа, подсъдимият, с
управлявания от него автомобил, описан по-горе, отишъл в заведение „Б.“ на ул.
„К.“, където изпил около 50 гр. уиски. В заведението, подсъдимият се видял със
свидетелите В. и В.. Около 04,00ч. на 07.12.2014г. подс. Д. посетил дискотека
„Син сити“ находяща се на бул. „********“ в гр. С., където, около 04,30ч.,
употребил наркотично вещество, а именно кокаин. Същото е включено в Списък I на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП. Около 05,00ч. Д. си тръгнал с управлявания от него лек автомобил „Опел
Зафира“ с peг. № *******, като се отправил към заведението „При шопите“, което се намирало
в Студентски град“ и където бил свидетелят М., негов приятел.
Около 05,20ч. на 07.12.2014г. подс. Д. управлявал описания лек автомобил,
движейки се по бул. „Г. Д.Н.“ в гр. С. с посока на движение към бул. „М.“
Булевард „Ген. Д.Н.“ се състоял от две пътни платна, отделени с мантинела,
всяко от които с по три ленти за движение. В района на № 36, до бензиностанция
„Р.“, Д. управлявал автомобила в средната лента за движение в описаната посока
с неразрешена скорост на движение - не по-малка от 114км/ч., като не спазил
изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което бил длъжен да направи: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” в
населени места е забранено да превишава 50 км/ч.“ В този момент Н. Б.Н.
предприел пресичане на пътното платно по което се движел автомобила, управляван
от подсъдимия, перпендикулярно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила, на намиращата се на мястото пешеходна пътека. Когато пешеходецът
стъпил на платното за движение, отстоянието между него и управлявания от подсъдимия
автомобил било 92,06 метра. Предприетото от Н. пресичане на пътното платно било
в очертанията на намиращата се обозначена пешеходна пътека поради което за Д. се
породило задължението, произтичащо от чл.119, ал.1 от ЗДвП, да спре или намали,
като пропусне стъпилия на пешеходната пътека пешеходец. Д. не изпълнил това си
задължение, като нито спрял, нито намалил скоростта си на движение. Вследствие
на това между управлявания от подс. Д. автомобил и пешеходеца настъпил удар в средната
лента на движение на автомобила. Конкретното място на удара се намира по
широчина на пътното платно на 4,50-5,50м. вляво от десния край на платното за
движение, считано в посоката за движение на автомобила, а по дължина на пътя на
пешеходната пътека. При скоростта от 114 км/ч, с която се е движил управлявания
от подсъдимия Д. лек автомобил, опасната зона за спиране е 156 м., от което
следва, при посоченото по-горе отстояние от 92.06 м., че ударът е бил
непредотвратим. При движение с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч,
опасната зона възлиза на 43,6 метра и ударът се явява предотвратим за водача.
Първоначалният удар настъпил между предната дясна зона на автомобила и
вътрешната дясна подбедрица на Н. Н., който в момента на удара е бил обърнат с
лявата си страна към автомобила с опорен десен крак. Следствие на това на
тялото бил придаден въртящ момент, краката били изтласкани по посока движението
на автомобила и последвал удар на тялото в областта на предния капак на
автомобила с достигане на главата до челното стъкло следствие на което същото
се счупило. Тялото на пешеходеца било отхвърлено напред и вляво спрямо посоката
на движение на автомобила, като след завъртане във въздуха и последващо падане
с главата напред е бил осъществен втори контакт между тялото на пострадалия и
автомобила при което на тялото е била придадена сила в посока надясно спрямо
предварителната посока на автомобила. Едва в момента на първото съприкосновение
на автомобила с пешеходеца подс. Д. опитал да избегне удара завъртайки волана
на ляво и употребявайки спирачка. След „задиране“ на предна лява джанта в левия
бордюр автомобилът се установил.
Следствие на двойния удар между автомобила и тялото на Н. Н. на последния
била причинена тежка черепно-мозъчна травма с увреждане на главния мозък и
мекотъканна шийна травма с прерязване на десния гръдно-ключично- сисовиден
мускул и прилежащите венозни съдове довела до тежка кръвозагуба, следствие на
които травми настъпила неговата смърт на място.
След настъпването на удара подс. Д. вместо да изпълни задълженията си, като
участник в ПТП, съгласно чл. 123 от ЗДвП - да уведоми за настъпилото ПТП и да
изчака на мястото на произшествието компетентните органи на МВР, същият
преместил автомобила, прибрал в багажника откачилата се следствие на произшествието
предна броня, заключил го и без уважителна причина, напуснал
местопроизшествието. В 05,22ч. се свързал по телефон със св. М. и му казал, че
ще дойде при него в заведението „При шопите“, като го помолил да му плати
таксито. Около 5.45 часа, Д. пристигнал пред заведението с такси, което било
платено от М.. В заведението подсъдимият също употребил неустановено количество
алкохол.
След реализираното от Д. ПТП, св. Х. управлявайки личния си автомобил
„Фолксваген Пасат“, видял лежащия на пътното платно човек и съобщил за инцидента
на спешен телефонен номер 112. На място пристигнал екип при СДВР за извършване
на процесуално-следствени действия.
След като бил установен собственикът на автомобила в лицето на св. М., св. М.
Д. се свързал с брат си - подс. Г.Д. и го уведомил че полицейските органи знаят
кой е управлявал автомобила. На 07.12.2014г., в 09,20ч., подс. Д. *** дирекция на вътрешните
работи - МВР, находяща се на адрес гр.С., ул.”******* за изясняване на случая.
При явяването си Д. държал в портфейла
си 1 бр. самозалепващо се найлоново пакетче в което имало високорисково
наркотично вещество - кокаин с тегло 0,39 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент 32%, със стойност за 1 гр.- 125 лв. на обща стойност 48,75лв.
(четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) Описаното наркотично
вещество подс. Д. държал без надлежно разрешително и същото било включено в
Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите, в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
Подсъдимият дал кръв и урина за изследване, като изготвената по делото
съдебно химическа експертиза установява наличието на кокаин в същите, както и
наличието на алкохол.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената фактическа обстановка по делото в процедурата по
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, въз основа на направеното
от подсъдимия признание за осъществилата се фактическа обстановка, събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, а именно: дадените от
подсъдимия Д. обяснения, показанията на свидетелите Н., Н., М., Д., Х., Н., Т. Т.,
С., С., М. Т., Н., А., М., Г., С., Б., В., В. Д., Г., Д.а, Н. Д., В., Л., В., К.,
С. и Г.; представените по делото експертизи, както следва: СМЕ на труп /т. 2,
л. 3-7 от ДП/, съдебно химическо изследване /т. 2, л. 8 от ДП/, съдебно
химическо изследване /т. 2, л. 9 от ДП/, съдебно химическа /токсикологична/
експертиза /т. 2, л. 15-17 от ДП/, съдебно медицинска експертиза /т. 2, л.
20-24 от ДП/, дактилоскопна експертиза /т. 2, л. 28-33 от ДП/, техническа
експертиза /т. 2, л. 38-50 от ДП/, видеотехническа експертиза / т. 2, л. 55-58
от ДП/, физикохимична експертиза / т. 2, л. 64-66 от ДП/, автотехническа
експертиза /т. 2, л. 72-74 от ДП/, комплексна медикоавтотехническа експертиза /
т. 2, л. 84-100 от ДП/, съдебно
оценителна експертиза /т. 2, л. 127-128 от ДП/,; писмените доказателства по
делото – докладни записки, констативен протокол № К 1247/07.12.2014г., протокол
за доброволно предаване от 07.12.2014г., протокол за оглед на местопроизшествие
със скица и снимков материал към него от 07.12.2014г., протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол от 09.12.2014г. за взимане на образци за
сравнително изследване, протокол за доброволно предаване от 08.12.2014г., писма
от мобилните оператори с приложени към тях справки за проведени разговори, заповед
за задържане, протокол за личен обиск, протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта,
талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, препис
извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, копие от медицинско
свидетелство за смърт, протокол за доброволно предаване от 15.12.2014г., писмо
от 31.07.2015г. на СДВР – отдел Пътна полиция, придружена със справка за
налагани наказания по ЗДвП. Безспорно се установи при проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от събраните на досъдебното
производство доказателства и от признанието на подсъдимия, че фактическата
обстановка се е осъществила по начина, описан в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи. С оглед спецификата на производството и
изричното изявление, че подсъдимият Д. признава фактическата обстановка такава,
каквато същата е описана в обвинителния акт, който е приложен по делото и въз
основа на който е образувано съдебното производство, съдът намира, че
съдържащите се доказателства, събрани на фазата на досъдебното производство и
описани по-горе, не следва да бъдат обсъждани поотделно, с оглед и липсата на
констатирани сериозни противоречия.
С оглед пълнотата на настоящото изложение, съдът следва единствено да
посочи, че следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели
като логични, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи както помежду си, така и
с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са възприели елементи
от поведението и състоянието на подсъдимия през инкриминираната нощ, като съдът
намира, че показанията на свидетелите, възпрели съответните елементи от
фактическата обстановка, са еднопосочни и на практика в изложеното от тях не са
налице противоречия. Следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че
с оглед часът и мястото на инцидента, не са налице преки очевидци,
обстоятелството, че именно подсъдимият Д. е управлявал лекия автомобил и е
причинил смъртта на пешеходеца, се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните свидетели М., Д., Н., преценени съвкупно с признанието на
подсъдимия Д. за осъществилата се фактическа обстановка. По делото няма данни
свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, което
мотивира съда да кредитира с доверие изложеното от тях, още повече, че същото
намира пълна опора в приетите по делото експертизи и писмени доказателства. По
отношение на свидетелите, възползвали се от процесуалната си възможност да се
конституират в качеството си на частни обвинители, съдът се чувства длъжен да
посочи, че това обстоятелство не може да се явява основание да бъдат подлагани
на съмнение показанията единствено на това основание, тъй като това би
обезсмислило изобщо института на частното обвинение в наказателното производство.
Следва да се посочи също така, че на практика показанията на тези свидетели не
са от съществено значение за установяване на осъществилата се фактическа
обстановка.
Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения. На практика в частта,
в която същият обяснява възприятията си относно инкриминирания инцидент изложеното
от него се потвърждава по безспорен начин от събраните по делото доказателства –
експертните заключения и писмените доказателства. По отношение на твърденията на
подсъдимия за начина, по който е прекарал инкриминирана нощ, преди и след
инцидента, изложеното от него се потвърждава по безспорен начин от показанията
на свидетелите, с които Д. се е срещнал на посочените места. Обстоятелството,
че същият е употребил както кокаин, което обстоятелство е включено в състава на
вмененото му престъпление, така и алкохол, освен от показанията на свидетелите,
обясненията намират опора в изготвените по делото химически експертизи.
Съдът кредитира приетите по делото експертизи като обективни и
компетентно изготвени, както и приетите по делото писмени доказателства като
относими към предмета на доказване по делото. Авторството на деянието,
касателно причинената смърт се установява по безспорен и категоричен начин от
приетите по делото КМАТЕ и СМЕ, анализиращи поведението на водача на превозното
средство. Всички те водят до несъмнения извод, че смъртта на починалия Н. Н. е в
резултат от удара на автомобила, управляван от подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът прие, че при така установената фактическа
обстановка с действията си подсъдимият Г.И.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 343, ал.З,
б. "б", вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3от НК.
От обективна страна – На 07.12.2014г. около 05.20 часа, в гр. С., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег.№ ****,
движейки се по бул.„Д.Н.” с посока на движение от бул.”В.Л.” към бул.”М.” и в
района на №36 до бензиностанция ’’Р.” е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно :
Чл.21, ал.1 от ЗДвП : “ При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В” в населено място е забранено да превишава 50км/ч.”;
Чл.119, ал.1 от ЗДвП :” При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.”, вследствие на което причинил
пътнотранспортно произшествие с пресичащия на обозначена пешеходната пътека от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Н. Б.Н., като
не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, управлявайки
автомобила със скорост не по-малка от 114км/ч. и след употреба на наркотични
вещества — кокаин и по непредпазливост причинил смъртта му след което избягал
от местопроизшествието.
Налице са извършени от подсъдимия Д. нарушения на правилата за движение по
пътищата, като същият е управлявал лекия автомобил със скорост над 114 км/ч,
която се явява над максимално разрешената от 80 км/ч. С това си поведение
подсъдимият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В същото
време, налице и нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, доколкото пострадалият
е предприел пресичане на нарочно обозначената за целта пешеходна пътека, което
обстоятелство е породило за подсъдимия – водач на МПС, задължение да намали или
спре, като пропусне пресичащия пешеходец. В същото време настоящият съдебен
състав намира, че вмененото на подсъдимия Д. нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП не се намира в такава пряка причинно следствена връзка с възникналото ПТП,
поради което и не може да бъде прието като нарушена разпоредба по смисъла на
чл. 342, ал. 1 от НК. Поради това подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по това повдигнато обвинение, касателно нарушение на
разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП, като употребеното наркотично вещество следва да
бъде разглеждано единствено като обуславящо квалифициращия състав по чл. 343,
ал. 3 от НК.
Авторството на деянието, касателно причинената смърт се установява по
безспорен и категоричен начин освен приетата по делото КМАТЕ, анализираща
поведението на водача и пътя на превозното средство. Всичко това води до
несъмнения извод, че смъртта на починалия Н. е в резултат от удара с автомобила
на подсъдимия. Поради това съдът приема, че е налице пряка причинно следствена
връзка между нарушенията на правилата за движение по пътищата, извършени от
подсъдимия и причинените смърт на Н. Н.. С оглед пълнотата на изложението,
съдът се чувства длъжен да посочи, че по никакъв начин не може да бъде
споделено изложеното в КМАТЕ, че в причинно следствена връзка с произшествието
се явяват и действията на пострадалия, който е предприел пресичане без да вземе
мерки за безопасността си. Няма никаква житейска или правна логика да се
очаква, че на пострадалия пешеходец може да бъде вменявано задължението да
съобразява неправомерното поведение на водача, който е управлявал лекия
автомобил с превишена скорост. При констатирането на такова превишаване на
скоростта – 114 км/ч, при разрешена от 50 км/ч, вменяването на преценяването на
това обстоятелство от страна на пресичащия пешеходец, който предприема пресичане на предвиденото за целта
място – пешеходна пътека, не намира опора нито в правната норма, нито в
обичайната житейска логика. Абсолютизирането на тази логика би водело до
абсурдния извод, че на практика пешеходецът никога не би могъл да предприеме
пресичане, доколкото винаги би могло да има нарушител, който да управлява и с
по-висока скорост. Безспорно е по делото, че в случай на управление с
разрешената скорост, ударът би бил предотвратим и ПТП –то можеше и да не
настъпи. Поради това съдът приема, че настъпването на ПТП се корени единствено
в неправомерното поведение на водача на МПС.
Налице са и квалифициращите елементи по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно: На първо място, деянието е извършено от подсъдимия Д. след
употреба от страна на същия на наркотично вещество – кокаин, видно от
изготвената по ДП химическа експертиза. На следващо място, деянието е извършено
на пешеходна пътека, видно от заключението на изготвената по делото КМАТЕ,
съгласно която ударът между автомобила, управляван от подсъдимия и пешеходеца,
е станал именно на пешеходната пътека. Налице е и следващият квалифициращ
елемент, вменен на подсъдимия - бягство от местопроизшествието от страна на
подсъдимия Д.. Съображенията на съда в тази насока са следните: Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. “В” от ЗДвП, след като участва в ПТП, водачът е длъжен да остане на
мястото на катастрофата до пристигане на контролните органи и да участва в
установяването от тяхна страна на правно релевантните факти. Безспорно се
установява от показанията на свидетелите и съставените официални документи, че
при отиването на местопроизшествието, подсъдимият не е бил там. Това се
потвърждава както от дадените от самия подсъдим обяснения. В същото време, по
делото не са налице каквито и да било данни или твърдения, че същият е напуснал
произшествието, защитавайки по-важен обществен интерес от този, породил
административното му задължение по ЗДвП. Съдът намира, че законодателят допуска
отклоняването от задължението по чл. 123 от ЗДвП от страна на участник в ПТП
само в случаите, при които има необходимост от оказване на спешна медицинска
помощ или на самия участник в ПТП – то, или на друго лице. В една такава
хипотеза безспорно грижата за живота и здравето на лицата е с приоритет. Това
обаче е свързано със задължението на водача, непосредствено след оказване на
помощ и транспортиране на пострадал до болнично заведение или да се върне на
местопроизшествието, или да се свърже с дежурен служител на МВР в самото
болнично заведение. Изложените от подсъдимия доводи за напускането на местопроизшествието,
а именно – че се е уплашил, както и че на мястото са пристигнали други лица,
които ще сигнализират компетентните органи, по никакъв начин не могат да
обусловят у съда извод, че за подсъдимия е налице някакво уважително
обстоятелство и респективно, не е налице осъществяването на този квалифициран
състав. По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият е осъществил
квалифициращия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно –
след извършване на деянието е напуснал местопроизшествието. От изложеното дотук съдът намира, че подсъдимият е осъществил и трите
квалифициращи признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК.
От субективна страна съдът прие, че подсъдимият Д. е
извършил инкриминираното деяние при форма на вината непредпазливост –
подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод съдът гради въз основа на
заключението на комплексната медико автотехническа експертиза, съгласно което причината
за ПТП се корени в поведението на водача на МПС /подс. Д./, който,
приближавайки пешеходната пътека, не е намалил скоростта си до такава, даваща
му възможност да спре в случай на навлизане по нея на пешеходец. Въпреки че ударът
за водача е бил непредотвратим, то той сам се е поставил в такова положение,
управлявайки лекия автомобил със скорост много над разрешената, като в тази
насока следва изрично да се акцентира на изложеното в КМАТЕ, че при управление
със скорост в рамките на разрешената от 50 км/ч, ударът би бил предотвратим.
Следователно, в случай че подсъдимият бе управлявал с разрешената скорост от 50
км/ч и бе проявил необходимото внимание към обозначената пешеходна пътека, то той
би могъл да спре при възприемането на пешеходеца и респективно, пътно
транспортното произшествие нямаше да настъпи. Поради това съдът прие, че
деянието е извършено от него виновно, при форма на вината непредпазливост.
При така установената безспорна фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав намира, че подсъдимият Г.И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354 А, ал. 5, вр.
Ал. 3 от НК.
От обективна страна, подс. Д., На 07.12.2014г. в 09.20ч. в
гр. С. в сградата на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР, находяща се
на адрес гр.С., ул.”******** държал в самозалепващо се найлоново пакетче без
надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - кокаин с тегло
преди изследването 0,39 грама, с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент 32%, със стойност за 1 гр.- 125 лв. на обща стойност
48,75лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), включен в
Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите, в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" и случаят е маловажен.
По безспорен начин се установява както от показанията на
свидетелите, така и от изявлението на подсъдимия, че признава осъществилата се
в обвинителния акт фактическа обстановка, че Д. е осъществявал фактическа власт
върху инкриминираното наркотично вещество.
Съдът намира, че в разглежданата хипотеза става въпрос за маловажен
случай на държане на наркотични вещества, като съобрази в тази насока на първо
място минималното количество от инкриминираното наркотично вещество, което е на
стойност 48, 75 лева. Действително, деецът е осъждан, но както правната теория,
така и съдебната практика поддържа тезата, че при преценка относно
маловажността на деянието не следва да се взимат предвид данните за личността
на дееца, тъй като малозначителността се отнася към деянието и обуславя
преценка дали същото, с оглед степента на обществена опасност, покрива състав
на престъпление и кой точно. Поради това съдът намира, че извършеното от
подсъдимия деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната, характерна за този вид деяния, което характеризира случая като
маловажен по смисъла на чл. 93. Т. 9 и чл. 354 А, ал. 5, вр. Ал. 3 от НК. Не
могат да бъдат споделени доводите на защитата, относно приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК, тъй като, независимо от квалификацията на деянието като маловажен
случай, не може да се говори за малозначителност на деянието, респективно, за
реална липса на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл -подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия Г.И.Д. престъплението по чл.343, ал.З, б. „б", вр. ал.1, вр. чл.342,
ал.1, предл.3 от НК, законът, към датата на извършването му, предвижда наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" от ТРИ до ДЕСЕТ ГОДИНИ. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, съдът, при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.
371, ал. 2 от НПК следва да наложи наказание при условията на чл. 58 А от НК, а
именно а именно – след като индивидуализира наказанието, да го намали с 1/3.
Съдът намира, че отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед тежкия причинен
резултат, наличието на две съставомерни нарушения на правилата за движение по
пътищата, от нарушението на всяко от които могат да произтекат сериозни вредни
последици, високата скорост на движение – с 64 км/ч над разрешената. В разглежданата
хипотеза не става въпрос за преценяване при индивидуализацията на наказанието
на съставомерните елементи на престъплението, а отчитане, че в рамките на
констатираното превишаване на скоростта от страна на подсъдимия Д., същото е в
изключително високи предели, а именно – повече от два пъти над разрешената
скорост в рамките на населено място. Като сериозно отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено наличието на три квалифициращи признака
по чл. 343, ал. 3 от НК, като дори и наличието на един от тях би обусловило
наличието на тази правна квалификация, респективно такова по размер наказание.
В тази насока следва да бъде отчетено и предходното осъждане на подсъдимия Д.,
което също е за престъпление против транспорта – за престъпление по чл. 343 Б
от НК, като деянието е извършено в един непродължителен времеви период преди
извършване на настоящото деяние. Очевидно е, че предходното осъждане, за което
на подсъдимия е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, не е оказало предупредителното си
въздействие и същият е продължил да управлява МПС нарушавайки грубо правилата
за движение по пътищата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
бъде преценено и употребата от страна на подсъдимия на алкохол, след което
същият е управлявал МПС. Независимо, че това обстоятелство не е включено в
състава на престъплението, вменено на Д., с оглед напускането от негова страна
на местопроизшествието, данните в тази насока са категорични и изхождат както
от показанията на свидетелите, така и от обясненията на самия подсъдим, поради
което няма как да бъдат пренебрегнати при извършване на цялостната преценка на
поведението на подсъдимия през инкриминираната нощ и извършването на деянието.
Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват изразеното съжаление и
дадените обяснения, способстващи в голяма степен за установяване на
осъществилата се фактическа обстановка. При определяне на размера на
наказанието, съдът счита, че същото следва да бъде определено при значителен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, доколкото наличните такива са
обичайни, с не толкова голяма тежест и не могат да бъдат противопоставени и да
вземат превес над недопустимия и безразсъден начин, по който подсъдимият е
управлявал автомобила – с изключително висока скорост и след употребено наркотично
вещество. Поради това съдът намери, че наказанието следва да бъде определено
при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и не е налице
хипотезата на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия Д., доколкото
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни в
такава степен, нито е налице изключително такова, така че и най-ниският размер
на наказанието, предвиден в санкционната част на разпоредбата да бъде несъразмерно
тежко..
По тези съображения, съдът прие,
че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати с определянето спрямо подсъдимия Г.Д., на основание чл. 343, ал.З,
б. "б", вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА, който
размер е пределно близък до максималния и отразява значителния превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. На основание чл. 58 А от НК, така
индивидуализираното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА следва да
бъде намалено с 1/3, като бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
С оглед размера на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
безпредметно се явява обсъждането на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК,
като съдът, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, определи първоначален ОБЩ
РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от
ОТКРИТ ТИП.
Съдът счете, че за изпълнение
целите на наказанието, следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
такова по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, поради което на основание чл.343г от НК
вр. чл. 343, ал.З, б. "б", вр.
ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК лиши подсъдимия Д. от
ПРАВО да управлява моторни превозни средства за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, считано
от влизането на присъдата в сила, при условията на чл. 49, ал. 2 от НК.
За извършеното от подсъдимия Г.Д. престъпление по чл.354 А, ал. 5, вр. Ал.
3 от НК, законът предвижда наказание "ГЛОБА" в размер до 1000 лева.
При индивидуализацията на размера на наказанието, съдът намира за
безпредметно да преповтаря изложеното по-горе относно наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство в разглежданата хипотеза следва да бъде преценено съдействието от
страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
разпоредбата на чл. 58 А, ал. 5 изрично изключва приложението на предходните
алинеи към случаи, при които за деянието се предвижда наказание ГЛОБА. Поради
това съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени с налагане на
подсъдимия за извършеното от него деяние на наказание ГЛОБА в размер на 800
лева, а именно – над средния, предвиден за деянието и отразява превеса на
отегчаващите отговорността обстоятелства в рамките на приетото по-горе от съда,
че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 354 А, ал. 5, вр. Ал.3 от НК.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанието ГЛОБА в размер на 800 лева следва да бъде присъединено
изцяло към
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия Г.И.Д. бяха възложени направените по делото
разноски в размер на 1743, 73 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет и три
лв. и седемдесет и три ст.), както и по
пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист. на основание чл.190, ал.2
от НПК вр. Тарифа №1 на МП.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при
СГС: