П Р О Т О К О Л № 277
гр. Пловдив, 18 юни 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ВАСИЛ ГАТОВ
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдията Гатов ВЧНД № 249 по описа за 2020
година.
Съдебното
заседание се провежда чрез ведеоконферентен способ - Skype.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр.*с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която и в момента присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на линията се намира обвиняемият Т.А.Д..
В
съдебната зала се явява защитникът на обвиняемия - адв. Д. П., упълномощен на досъдебното производство.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Т.Д.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки - да се даде ход на
делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Т.Д.: Не
възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение.
Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде
ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Моля да уважите жалбата и да определите една
по-лека мярка за неотклонение. Изложил съм мотивите в жалбата.
Освен написаното, искам да наблегна съвсем накратко на три неща.
Първо, желанието на Д. да съдейства, да даде подробни обяснения и да
спомогне за максимално бързото приключване на делото съвсем не е само
декларативно, както беше казано от страна на * окръжен съд по
първоинстанционното дело. Още по време на първото гледане на мярка за
неотклонение разследващият полицай беше уведомен, че искаме да дадем показания.
От тогава досега минаха над 4 месеца, но никой не ни е потърсил. Освен това,
изобщо не виждаме да е повдигнато ново обвинение или обвинението да бъде
разширено и по този начин да се обоснове една по-голяма практическа и правна
сложност на делото.
Второто, на което искам да наблегна е, че представените доказателства в
първа инстанция преди една седмица не доказват нови престъпления. Те показват
само една комуникация между обвиняемите, но това само по себе си не говори за и
не доказва нови престъпления.
Третото, поради което моля за една по-лека мярка за неотклонение е видно
от свидетелството за съдимост на Д. и считам, че е възможно при евентуално
споразумение с Прокуратурата той да получи условна присъда.
Всичко това и имайки предвид, че той вече търпи повече от 4 месеца
най-тежката мярка за неотклонение ми дават основание да ви помоля за една
по-лека мярка за неотклонение.
Съдът даде дума за лична
защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.А.Д.:
Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми и няма какво повече да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата, а
протоколното определение на * окръжен съд да бъде потвърдено като обосновано,
законосъобразно и правилно.
На първо място трябва да се изтъкне, че няма нови обстоятелства, които да
налагат извода, че трябва да се промени мярката за неотклонение от
задържане под стража в по-лека такава. И към настоящия момент е налице
обоснованото предположение, че именно Д. е автор на вмененото му престъпление
по чл. 244 от НК. В тази насока са били разпитани множество свидетели и съдът е
бил прецизен те да бъдат посочени.
По отношение втората предпоставка – дали той може да се укрие или да
извърши престъпление, Пловдивският
окръжен съд също се е мотивирал, като е посочил, че Д. пребивава непрекъснато
на различни адреси. На следващо място е отчел и лошите характеристични данни.
Прав е колегата, че осъжданията му са с един срок, който е значителен, по
отношение на който е настъпил института на реабилитацията, но и практиката в
тази насока е почти константна и винаги тези предходни осъждания се обсъждат от
съставите като лоши характеристични данни.
В този смисъл моля да потвърдите определението на * окръжен съд и с оглед
целите на чл. 57 от НПК да не изменяте мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Т.А.Д.: Моля
за условна присъда, ако е възможно.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание
съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8
от НПК.
С обжалваното Определение състав на * окръжен съд е оставил без уважение
искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 127/2020г. г. по описа на * РУ на
МВР *Т.А.Д..
Срещу определението е постъпила
жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за
неотклонение, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното
определение. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да разколебаят изводите за
съществуването на опасност Д. да извърши престъпление и за наличието на
обосновано предположение, че е извършил престъпленията, в които е обвинен.
Защитата на обвиняемия Д. излага доводи за намерение у обвиняемия да даде
обяснения пред разследващите органи, както и, че е изминал дълъг период от
задържането му до момента и мярката за неотклонение е изпълнила процесуалната си
роля.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка
за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на
атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението,
първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият Д. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът
на Окръжния съд, че обоснованото предположение обвиняемият да е осъществил този
престъпени състав продължава да съществува и този извод не е разколебан.
Показанията на свидетелите П., К., С., Д., П..,
протоколите за оглед на веществените доказателства и заключението по
назначената СТЕ в достатъчна степен удовлетворяват критерия, изискуем от
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма данни, които да внасят съмнение в извода
за съпричастност на обвиняемия, към деянията, в които е обвинен.
Обосновано решаващият съд е
преценил, че е опасността обвиняемият Д. да се укрие или извърши престъпление
не е разколебана или отпаднала и същата се извежда и от многократните му
предходни осъждания за различни престъпления от общ характер, които го очертават
като личност склонна да върши престъпни деяния, както от и механизма
на извършване на деянието и интензитета на престъпната дейност, насочена към
разпространение на подправени парични знаци. Този извод допълнително се
подкрепя и от създадената добра организация и предварителна планировка на
престъпните действия.
Ето защо, след като наличието на
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията, в които е обвинен и
съществуването на опасност да извърши престъпление не са разколебани, то за
първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да остави
искането на обвиняемия Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека без уважение, както и правилно е
сторила.
Това очертава обжалваното определение
като обосновано и законосъобразно и налага потвърждаването му.
Разследването е в
разумни срокове, съобразно критериите на НПК и ЕКЗПЧОС, а задържането на обвиняемия не излиза извън
очертания от нормата на чл.63, ал.4 НПК обхват, още повече, че
разследването по делото се движи ритмично и експедитивно с оглед изясняване в
пълна степен на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
Доводите на защитата, свързани с поведението на обвиняемия след изтърпяване
на наказанията по предходните му осъждания не могат да променят горния извод и
могат да бъдат релевирани при решаване на делото по същество.
По изложените съображения, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОтВЪРЖДАВА Определение № 592 от 11.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1022/2020 г. по описа на * окръжен съд.
Определението
е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: