Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192
гр.Габрово, 14.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на първи август
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :КР.ГОЛЕМАНОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при
секретаря. В.Йосифова като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 250
по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Х.Д.
*** против решение № 223/5.06.2019 г., постановено по гр.д. № 24/2019 г. по
описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението
било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материално и
процесуално правните норми и в противоречие със събраните доказателства.
Съдът пропуснал да посочи в доклада
си, че обстоятелството, дали ищеца се ползва от защитата на БКТД или не е от
значение за делото и в мотивите си приел, че няма данни за членство на ищеца
или присъединяване към синдикални организации, които са страна по договора.
Изготвяйки непълен и неточен доклад съдът допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Освен това не бил спорен факта, че ищеца се
ползва от правата по Браншовия колективен трудов договор, като член на
организацията на КНСБ.
Твърди
се също, че решението било немотивирано, тъй като съдът не обсъдил
доказателствата, от които се установявало, че жалбоподателят може да изпълнява
възложената му работа. От показанията на разпитаните свидетели ставало ясно, че
основните задължения на горските надзиратели били експедиция и маркиране на
дървесина, а не охрана, което било в противоречие с твърдяното в заповедта за
уволнение. В заповедта не била посочена причината, поради което работодателя не
може да подсигури друга подходяща работа, съгласно заключението на медицинските
органи. Не било установено, че не съществува подходяща за здравословното
състояние на жалбоподателя работа, а само било посочено, че не са определени
места за трудоустроени при условията на чл.315 КТ, тъй като предприятието било
само от 36 човека. Съгласно чл.22 от Браншовия колективен трудов договор,
работодателят е бил длъжен да определи места за трудоустрояване или лица с
облекчени условия на труд, без ограничение в зависимост от числеността на
персонала, което задължение не било изпълнено. В хода на производството били
представени длъжностни характеристики –
на длъжностите, техник –лесничей” и специалист лесовъдство”. И за двете длъжности
се изисквало образование ”техник-лесовъд”, каквото жалбоподателят притежавал.
Имал и необходимия опит. Свидетелите установили, че заемащите тези длъжности
само експедирали дървесина, нямало задължение за охрана на горски участъци, а
единия от специалистите осъществявал дейността си в канцелария. Според
жалбоподателя били налице няколко свободни места, които той би могъл да заеме,
но не му било предложено, с което била нарушена разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9
изр.2 от КТ.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника по жалбата, с който я оспорва
и излага подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
При извършване на служебна проверка по реда на
чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, съдът се произнася в рамките поставени от въззивната жалба и по
посочените в нея възражения.
Първоинстанционния съд е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. чл.344,ал.1,т.1,т.2
и т.3 от
КТ.
Между страните
по делото е безспорно, че ищецът
е бил в трудови правоотношение с ответника
в ТП ”Държавно горско стопанско
Габрово” на длъжност „горски
надзирател”.
Със Заповед №7/16.11.2018г., на Директора на „ТП ДГС Габрово” е прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.325,ал.1,т.9 от КТ – поради невъзможност да изпълнява възложената му работа,
считано от 16.11.2018г.
Съгласно експертно решение на ТЕЛК при
МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово от 06.03.2018г. на К.Х.Д. е
определена 82% трайно намалена работоспособност, с остатъчна работоспособност
18%. Посочено е, че той може да
изпълнява възложената му трудова дейност.
Изискано е становище на служба по
трудова медицина, според което дейността на горския надзирател се извършва на
открито, свързана е с обход на пресечена местност, работната поза
е преобладаващо стояща, в движение, с натоварване на долните крайници.
С решение №0693 от 16.07.2018г. на НЕЛК, специализиран състав
по сърдечно - съдови заболявания, е отменено решение на ТЕЛК №
0755/06.03.2018г. обжалвано в частта за трудовата препоръка. С експертното решение
на HЕЛК е прието,
че противопоказни за състоянието на К. Д.
са: физическо и психическо натоварване, нощен труд и дежурства на смени.
Статично и динамично пренатоварване на долните крайници, контакт с
невротоксични вещества, неблагоприятни климатични условия.
В мотивите на експертното решение на
НЕЛК е посочено становището на специалистите по трудова медицина към НЕЛК - работното място на служителя, като горски
надзирател е с разнообразни дейности и периоди на обходи на големи територии,
свързани с работа на открито, при микроклимат не съответстващ на изискванията,
с работна поза предимно стояща/ вървяща с повишено пренатоварване на долните
крайници във втора степен на риска. Експертната оценка на описаните условия на
труд, дава основание да се приеме, че К.Д.
не може да работи на длъжност „ горски надзирател" при обичайните условия
на труд. Според експертите, той може
да работи, но като трудоустроен
на подходящо работно място от
Списъка на трудоустроени лица, при спазване на
противопоказанията и облекчени условия на труд- без дейности на открито,
при прегряващ, преохлаждащ микроклимат,
без системна стояща и вървяща работа
поза, без самостоятелна
ръчна работа с вдигане
и пренасяне на тежести с единично
тегло над 5кг., без удължено
работно време и без
извънреден труд.
Съгласно поименното щатно разписание
на длъжностите на ТП „Държавно
горско стопанство Габрово”, в сила от 18.05.2018г., ответното предприятие е с численост от 39
щатни бройки. Не заета е една длъжност- „специалист
лесовъдство”, две – „техник лесничейство” и една
за сезонен работник- огняр.
По искане на страните пред първоинстанционния съд са
разпитани свидетели. От показанията им се установява, че в действителност
записаното в длъжностните характеристики не се спазва стриктно. Обикновено
прекият ръководител събирал работниците сутрин и им разпределял задачите и
позициите. Всички свидетели обаче твърдят, че работата на жалбоподателя е била
свързана с ходене на терен в гората. Същото се отнася и до служителите, които работят на длъжност: „лесничей”, „техник
лесничейство” и „специалист лесовъдство”, които при изпълнение на служебните си задължения трябва посещават
горските райони, да стоят прави дълго
време, както и да обхождат големи
територии.
При
така установената фактология, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, работодателят ответник следва да
установи законосъобразността на заповедта за уволнение, като докаже наличието
на всички елементи от фактическия състав на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. В конкретният случай,
съществувалото между страните по делото трудово правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Фактическият състав на посоченото основание за уволнение включва следните елементи, които
трябва да бъдат доказани от работодателя, за да е обоснована
законосъобразността на заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ: 1.
невъзможност на работника/служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска
комисия и 2. липса на друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника/служителя, респ. отказ на работника/служителя да заеме предложената
му подходяща за здравето работа.
В случая по делото не се спори съществуването
на трудово правоотношение между страните.
За да е налице
първата предвидена в закона предпоставка, а именно обективната невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа, в медицинското заключение следва изрично да
е посочено, че състоянието на работника или служителя поражда невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. Съдът намира, че в решението от 16.07.2018г. на НЕЛК, са посочени
противопоказни условия на труд, от които категорично се установява, че ищецът
не може да заема длъжността " горски надзирател". Посочените са от
специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания
противопоказания - физическо и психическо натоварване, нощен труд и дежурства
на смени. Статично и динамично пренатоварване на долните крайници, контакт с
невротоксични вещества, неблагоприятни климатични условия.
В мотивите на експертното решение на
НЕЛК е посочено становището на специалистите по трудова медицина към НЕЛК - работното място на служителя, като горски
надзирател е с разнообразни дейности и периоди на обходи на големи територии,
свързани с работа на открито, при микроклимат не съответстващ на изискванията,
с работна поза предимно стояща/ вървяща с повишено пренатоварване на долните
крайници във втора степен на риска. Експертната оценка на описаните условия на
труд, дава основание да се приеме, че К.Д.
не може да работи на длъжност „ горски надзирател" при обичайните условия
на труд. Според експертите, той може
да работи, но като трудоустроен
на подходящо работно място от
Списъка на трудоустроени лица, при
спазване на противопоказанията и облекчени условия на
труд- без дейности на открито, при
прегряващ, преохлаждащ микроклимат, без
системна стояща и вървяща работа поза,
без самостоятелна ръчна
работа с вдигане и пренасяне
на тежести с единично тегло над 5кг., без удължено работно
време и без извънреден труд.
Втората предпоставка
изисква при наличието на друга подходяща длъжност и при съгласие от негова
страна, работникът или служителят
да бъде назначен на нея, т. е. да бъде трудоустроен на тази длъжност по реда на
чл. 314 и сл. КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че работодателят е
длъжен да трудоустрои работника или служителя само ако съществува при него
друга подходяща работа или ако същата работа в същия обем може да се изпълнява
при облекчени условия съгласно чл. 314 КТ. Задължение на работодателя за
трудоустрояване обаче не съществува, ако такава
подходяща длъжност няма в предприятието или няма обективна възможност същата
работа в същия обем да може да се изпълнява при облекчени условия от работника.
Работодателят не е длъжен да създава специална нова длъжност за съответния
работник или служител, която да е подходяща за здравословното му състояние и
професионална квалификация, нито да променя трудовата функция или обема на
заеманата от работника досегашна длъжност.
От данните по делото безспорно се установява
наличието и на втората твърдяна от работодателя предпоставка за законност на
уволнението, а именно, че при същия няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника. Правилно е посочено от
първоинстанционния съд, че работодателят не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 315 КТ, тъй като е с по-малко от 50 работници и служители и
не е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване.
Пред първоинстанционния съд е представен Браншови
колективен трудов договор на работещите в отрасъл ”Горско
стопанство-стопанисване” през 2017-2018 г. Една от страните – работодател е „Северноцентрално
държавно предприятие – Габрово”, а от страна на синдикатите – Федерация на
синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата
промишленост към КНСБ и Национална федерация ”Земеделие и горско стопанство на
КТ”Подкрепа”. В чл.22 ал.1 от договора е регламентирано, че в едномесечен срок
от подписване на КТД страните по него се задължават да определят работни места
за трудоустрояване, които по предписание на здравните органи да се заемат от
трудоустроени работици/служители поради болест или трудова злополука, или
облекчаване условията на труда за изпълняваната работа. На основание цитирания
текст от договора пред първоинстанционният съд ищецът е твърдял, че неговият
работодател е имал задължение да състави ежегоден списък с работни места за
трудоустрояване.
Колективният трудов договор обвързва със задължителна
сила страните по него – работодателите и синдикалните организации, техните
членове, както и присъединилите се по определена процедура, регламентирана в
договора, на ниво държавни предприятия и техните поделения. Пред
първоинстанционния съд не са изложени твърдения от ищеца за членство в някоя от
синдикалните организации или присъединяване, за да се разпростре действието на
договора и спрямо него. Освен това не е без значение и обстоятелството, че
задължението по чл.22 ал.1 от договора е възникнало по отношение на
Североцентрално държавно предприятие Габрово, което не е работодател на ищеца.
Не се доказа по делото, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 16.11.2018 г., в щатната численост на ТП „Държавно
горско стопанство Габрово” има друга свободна длъжност, подходяща за професионалната квалификация и
здравното състояние на ищеца. Не заета е
била една длъжност- „специалист лесовъдство”, две – „техник лесничейство”
и една за сезонен
работник- огняр. Видно от представените по делото длъжностни
характеристики, заемащите ги служители следва да организират, контролират и
отговарят за охраната в поверения охранитерен участък, да открива нарушения в
горите и др. - за длъжносттта” техник лесничейство”. Да участва в маркиране,
сортиментиране и комплектоване на лесосечния фонд, участва в ревизиите на охранителните
участъци и освидетелстване на сечища, участва в организиране и изпълнение на
лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища и др. Всички тези задължения
безспорно са свързани с посещаване на горските
райони, обхождане на големи
територии и натоварнатне на долните крайници, което е в противоречие със
здравословното състояние на жалбоподателя и предписанията на здравните органи.
Жалбоподателят не би могъл да заеме и длъжността „огняр” поради нейната специфика, свързана с физически усилия.
От друга страна, работодателят не е длъжен да
промени създадената организация на труда като осигури специално работно място,
подходящо за трудоустрояване на ищеца, а може само по своя преценка да предложи
друга подходяща работа, ако има такава в предприятието. Доколкото в случая няма
друга подходяща работа и липсва нормативно изискване за определяне на подходящи
за трудоустрояване длъжности в ТП ДГС Габрово, работодателят
е длъжен да прекрати трудовия договор, както е сторено в настоящия случай.
От изложеното следва, че работодателят е
упражнил законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на посоченото в заповедта основание. Доколкото правният извод,
до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, на основание чл. 271 ГПК решението на
Районен съд Габрово следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е оплакването в жалбата за непълен и
неточен доклад по делото, тъй като съдът пропуснал да посочи, че обстоятелството
дали ищеца се ползва от защитата по БКТД или не е от значение за решаване на
делото. Съдът е изготвил доклад по делото, съобразно изискванията на чл.146
ал.1 ГПК. Пред първоинстанционния съд ищецът само се е позовал на БКТД, като
основание за създаване на списък на длъжности за трудоустроени работници, но не
е навел твърдение, че той като член на синдикална организация, страна по
договора, за да се ползва от неговата защита. Съгласно разпоредбата на чл.146
ал.2 ГПК съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените факти не
сочат доказателства, но няма задължение сам да извежда твърдения, които не са
направени от страните, въз основа само на позоваване на писмено доказателство.
Неоснователно е и възражението за немотивираност на
обжалваното решение. Макар и не подробни, съдът е изложил мотивите си,
основавайки се на доказателствата по делото, за да стигне до извода за
неоснователност на предявените искове.Обстоятелството, че съдът е изложил
мотиви, които са неблагоприятни относно изхода на спора за ищеца не правят
решението постановено при липса на мотиви.
Предвид изхода на спора, жалбоподателя дължи на ответника по жалбата
направените разноски пред въззивната инстанция. По делото са представени
доказателства за реално заплащане по банков път на адв. възнаграждение в размер
на 480 лв., която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223 от 05.06.2019 г. постановено
по гр.д. № 24/2019 г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА К.Х.
Д., ЕГН**********, с адрес: ***
да заплати на ТП ”ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
ГАБРОВО”,ЕИК2016168050174, с адрес: гр.Габрово, ул.”Минзухар” №1,
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 480лв./четиристотин
и осемдесет/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
в едномесечен срок връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: