Р Е Ш Е Н И
Е
Номер: 18.06.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ
районен съд ІІ наказателен състав
На 10 май Година: 2018
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 100
по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Г.Д. ***, против Наказателно
постановление № 112 от 06.12.2017г. на Заместник- председателя на Патентно
ведомство на Република България.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че била изтекла
погасителната давност за административнонаказателно преследване относно
вмененото на жалбоподателя деяние, съобразно указаното в чл.34 от ЗАНН. Оспорва
се законосъобразността на процедурата по съставяне на акта, тъй като лицето
срещу което се съставя не било поканено по надлежния ред, с оглед реализиране
на процесуалните си права, включително да представи изискани от нея документи.
Оспорва се И.Д. в качеството си на физическо лице да извършила описаната в акта
и в НП дейност, която била търговска и била осъществена от съответен търговец,
каквато жалбоподателят не била. Оспорва се въобще лицето да е свързано с
осъществената търговска дейност към инкриминирания момент- 26.05.2015г. на
търговска маса № 35. На последната дейност била осъществена от друго лице-
едноличен търговец, с което жалбоподателят няма връзка. В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства и
служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното НП, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 52, без посочване на дата на съставянето му, жалбоподателят била
санкционирана, за нарушение по чл.81, ал.1 от ЗМГО. В акта за установяване на
нарушение, в първия абзац на обстоятелствената част се сочи, че нарушението
било извършено на 12.06.2016г. и
се изразява в използване на стоки в търговската дейност, по смисъла на чл.13,
ал.2, т.2 от ЗМГО, като същите били предлагани за продажба. В следващи абзаци
от съдържанието на акта се установява, че актосъставителят се запознал с
материалите по преписка № 2355 от 2015г. по описа на прокуратурата. Сочи се, че
на 26.05.2015г. на територията на гр.Стара Загора, служители на Второ РУ на МВР
извършили проверка на търговския обект –маса № 35. При тази проверка било
установено предлагане за продажба на стоки /дрехи/, носещи знаци на
регистрирани марки. Описва се как на 26.05.2016г. въпросните стоки били иззети
със съответен протокол в хода на образуваното досъдебно производство. По-късно
това досъдебно производство било прекратено със съответен прокурорски акт и
ведомството било сезирано, с оглед предприемане на действия по компетентност,
за реализиране на административнонаказателна отговорност срещу евентуалния
извършител на нарушение. Според описаното в акта, нарушителят бил поканен, но
не се явил в указания ден и час, съответно актът бил съставен в отсъствие на
лицето и връчен впоследствие.
На първо място, следва да се
отбележи, че в нарушение на императивната норма на чл.42, т.2 от ЗАНН в акта не
се съдържа ДАТАТА на СЪСТАВЯНЕТО му. Липсата на дата на съставяне на акта,
препятства преценката относно спазване на давностните срокове, съгласно чл.34
от ЗАНН и води до незаконосъобразност на съставения акт, съответно на
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
На следващо място, в акта се
съдържат две различни дати, за които се твърди, че било извършено нарушението,
тъй като в началото му като дата на деянието се сочи 12.06.2016г., а
по-нататък в описателната част се сочи, че вещите предмет на вмененото
нарушение били иззети на 26.05.2015г., когато стоките били използвани в
търговската дейност на нарушителя и предлагани за продажба на описаното място,
на 26.05.2015г. Изрично в акта е отбелязано, че се съставя след преглед на
събраните материали по цитираната прокурорска преписка, включително протоколът
за претърсване и изземване от 26.05.2015г. Не става ясно, на какво се базира
констатацията на актосъставителя, че нарушението било извършено на
12.06.2016г., след като се установява от писмени доказателства, включително
протокол за изземване от 26.05.2016г.,
евентуалната възможна дата на осъществено деяние, защото именно по това
време стоките били предлагани за продажба, на описаното място в гр.Стара
Загора. Следователно, времето на вмененото деяние било описано неясно и
противоречиво, като съдържа две различни възможни дати на нарушение, което като
краен резултат нарушава правото на защита на подведеното под отговорност лице
да разбере какво му се вменява и да организира защитата си.
На следващо място, в издаденото
наказателно постановление е упоменато, че се издава въз основа на акт за
установяване на нарушение, съставен от М. И.- младши експерт в Патентното
ведомство, с № 52 от 01.08.2017г. В обстоятелствената му част се описва,
че на 01.08.2017г. актосъставителят М.И. и друго лице от състава на Патентното
ведомство извършили проверка по документи, приложени в прокурорска преписка №
2355 от 2015г. по описа на РП-гр.Стара Загора, като проверката била извършена в
сградата на Патентното ведомство в гр.София. В резултат на тази документална
проверка, бил съставен процесния акт срещу жалбоподателя. Според наказващият
орган, нарушението било извършено на 26.05.2015г. Ако се приеме тезата на
наказващия орган, че нарушението било извършено на конкретната дата-
26.05.2015г., а актът за установяване на нарушение бил съставен на
01.08.2017г., в хода на извършена документална проверка по прекратената прокурорска
преписка, действително, актът бил съставен в абсолютно нарушение на
императивната норма на чл.34 от ЗАНН. Това е така, защото съобразно указаното в
закона, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушение в продължение на една година от
извършване на нарушението. В настоящият случай, след като се твърди, че
нарушението било извършено на 26.05.2015г. очевидно съставеният акт за
установяване на нарушение, за който наказващият орган изтъква, че бил съставен
на 01.08.2017г., бил изготвен дори повече от две години след извършване на
нарушението. Не са налице изключенията, предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН,
с изрично упоменаване на нормативни актове, за които не е меродавен срокът от
една година, поради което в процесният случай е приложим именно едногодишния
срок, считано от извършване на нарушението. С изтичане на този срок се погасява
възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност, със
съставяне на съответен акт за установяване на нарушение, поради което
действително в нарушение на указаното от законодателя за настъпване на
погасителна давност била предприета такава санкционна процедура. Вярно е, че
съгласно нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН законът предвижда изключение от това
правило, като дава възможност административнонаказателното производство да се
образува без съставяне на акт за установяване на нарушение, ако
наказателното производството било прекратено, с изпращането му на съответния
административнонаказващ орган. Обаче, за да се приложи този ред, наказателното
постановление се издава БЕЗ съставяне на акт за установяване на нарушение, като
при издаването му наказващият орган следва да се позове изрично на това
изключение от правилото- чл.36, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП било издадено не по
силата на това изключение, а въз основа на съставен акт за установяване на
нарушение, видно от уводната част на наказателното постановление. Следователно,
съставения в разрез с нормата на чл.34 от ЗАНН акт води до незаконосъобразност
и на издаденото въз основа на него наказателно постановление и предпоставя
цялостната му отмяна и само на това основание, въпреки наличието и на други
съществени нарушения на производствените правила, описани по-горе, всяко от
които съставлява такова отменително основание.
Обобщено, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са
допуснати редица съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание. При тези констатации
обсъждане на други факти и обстоятелства по казуса е безпредметно.
Ето защо, Съдът намира, че жалбата
срещу посоченото наказателно постановление е основателна, респективно, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, от което произтича и цялостната му отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 112 от 06.12.2017г.
на Заместник-председател на Патентното ведомство на Република България, с което
на И.Г.Д. ***, било наложено админитративно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: