РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Габрово, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело №
20214200500372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 260085 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 1171/2020 г. Районен
съд - Севлиево уважил предявения от Т. К. П. иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. второ ЗЗД, като прогласил нищожността на договор за наем на
земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№10791 от
03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, и
вписан в СВ – Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3,
сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“
ООД, в качеството на наемател, за срок от 01.10.2030г. до 30.09.2040г., в
частта на уговорения срок за първите три години от 01.10.2030г. до
01.10.2033г., поради заобикаляне на закона. С обжалваното решение
първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователни предявените от
ищеца искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и предл. трето
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за наем на земеделска земя с
нотариално удостоверяване на подписи на страните с рег.№10789 от
03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие РС-Севлиево, и
вписан в СВ – Севлиево под вх.№2124 от 03.07.2019, акт №292, том 3,
сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“
ООД в частта на уговорения срок за първите три години от 01.10.2020г. –
01.10.2023г. Образуваното исково производство е било прекратено в частта в
която са били предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ
1
и предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем на
земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№**от
03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, и
вписан в СВ – Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3,
сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., от една страна, и „Б.“ ООД, от друга
страна, в частта, уреждаща уговорения срок от 01.10.2033 г. до 30.09.2040г.,
поради липса на правен интерес у ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника „Б.“ ООД съразмерно с
отхвърлената част на исковите претенции сумата от 765 лв. разноски по
делото. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете сторените разноски по делото
в размер на 99,50 лева.
Ищецът Т. К. П. обжалва решението, като прави оплаквания за
неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че в
първоинстанционния съдебен акт неправилно е разтълкувана и приложена
нормативната уредба на недействителността на правните сделки и в частност
основанието за нищожност заобикаляне за закона. Изтъква, че при установена
нищожност на договора законът не предвижда възможност за нейното
саниране, включително и чрез прогласяване на частична недействителност на
засегнатите части от договора и заместването им с повелителните правила на
закона. Излага теза, че при осъществено заобикаляне на закона чрез две или
повече сключени сделки, насочени към постигане на общ непозволен правен
резултат, тяхното съдържание е засегнато изцяло и обявяването на частична
недействителност не намира приложение. Поради тези правни съображения в
обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на материалния
закон и на основни гражданскоправни принципи. На следващо място посочва,
че заобикалянето на закона винаги предполага сключване на поне две правни
сделки, чиято недействителност се преценявала към момента на тяхното
сключване. Поради функционалната връзка между сключените сделки,
основана на преследвания забранен правен резултат, констатираната
нищожност засяга и двата договора. При постановяване на обжалваното
решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в необсъждане на всички направени искания и
възражения и непълна оценка на представените доказателства. При
установяване на фактическата обстановка по делото съдът неправилно
формирал решаващите си изводи в несъответствие с действителното
състояние на материалните правоотношения. Въззивникът се позовава на
съдебна практика на върховната инстанция, като аргументира становище за
частично припокриване между пороците, обуславящи нищожност на
договора, а именно противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Изтъква доводи в посока на това, че
постигането на забранен от закона резултат чрез заобикалянето му,
осъществено при формалното му спазване, е равнозначно на нарушаване на
2
закона и накърняване на правилата на добрите нрави. Поради това моли съда
да отмени обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и трето, както и в частта, в която е
прекратено исковото производство, и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като
за тези в настоящата представя списък по чл. 80 ГПК в съдебно заседание от
30.11.2021г.
Въззиваемата страна „Б.“ ООД с отговора по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част
като правилно и законосъобразно. С молба от 26.11.2021г. заявява, че
претендира разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.
Въззиваемите страни Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР. не са депозирали отговори на
въззивната жалба в законоустановения срок и не представят становище в
открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата Окръжен съд-
Габрово като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. трето ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя с
нотариално удостоверяване на подписи на страните с рег.№**от 03.07.2019г.
по описа на нотариус П.Д., район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ –
Севлиево под вх.№2124 от 03.07.2019, акт №292, том 3, сключен между Д. Д.
ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД в качеството на
наемател, в частта на уговорения срок от 01.10.2020г. – 01.10.2023г., и на
договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи
с рег.№10791 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие
РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх. №2125 от 03.07.2019, акт
№293, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на
наемодатели, и „Б.“ ООД, в качеството на наемател, за срок от 10 години,
считано от 01.10.2030г. до 30.09.2040г. за целия срок на договора. Исковата
претенция се основава на твърдения, за това че ищецът притежава 2/3
идеални части от правото на собственост върху земеделските земи предмет на
договорите, които били сключени с цел възпрепятстването му да стопанисва
земите в значителен времеви период, надвишаващ установения максимален
срок по чл. 229 ЗЗД, поради което договорите следвало да бъдат обявени за
нищожни поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Същевременно размерът на уговорената наемна цена в договорите бил
3
значително занижен в сравнение със средните пазарни цени, което водело до
нееквивалентност на уговорените престациите и краен извод за накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 03.07.2019 г. между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР.,
в качеството на наемодатели, и „Б. ООД“, в качеството на наемател, са
сключени два договора за наем с предмет предоставяне на ползване върху
шест земеделски имота в обща площ от 44 дка, съответно за срок от
01.10.2020г. до 30.09.2030г. и от 01.10.2030г. до 30.09.2040г. Страните
постигнали съгласие наемателят да заплаща на наемодателите наемна цена от
18 лева на декар за една стопанска година за целия срок на всеки от
договорите.
На 05.07.2019 г. по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 1780, дело № 201 от 2019 г. на нотариус с
рег. № 298 от НК, Д.Т., С.С.и Х.Х., в качеството на дарители, прехвърлили
безвъзмездно в полза на Т.П., действащ чрез пълномощника Д.И., 2/3 идеални
части от процесните поземлени имоти, подробни описани в съдържанието на
нотариалния акт.
В проведени искови производства преди образуване на настоящото по
силата на Решение №125/20.07.2020 г. по гр.д.№1479/2019г. по описа на РС-
Севлиево и Решение №260039 от 22.10.2020г. по гр.д.№692/2020г. по описа
на РС-Севлиево на основание чл. 26, ал.1, предл.1, вр. чл. 229, ал.2 ЗЗД е
прогласена нищожността на всеки от двата процесни договора за наем на
земеделски земи в частта на предвидения срок на действие над 3 години до
уговорения 10-годишен срок на предоставяне на ползването.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от чието
заключение се установява, че средната наемна цена за една стопанска година
на процесните поземлени имоти е както следва: нива с площ 4,875 дка. –
22,98 лв./дка.; нива с площ 7,158 дка. – 20,35 лв./дка.; нива с площ 3,664 дка.
– 23,03 лв./дка.; нива с площ 17,597 дка. – 20,35 лв./дка; нива с площ 3 дка. –
20,35 лв./дка; нива с площ 7,699 дка. – 20,35 лв./дка.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания и
в обжалваната част, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. , ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Изложеното оплакване
на въззивника срещу решението в частта, в която първоинстанционният съд е
прекратил производството по предявения иск за прогласяване на
нищожността на договор за наем на земеделска земя със срок 2030 г. - 2040 г.
в частта, уреждаща периода 01.10.2033-01.10.2040г. поради липса на правен
интерес от завеждането му, е неоснователно. Въпреки че въззивникът не е
изложил в жалбата си конкретни правни доводи срещу крайния извод на съда
4
за недопустимост на иска, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да анализира въпроса за съвместимостта на заявените искови претенции. При
постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд законосъобразно е
изследвал правния интерес у ищеца за предявяване на претенцията за
прогласяване на нищожността на сделките при наличието на предходно
произнасяне по въпроса за действителността, но основано на различни
правопораждащи факти. Актуалната съдебна практика, обективирана в
Решение №97 от 08.02.2013г. по т.д. №196/2011 г., ТК, I ТО на ВКС, приема,
че атакуваните правни сделки биха могли да страдат от различни пороци,
всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, но правният
резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените
основания по принцип изключва интереса от обявяването на нищожност на
някое от другите въведени основания.
В конкретния случай съпоставката между преследваните правни
резултати при оспорване на действителността на договора за наем в
разглежданото производство и в производство по гр.д.№1479/2019г. по описа
на РС-Севлиево не разкрива различия. С постановено в предходното исково
производство Решение №125/20.07.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 предл.
първо, вр. чл. 229 ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на частта от
оспорвания договор за наем, обхващаща периода 2033 г. – 2040г., която в
настоящото производство също е атакувана, но на основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ, вр. чл. 229, ал.2 ЗЗД. С предявените установителни искове и в
двете производства ищецът претендира да бъде установено със сила на
пресъдено нещо, че сключеният договор за отдаване под наем на земеделска
земя между ответниците не е породил правно действие по отношение на него
за целия срок на договора 2030г. – 2040г. поради наличие на съществени
пороци, водещи до противочерие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. В представеното уточнение на исковата молба
въззивникът не е конкретизирал правен интерес от прогласяване на
недействителността на сделката в оспорената част на различно правно
основание и не е посочил такива правни последици, които да обуславят извод
за съвместимост на последващо търсената правна защита с вече
предоставената. При така изложените съображения въззивният съд намира
заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл.
26, ал.1, предл. второ и трето за правилно и законосъобразно.
На следващо място настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на
императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви на
първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК. Мотивите на
първоинстанционното решение по същество съдържат отговор на
релевираните от въззивника доводи, като предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК въззивният съд намира жалбата за неоснователна и по
5
следните съображения:
Правилно първостепенният съд е приел, че наличието на заобикаляне
на закона се предпоставя от сключване на една или повече правни сделка,
чиито правни последици не са изрично забранени от закона, но които
способстват за постигане на забранен от закона резултат. Елемент от
фактическия състав на основанието по чл. 26 ал.1 предл. второ от ЗЗД е
съществуването на представа у страните по сделката, че посредством
избраните правни средства и извършените правни действия се цели
постигането на забранен от закона резултат. От тук първоинстанционният съд
е взел предвид сключването на договорите на една и съща дата
непосредствено един след друг, за да мотивира извода за постигане на
забранен от закона резултат – по-дълъг срок на действие от
нормативноустановения максимум в чл. 229, ал.2 ЗЗД., осъществен чрез
договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи
с рег.№10791 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П. Д.за периода от
01.10.2030г. до 01.10.2033г.
Настоящият съден състав намира за неоснователни въведените
оспорвания в посока на това, че порокът заобикаляне на закона налага винаги
сключването на поне две правни сделки с цел постигане на забранен правен
резултат. Както в задължителната тълкувателна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на
ВКС, така и в каузалната практика на върховната инстанция, се поддържа
становище, че за постигане на забранен или непозволен от закона резултат
участниците могат ида сключат една или повече сделки, всяка от които сама
по себе си не противоречи на повелителните правила на закона.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че забраната за извършване на
разпоредителни действия от лица, които разполагат само с право на
управление върху вещта, е нарушена чрез сключването на втората сделка.
Сключването на първия договор за наем за периода от 01.10.2020г. до
01.10.2023 г. не способства за постигането на забранен от закона резултат
доколкото разглеждан съвкупно с втория договор за наем не допринася за
удължаването на срока на договора. В настоящия случай соченият забранен
правен резултат – уговорен срок на действие на договорите за наем,
надвишаващ максималния предвиден в чл. 229, ал. 2 ЗЗД от три години, е
постигнат именно посредством сключването на втория договор за наем.
Поради това изводът на първоинстанционния съд на неоснователност на иска
за прогласяване на нищожността поради заобикаляне на закона на договор за
наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи на страните
с рег.№10789 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие РС-
Севлиево, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в качеството на
наемодатели, и „Б.“ ООД в частта на уговорения срок за първите три години
от 01.10.2020г. – 01.10.2023г., се явява правилен и законосъобразен.
Въззивният съд намира за неоснователни изложените доводи от
въззивника за неприложимост на института на частична недействителност и
6
замяна на опорочената част от правната сделка с повелителните правила на
закона по отношение на процесните договори. Както правилно е отбелязал
РС-Севлиево прогласената нищожност на втория договор за наем не води
автоматично до установяване на нищожност на първия договор за наем
поради заобикаляне на закона. Въпреки, че цитираното Решение №144 от
29.10.2009г. по т.д. №79/2009г. касае различна фактология от тази по
настоящото дело, при разрешаването на поставения правен въпрос относно
съхраняване на действителната част от договора, незасегната от
констатираното противочерие с ограничението в чл. 229 ЗЗД, върховният съд
е приел, че незасегната част от сделката запазва своето правно действие, а
опорочената може да бъде заместена с повелителното правило на закона
съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. След извършеното редуциране на срока на
действие на първия договор за наем с Решение от 22.10.2020г. по гр.д.
№692/2020г. по описа на РС-Севлиево договорът е бил съхранен за срок от
01.10.2020г. до 01.10.2023г. посредством приложение на повелителните
правила на закона, поради което атакуваната пред настоящия съд част от
договора за наем за същия период не следва да се счита за нищожна поради
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. второ от ЗЗД.
Неоснователно е и другото поддържано в жалбата оплакване за
неправилност на решението с частта, в която е отхвърлен иска за
прогласяване нищожността на договорите поради накърняване на добрите
нрави, изразяващо се в допусната нееквивалентност на престациите. Видно от
представената и приета съдебно-икономическа експертиза средната наемна
цена за отдадените под наем имоти, намиращи се в землището на с. Д., общ.
С., през 2019г. варира между 23,03 лв./дка. и 20,35 лв./дка за една стопанска
година. При съпоставка между уговорената в съдържанието на процесните
договори за наем на земеделска земя цена от 18 лв./дка. и установените чрез
експертното заключение средни цени първоинстанционният съд правилно е
достигнал до правилен извод за липса на нееквивалентност в дължимите
престации, респективно недоказаност на релевираното основание за
прогласяване на нищожност на процесните договори поради накърняване на
добрите нрави.
Направеното оплакване за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, състоящи се в необсъждане на всички
направени искания и възражения и непълна оценка на представените
доказателства, е неоснователно. При разглеждане и решаване на повдигнатия
правен спор съдът е събрал всички допустими, необходими и относими
доказателства за изясняване на обективната истина и е обсъдил обстойно и
задълбочено въведените искания и възражения на страните по спора.
Поради така изложените съображения РС-Севливо правилно е
отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за наем на земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи
на страните с рег.№10789 от 03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на
7
действие РС-Севлиево, и вписан в СВ – Севлиево под вх.№2124 от
03.07.2019, акт №292, том 3, сключен между Д. Д. ТР. и ИВ. Д. КР., в
качеството на наемодатели, и „Б.“ ООД, в качеството на наемател, в частта на
уговорения срок за първите три години от 01.10.2020г. – 01.10.2023г.
Въззивният съд приема, че РС-Севлиево правилно и законосъобразно е
прекратил исковото производство в частта, в която са били предявени искове
с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя с
нотариално удостоверяване на подписи с рег.№10791 от 03.07.2019г. по
описа на нотариус П.Д.район на действие РС-Севлиево, и вписан в СВ –
Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3, сключен между
ответниците, в частта, уреждаща уговорения срок от 01.10.2033 г. до
30.09.2040г., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора и заявените претенции от въззиваемата страна
„Б.“ ООД, въззивникът дължи разноски за въззивното производство.
Съгласно представените доказателства – Договор за правна защита от
17.08.2021г., въззиваемата страна „Б.“ ООД е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на по 600 лв. с ДДС. На основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 ГПК въззивникът Т.П. следва да бъде осъден да заплати на „Б.“ ООД
направените съдебни разноски пред настоящата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 600 лева.
Цената на всеки от обективно съединените искове, определена по реда
на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е под 5 000 лв., поради което и съобразно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260085 от 15.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 1171/2020 г. по описа на Районен съд-Севлиево, в частта, в която са
отхвърлени като неоснователни предявените от Т. К. П., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. С., ул. „СТ“ №****, чрез адв. И.И.-С., срещу „Б.“
ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул.
„Гочо Москов“ №2 вх. А ет. 1, адрес за призоваване: гр. *****, ИВ. Д. КР. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Р., ул. „Г.“ №** и Д. Д. ТР. с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Р., ул. „В. А.“ №**, искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
второ и предл. трето за обявяване на нищожност на договор за наем на
земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№10789 от
03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д.район на действие РС-Севлиево, и
8
вписан в СВ – Севлиево под вх.№2124 от 03.07.2019, акт №292, том 3, в
частта на уговорения срок за първите три стопански години от 01.10.2020г. –
01.10.2023г., и в частта, в която е прекратено производството по предявените
от Т. К. П. срещу „Б.“ ООД, ИВ. Д. КР. и Д. Д. ТР. искове с правно основание
чл. 26, ал.1 предл. второ и предл. трето за обявяване на нищожност в частите
относно уговорения срок от 01.10.2033 до 30.09.2040г. на договор за наем на
земеделска земя с нотариално удостоверяване на подписи с рег.№10791 от
03.07.2019г. по описа на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево, и
вписан в СВ – Севлиево под вх.№2125 от 03.07.2019, акт №293, том 3, поради
недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„С.“ №**, чрез адв. И.И.-С., да заплати на „Б.“ ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Гочо Москов“, №2, вх. А,
ет. 1, адрес за призоваване: гр. София, ул. ***, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9