ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 523
гр. ХАСКОВО, 22.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
Г. Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от М. Д. Д. Въззивно частно гражданско дело №
20215600500652 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 407 ГПК.
Предмет на разглеждане е подадената от В. Д. С. от град *** частна жалба с вх.
№ 264044/23.08.2021 г. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д. №
988/2011 г. на Районен съд – Димитровград.
Основно твърдение в жалбата е за допуснато от районния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в невръчване лично срещу
подпис на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Посочва се, че не е връчена
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 385/2021 г. на ЧСИ рег. № 875.
Жалбоподателят възразява, че оспорва изцяло незаконосъобразността на производството, в
което е издаден изпълнителен лист. Тъй като не му бил връчен препис от разпореждането за
издаване на изпълнителния лист, по този начин бил лишен от възможността да упражни
правото си по чл. 274, ал. 1 ГПК и да се защити срещу съдебния акт. При наличие на това
нарушение било образувано производство по принудително изпълнение на съдебното
решение, още преди да му е връчена покана за доброволно изпълнение. Доколкото изобщо
липсва връчване на такава покана, то настоящата частна жалба се явява процесуално
допустима. Невръчването на препис от разпореждането за издаване на изпълнителен лист и
на поканата за доброволно изпълнение се установявало от материалите по гр.д. № 988/2011
г. на РС – Димитровград. Отправено са искания за разглеждане на жалбата в открито
съдебно заседание и събиране на писмени доказателства – представяне от ЧСИ Захари
Запрянов в оригинал на покана за доброволно изпълнение и от РС – Димитровград на
отрязък от съобщение за връчване на препис от разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. С тези аргументи се отправя искане за обезсилване на издадения
изпълнителен лист и присъждане на съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство.
Подадено е допълнително становище (уточняваща молба) с вх. № 4157/28.10.2021
г., с което се посочват конкретни пропуски, според жалбоподателя, в разглеждането на гр.д.
1
№ 988/2011 г. Цитират се последователно ръкописна молба за издаване на изпълнителен
лист с вх. № 12724/11.11.2013 г., подадена от Ж. Г. Х. и допълнена със син химикал, че е
подадена и от други ищци по делото, а също така върху нея е изписано, че изпълнителният
лист е получен на 18.11.2013 г. На следващо място, посочва се, че между лист 260 и 266 по
делото липсвало изрично съдебно разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Изтъква
се, че процесуалният представител на ответните страни по жалбата не възразил срещу
подадената частна жалба от 08.09.2021 г., което преклудирало възможностите за
представяне на защитни твърдения, но освен това доказвало и основателността на
твърденията на жалбоподателя.
Подадената жалба е разгледана и с определение № 456/10.11.2021 г. въззивен
състав на ОС – Хасково я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по
настоящото дело. Съдебният акт е отменен с определение № 140/30.03.2022 г. по в.ч.гр.д. №
149/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за предприемане на
съдопроизводствени действия по частната жалба с дадени указания, както и за преценка по
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за производството пред
апелативния съд.
След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия
жалбоподателят е подал допълнително становище вх. № 2886/11.04.2022 г. по описа на ПАС
(служебно изпратено и приложено по настоящото дело), в което доразвива първоначалните
си доводи и аргументи.
В изпълнение на дадените указания от горестоящия съд, с определение №
268/28.04.2022 г. е изискано от ЧСИ рег. № 875 да изготви справка относно това дали и кога
на жалбоподателя В. С. е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
385/2021 г. (преобразувано от изпратено за продължаване на изпълнителното производство
изп.д. № 438/2014 г. на ДСИ при РС – Димитровград), като към справката да се приложат и
заверени копия от съответните документи.
С писмо вх. № 3545/11.05.2022 г. ЧСИ рег. № 875 са представени заварени
преписи от покана за доброволно изпълнение изх. № 2693/29.06.2016 г. (издадена по изп.д.
№ 438/2016 г.), адресирана до жалбоподателя, в която изрично е посочено, че е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 988/2011 г. на РС – Димитровград за изнасяне на публична
продан на недвижим имот, предмет на делбеното производство, подробно описан в текста
на поканата. В поканата е посочено, че задължението на жалбоподателя по изпълнителното
дело възлиза на 5021.50 лв. разноски, както и други суми в общ размер на 2300 лв.
съразмерно на квотите на съделителите, като общото задължение е в размер на 7321.50 лв.
към 27.05.2016 г. С поканата жалбоподателят е уведомен, че е наложена и възбрана върху
имота, изнесен на публична продан, и е насрочен опис на 24.06.2016 г. На гърба на поканата
в разписката за получаване е отбелязано, че същата е връчена на жалбоподателя на
18.07.2016 г., с отбелязване, че при получаването е подписана от З. В. С. – син на
жалбоподателя.
След с.з. от 25.05.2022 г. е извършена справка в НБД за постоянен и настоящ
адрес на жалбоподателя – град ***, район ***, ж.к. ***. Тъй като жалбоподателят не е
открит на посочените адреси, е извършено залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
За процесуално представителство по делото е представено пълномощно на името на сина на
жалбоподателя – З. В. С..
В с.з. от 19.10.2022 г. са конституирани като въззиваеми в производството Г. И.
Г. (наследник на И. Г. И.); П. Б. Г. и М. К. Д. (наследници на И. М. Д.); М. Р. М., Д. Б. Д.
(наследници на Д. М. Д. и Б.Д. М.); Г. Т. Г., К. Т. Г. (наследници на Т. Г. Т.); З. Ж. Д., Т. К.
Т., Д. К.Т. – Т. (наследници на К. Т. Д.); Д. Д. Г. (наследник на Д. К. Г.); И. Д. Т. (наследник
на М. И. Д.).
В с.з. от 29.03.2023 г. са конституирани като въззиваеми Р. К. Х. и С. К. И.
2
(наследници на Т. Л. К.).
В с.з. от 26.04.2023 г. процесуалния представител на жалбоподателя взема
становище по доказателствата и представя писмена защита по делото. Оспорва
представените два броя преписи от покана за доброволно изпълнение, изискани от ЧСИ рег.
№ 875. По отношение на първия от тях заявява, че е посочено връчване през 2006 г., което е
фактически невъзможно. По отношение на другия препис посочва, че има разминаване
между подписа на лицето, което е получател и отразеното. В хода на устните състезания се
поддържа тезата за допустимостта и основателността на частната жалба.
Останалите страни по делото, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват и не вземат становище по жалбата.
СЪДЪТ, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима. По същество се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството по гр.дело № 988/2011 г. по описа на Районен съд –
Димитровград е образувано по иск за съдебна делба между съсобствениците (част от които
са починали към настоящия момент) Ж. Г. Х., Н. К. И., Т. К. Я., Т. Л. К., М. Г. З., Р. Г. З., И.
Г. И., И. Д. Г., И. М. Д., Н. М. Г., Д. Р. Г., З. Т. Г., Д. Д. Д., С. Д. М., М. Д. Д., Ж. П. Т., Д. М.
Д., Т. Г. Т., Г. П. С., Т. М. К., К. М. Б., П. М. З., Н. И. Щ., К. Т. Д., Н. Р. Д., Д. К. Г., И. К. М.,
М. Д. П., К. П. М., В. П. К., Г. Н. П., М. П. Г., М. И. Д., И. Д. Т. и В. Д. С..
С решение № 497/07.11.2012 г. е постановено изнасянето на публична продан на
масивна сграда от двуетажна и едноетажна част, застроена площ от 520 кв.м., находяща се в
имоти с планоснимачни номера ***, за които е отреден парцел II в кв. *** по плана на гр.
***, представляващ по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор №
21052.1014.411 с площ от 1262 кв.м., административен адрес град ***, като получената от
продажбата сума бъде разпределена между съделителите при съответни дялове, посочени в
решението. Съделителите са осъдени да заплатят и съответна държавна такса по сметка на
съдебната власт, съобразно дяловете им в съсобствеността. Съделителят В. Д. С. е осъден да
заплати държавна такса в размер на 6062 лв. Изпълнителният лист за дължимата сума е
изпратен на ТД на НАП – София (л. 309 от делото).
Първоинстанционното съдебно решение е обжалвано с въззивна жалба от
11.12.2012 г. от съделителя В. Д. С., като жалбата е върната с определение от същата дата
поради просрочието й. Определението за връщане на въззивната жалба е обжалвано пред
Окръжен съд – Хасково, който го е потвърдил с определение № 136/08.02.2012 г. по в.ч.гр.д.
№ 86/2013 г. Определението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 525/12.08.2013 г. по ч.гр.д. № 4188/2013 г. на ВКС.
С молба вх. № 12724/11.11.2013 г., подадена от Ж. Г. Х., е поискано издаване на
изпълнителен лист по гр.д. № 988/2011 г., съобразно изпълняемите права по съдебното
решение. Съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист, като разпореждането, с
което се разрешава издаването му, е оформено като резолюция, гласяща „Да“, върху молбата
в горния ляв ъгъл, изписана саморъчно от съдията-докладчик на 12.11.2013 г. В долния
десен ъгъл е положен саморъчно изписан текст „получил изпълнителен лист, Ж. Г. Х. – от
името на останалите ищци“ и дата 18.11.2013 г. (л. 260 от делото).
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 438/2014 г. по
описа на ДСИ при РС – Димитровград, което впоследствие е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия и е преобразувано в изп.д. № 385/2021 г. на ЧСИ рег. № 875.
Съобразно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава,
след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо
3
на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, след връщане на подадената въззивна
жалба срещу решението в делбеното производство, същото е влязло в законна сила.
Съдебният акт не е осъдително решение, но въпреки това съставлява годно
изпълнително основание. Постановен е по иск за делба, с който се упражнява едно
потестативно право и постановеното решение спада към категорията на конститутивните
решения независимо, че в тях липсва диспозитив, който да е формулиран като осъдителен.
Изпълняемост по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 1 от ГПК се признава на влязлото в сила
решение по извършване на делбата, тъй като в този момент настъпва вещноправния ефект,
присъщ на този вид съдебен акт. И тъй като право да поиска делба има всеки от участниците
в съсобствеността и всеки от тях има едновременно качеството на ищец и ответник по
делото, то постановеното решение в делбеното производство е отделно изпълнително
основание за всеки от участниците в производството - всеки съделител може да поиска и да
се снабди с изпълнителен лист, и то независимо от това дали такъв е издаден на друг
съделител. Дори и на една от страните да е издаден изпълнителен лист, но тя поради
бездействие и пасивност не го предявява за образуване на изпълнително производство, няма
пречка за останалите съделители също да се снабдят с изпълнителен лист.
Това, че решението по чл. 348 ГПК не съдържа осъдителен диспозитив не
означава, че съдебният изпълнител пристъпва директно въз основа на него направо към
извършване на публичната продан – необходимо е въз основа на решението да се издаде
изпълнителен лист, за да се постигне целения процесуален ефект. Публичната продан при
делбата не е същински изпълнителен процес в тесния смисъл на думата, но в крайна сметка
и за нея се прилагат общите правила за принудителното изпълнение.
Разликите са, че в това производство няма длъжник и кредитор-взискател в
обикновения смисъл на думата, нито възбрана, наложена за обезпечение на вземане на
кредитора. Независимо от тези разлики, продажбата на реално неподеляемия недвижим
делбен имот се извършва от съдебния изпълнител, който образува изпълнително дело по
подадена от съделител молба и издаден въз основа на влязлото в сила решение за изнасяне
на имота на публична продан изпълнителен лист. Този изпълнителен лист е необходим, за
да може страната по делото да задължи изпълнителния орган да извърши публичната
продан.
По съществото на въззивната частна жалба съдът не констатира допуснати
нередовности в производството по издаване на изпълнителния лист. В случая решението,
въз основа на което е поискано издаване на изпълнителен лист от ищцата Ж. Х., е влязло в
законна сила, редовно е от външна страна и се явява годно, посочено в закона изпълнително
основание по смисъла на чл. 404, ал. 1, предл. първо от ГПК. Ищцата Ж. Х., както и всеки от
останалите съделители, включително и жалбоподателят В. Д. С., е имал процесуална
легитимация да поиска издаване на изпълнителен лист, след влизане на решението в сила.
Целта на образуваното изпълнително производство е да се изнесе на публична продан
описания недвижим имот – масивна сграда с двуетажна и едноетажна част с идентификатор
№ 21052.1014.411.9 с площ от 520 кв.м., с административен адрес град ***.
Не се доказа първото възражение на жалбоподателя, че по делото липсвало
разпореждане за издаване на изпълнителния лист. Както се посочи по-горе, веднага след
подаването на молба вх. № 12724/11.11.2013 г. от Ж. Г. Х. още на следващия ден районният
съд е уважил молбата. Разпореждането за издаване на изпълнителния лист е оформено като
резолюция, гласяща „Да“, върху молбата в горния ляв ъгъл, изписана саморъчно от съдията-
докладчик на 12.11.2013 г. Практиката позволява, а процесуалният закон не забранява,
разпореждането за издаване на изпълнителния лист да бъде оформено по този начин, тъй
като то изразява в достатъчна степен волята на съда да се разреши издаването на
изпълнителния лист. В случая не е било необходимо дословно изписване и възпроизвеждане
на диспозитива на решение, подлежащо на изпълнение, тъй като изпълнителният лист не се
4
издава за събиране на парични суми или за изпълнение на част от решението, а за изнасяне
на неподеляем недвижим имот на публична продан. Така постановения съдебен акт е годен
и подлежи на обжалване по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Отбелязването в долния десен ъгъл с
положен саморъчно изписан текст за получаване на изпълнителния лист също е допустимо и
то не се отразява върху законосъобразността на съдебния акт, макар и двете да са
инкорпорирани физически върху един и същи документ.
Съдът кредитира изцяло представения от ЧСИ рег. № 875 заверен препис от
покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 438/2014 г. Представени са два екземпляра от
поканата. При тяхното сравнение е очевидно, че текстът и на двата екземпляра е един и
същи, т.е. това е една и съща покана. Посочването във втория екземпляр от поканата на
датата на получаване 02.08.2006 г. носи всички признаци на техническа грешка. Дори и да се
приеме, че този екземпляр от поканата не следва да бъде кредитиран, няма основание
същият извод да бъде направен и по отношение на първия екземпляр, на който е посочено,
че поканата е получена на 18.07.2016 г. Възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя да не се приема като доказателство представения заверен препис не е
подкрепено с доказателства в противната посока, оборващи доказателствената стойност на
преписа. Отбелязването от връчителя, че поканата е получена от сина на жалбоподателя не
води до нередовност на връчването, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК. Връчването е
редовно и е породило своите процесуални последици.
В тази връзка неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не
бил получил препис от разпореждането по чл. 406 ГПК и бил лишен от възможността да го
обжалва. В разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК изрично е посочено, че за длъжника срокът за
обжалване започва да тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Следователно, съдът няма задължение да връчва препис от разпореждането за издаване на
изпълнителен лист на длъжника. С връчването на покана за доброволно изпълнение
длъжникът узнава за издаденото разпореждане и от този момент може да обжалва същото.
Именно по този начин е процедирано и в случая. В този смисъл, няма допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Поради неоснователността на всички изложени възражения в жалбата същата
следва да бъде оставена без уважение.
По въпроса за разноските съдът съобрази указанията, дадени в определение №
140/30.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 149/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив и намира, че с
оглед изхода от спора, както и фактът, че останалите страни в производството не се явяват,
не изпращат представител и не претендират разноски, то разноските, направени от
жалбоподателя в настоящото производство и в производството по в.ч.гр.д. № 149/2022 г.,
следва да останат в негова тежест.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от В. Д. С. с вх. № 264044/23.08.2021
г. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 988/2011 г. на Районен
съд – Димитровград.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6