О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1804 17.10.2022 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав,
на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 1803 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по жалба, съгласно заявеното в която и съгласно нейното уточнение
(л.260) се приема, че е подадена от 1.Община Камено, с подпис на кмета на
общината; 2.Общински съвет - Камено, с подписи на общинските съветници; 3.Кметствата
на селата Свобода, Кръстина, Винарско, Трояново, Черни връх, Русокастро,
Вратица, Полски извор, Константиново, Тръстиково, Ливада и Желязово, с
подписите на съответните кметове и кметски наместници; 4.Директорите на Средно
училище „Христо Ботев“-гр.Камено, Основно училище „Христо Ботев“-с.Трояново,
Основно училище „Иван Вазов“-с.Русокастро, Начално училище „Братя
Миладинови“-с.Кръстина, с подписите на съответните директори; 5.Директорите на Детска
градина „Слънце“-гр.Камено, Детска градина-с.Свобода, Детска градина-с.Кръстина,
филиал с.Винарско, Детска градина-с.Трояново, Детска градина-с.Черни връх,
Детска градина- с.Русокастро, с подписите на съответните директори и
6.Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - с.Русокастро, с подпис на
директора, срещу заповед на министъра на вътрешните работи №
8121К-5008/13.06.2022г. (л.350), в частите й по т.1 и т.4, с които се закрива Районно
управление - Камено и се създава Участък - Камено при Второ районно управление
- Бургас.
В жалбата е
изразено становище, че оспорената заповед представлява общ административен акт,
който засяга живеещите на територията на Община Камено, а освен това на общо
основание – чл.120, ал.2 от КРБ, се счита, че тя подлежи на оспорване пред съда.
По същество се посочва, че с оспорваната заповед са допуснати нарушения на
основни принципи уредени в ЗМВР, както и че проектът на тази заповед не е
съгласуван надлежно. Развиват се съображения за липса на мотиви и негативно
отражение на структурните промени въведени със заповедта, на територията на
общината.
Жалбоподателите
са направили особено искане при условията на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на
изпълнението.
Жалбата е
подадена първоначално до Върховен административен съд, който след изискване на
административната преписка от Министерство на вътрешните работи е изпратил
делото по подсъдност на Административен съд - Бургас.
Ответната
страна по жалбата – Министърът на вътрешните работи, в представено по делото
писмено становище, инкорпорирано в съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена до ВАС, я оспорва като процесуално недопустима, тъй като заповедта не
представлява общ или индивидуален административен акт и не подлежи на
обжалване. Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата.
Претендира за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. без уважение
като неоснователна.
Съдът, като
взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства със заповед №
8121К-5008/13.06.2022г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.33, т.9, чл.145, ал.1 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е изменена т.1 от заповед рег.№
8121К-530/24.02.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърдена
щатната численост на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас.
С т.1 от заповедта която се оспорва, е наредено съкращаване на щатната
численост на ОДМВР-Бургас с общо 39 щатни бройки, в т.ч. 12 за държавни
служители с висше образование, 24 за държавни служители със средно образование
и 3 бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, както и закриване на Районно
управление - Камено. С т.4 от заповедта, в щата на ОДМВР-Бургас са
включени 36 щатни бройки, в т.ч. 12 за
държавни служители с висше образование, 24 за държавни служители със средно
образование, като се създава Участък - Камено при Второ районно
управление - Бургас.
С
определение № 8848/12.10.2022г. по адм.д. № 9091/2022г., състав на ВАС е
прекратил образуваното пред него производство и е изпратил по подсъдност делото
на Административен съд - Бургас.
Настоящият
състав намира така подадената жалба за процесуално недопустима, тъй като
заповедта срещу която е насочена, не представлява нито общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК, нито индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК, а още по-малко подзаконов нормативен акт (нормативен
административен акт) и не подлежи на оспорване.
Атакуваната заповед
е издадена с посочен оправно основание чл.145, ал.1 от ЗМВР. Съгласно този
текст министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения,
организационните структури и щатовете на структурите по чл.33, т.7 и чл.37,
сред които съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР са областните дирекции. В чл.42,
ал.1 от ЗМВР е посочено, че областните дирекции на МВР се създават на
териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на
Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а съгласно
ал.3 на чл.42 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели,
сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в
зависимост от задачите и дейността им. По отношение на посочените звена –
районни управление, чл.42, ал.4 от ЗМВР визира, че те се създават със заповед
на министъра на вътрешните работи в областните дирекции на МВР, а по отношение
на участъците, ал.6 на чл.42 предоставя правомощие на министъра на вътрешните
работи при условията на ал.3 със заповед да създава и закрива участъци в
отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в
рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.
Посоченото квалифицира оспорваната заповед
като издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставените му
по закон правомощия и израз на преценка на управление на финансовите,
матириалнотехническите и човешки ресурси на министерството, съгласно чл.33, т.6
и т.7 от ЗМВР. Тази заповед засяга разпределението на тези ресурси на
териториален принцип в едно структурно звено на министерството има
организационен и вътрешнослужебен характер, поради което не представлява
индивидуален, общ или нормативен административен акт.
Съгласно
чл.21 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и
волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права
или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган
да извърши или да се въздържи от определено действие. Не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се
обявяват условията за участие в състезателно административно производство по
издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон
е предвидено друго.
Съгласно чл.65 от АПК, общи са
административните актове с еднократно правно действие, с които се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива
актове.
Съгласно чл.75, ал.1 от АПК, нормативните
административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие.
ОДМВР-Бургас
е основна структура на МВР, съгласно чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР, а районните
управления са създадени към тази законово обособена структура. Районно
управление - Камено към Областната дирекция - Бургас, ръководено от началник,
пряко подчинен на директора на областната дирекция, в който смисъл е чл.26,
ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е създадено за
изпълнението на определени задачи и дейности, с оглед текстовете на чл.42, ал.3
и 4 от ЗМВР. Съкращаването на щат и закриване на функционално обособени
структури, извън създадените със закон освен, че е в правомощието на министъра
на вътрешните работи, в който смисъл е чл.145, ал.1 от ЗМВР, актът с който се
извършват тези промени представлява вътрешно ведомствен такъв, който не подлежи
на обжалване по реда и условията на АПК.
Заповед №
8121К-5008/13.06.2022г. на министъра на вътрешните работи създава права и
задължения единствено за органите и организациите, които са подчинени на нейния
адресант, без да се засягат права и законни интереси на отделни граждани и/или организации.
Тя не е с еднократно правно действие, с което да се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица. С нея е извършена реорганизация по щата на ОДМВР-Бургас,
без с това да се засягат права и интереси на конкретни лица. Доколко тази заповед
може да бъде основание за издаването на други актове, с които да се засегнат
права на определени органи/служители на ОДМВР, то тази опосреденост няма правно
значение, защото тези последващи актове имат качеството на индивидуални
административни такива, които по силата на чл.21 от АПК подлежат на
самостоятелен съдебен контрол. Що се отнася до борбата с престъпността и
наличието на полицейско присъствие в отделните населени места, то това е част
от работата на МВР, независимо от структурата чрез която тя ще бъде
осъществявана. Определянето на тази структура обаче, има вътрешноведомствен и
организационен характер.
По
предвижданията на чл.2, ал.2, т.3 от АПК,
актовете с вътрешно-ведомствен и
организационен характер не подлежат на съдебен контрол, освен ако с тях се
засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В
разглеждания случай не са налице данни за засягане на субективни права или
законни интереси на гражданите. Ето защо не може да намери приложение общата
клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от КРБ. Според изложеното в т.6 от
мотивите на решение № 21/26.10.1995г. по к.д.№ 18/1995г. на
Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е
допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен
или вътрешен характер и проявяват действие „навън“ – спрямо трети лица /граждани и юридически лица/, какъвто процесният
случай не е. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или
законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание
за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Материалноправното основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване
на административния акт, като е недопустимо обжалването му от лице, чиито права
и интереси не са нарушени или застрашени.
Приетата от министъра на вътрешните работи заповед засяга организацията
на работата на служители на министерството, тяхната численост и разпределение
на длъжности от определено териториално звено. Тя няма как да има за пряка
правна последица засягане на права и законни интереси на трети лиза, външни за
това ведомство, независимо, че има отношение към осъществяването на основни
дейности на ведомството, възложени му по закон.
Със заповедта не се регулират отношения с трети лица
и не могат да бъдат нарушени или застрашени права или законни интереси на трети
лица, в това число и по отношение на други държавни органи и организации,
каквито са жалбоподателите, тъй като тяхното изпълнение или
неизпълнение не е правно основание за предприемането нито на правни, нито на
фактически действия от служителите на министерството към трети лица. Правният
интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни
последици. Интересът трябва да е правен, т.е. обжалването следва да е насочено
към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването
им или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу
административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне
реално е довело до установяването на определено правно положение между
конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен
това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга
правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или
ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или
създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. За да бъде
осъществен съдебният контрол върху определен административен акт, компетентният
съд следва да е надлежно сезиран от оспорване, подадено от лицата, чиято правна
сфера, /като права задължения и правни интереси/ посоченият акт следва да
засяга по неблагоприятен начин. Извън така очертаният кръг лица, други правни
субекти, респ. организации, не могат да оспорват редовно един административен
акт, респ. да сезират валидно съдът да разгледа правния спор по неговата
законосъобразност.
При това положение и доколкото спрямо жалбоподателите
не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна
защита, по аргумент от чл.15, ал.1 от АПК, съдебното производство
подлежи на прекратяване поради недопустимост.
Заповедта не
е издадена по прилагането на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока
степен, поради което не може да се приеме и за подзаконов нормативен акт.
С оглед на изложеното и при така действащата
правна уредба, този състав на Административен съд - Бургас приема, че с
оспорената заповед са извършени организационно-щатни промени в ОДМВР-Бургас,
поради което същата няма белезите и не представлява индивидуален, общ или
нормативен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.
По тези
съображения подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане. Поради това съдът не дължи изрично произнасяне и по
направеното искане с посочено правно основание чл.166, ал.2 от АПК. След като
заповедта не представлява индивидуален административен акт, то посочения текст
на чл.166 от АПК е неприложим спрямо нея. Отделно, единствено допустимото
оспорване има суспензивен ефект спрямо оспорвания акт.
Водим от
горното и на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане подадената жалба против заповед № 8121К-5008/13.06.2022г.
на министъра на вътрешните работи, с описаното по-горе съдържание.
ОСТАВЯ без разглеждане искането за
спиране
изпълнението на заповед № 8121К-5008/13.06.2022г. на министъра на вътрешните работи.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1803/2022г. по описа на
Административен съд - Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: