Р E Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Дулово13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Дулово, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието
на секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 251 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
подадена от Х.С.Я. с ЕГН **********,*** срещу Н.Н.Я. с ЕГН **********,***, с
която моли
съда да постанови решение, с което да осъди последната да му заплати сумата от
3640.00лв., представляваща:
- 910.00 лева –
пенсия на ищеца за месец декември 2018г.;
- 910.00 лева –
пенсия на ищеца за месец януари 2019г.;
- 910.00 лева –
пенсия на ищеца за месец февруари 2019г.;
- 910.00 лева – пенсия на ищеца за месец март
2019 г.,
ведно
със законната лихва върху всяка една сума, считано от датата на предявяване на
иска в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищеца твърди в исковата си молба, че
за процесният период м. декември 2018г. – м. март 2019г. ответницата е
получавала без пълномощно пенсията му, като след това не й я предавал и по този
начин вследствие на тези свои действия Н.Я. се е облагодетелствала със сумата
от 3640 лв., представляваща сбора от месечните пенсии на Х.Я. за този период.
Представя писмени доказателства.Претендира разноски.
Ответникът Н.Н.Я. депозира писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявеният иск и моли да бъде
отхвърлен.
Не представя писмни доказателства. Претендира разноски.
Заявява,
че задълженията му към ищеца относно исковата му претенция са напълно погасени
за което имало налице съответните доказателства. Уточнява, че между страните
имало уговорка, като ищеца го помолил да му взима пенсията от пощата тъй като
това би го затруднило. Това ставало винаги в присъствието на свидетели, като
след това ответника лично предавал на ищеца пенсията му от 910 лева. Посочва,
че ищеца никога не е имал претенция към него че не са му предадени пенсиите.
Дори счита, че ищеца не знае за настоящото дело. Изрязява съмнение че подписа
положен в представеното с исковата молба адвокатско пълномощно е на ищеца и че
е положен от него, а ако е положен от него най-вероятно не е разбрал какво
подписва. Прави искане да бъде задължен ищеца по реда на чл. 176 от ГПК да се
яви лично в съдебно заседание за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
В съдебно
заседание ищецът - редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.Р.Ч.
***, заявява, че поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.
В съдебно
заседание ответника – редовно призован,
явява се лично, представлява
се от адв. В.П. ***, заявява, че
поддържа изцяло възраженията си срещу
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства, преценени към материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, а и от ангажираните доказателства се установява, че
ответницата е получавала пенсиите на своя
свекър и ищец по делото Х.С.Я. от м.
декември 2018г. до м. март 2019г., без да има издадени от последният пълномощни
за тази цел.
Видно от Писмо-отговор
с изх.№ 8/27.03.2019г. на „Български пощи“, офис – Дулово /лист 6/, размерът на
получената от ответника пенсия на ищеца за месец декември 2018г., месеци
януари, февруари и март 2019г. възлиза общо на 3 640 лв. /910 лв. + 910 лв. + 910
лв.+ 910 лв./. В него е отразено, че сумите са получени без пълномощно от
ответницата Н.Я..
Ответницата Н.Я. твърди, че тези суми макар да са получените от нея без пълномощно са получени правомерно, и тя
ги е предоставяла лично на ищеца в присъствието на свидетели. Твърди още, че е
получавала пенсията на ищеца по негова молба, тъй като това би го затруднило.
Видно от представеното писмо от
Пощенска станция – Дулово, действително ответницата неправомерно и в
разрез с изискването на чл. 64, ал.1 и 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, е получавал пенсията на ищеца и нейн свекър за посочените
по-горе месеци.
Следователно за ответника е възникнало задължението да предаде на ищеца
всичко което е получил при изпълнението
на молбата му респективно по силата на устното упълномощаване, а именно сумата
от 3 640 лв., представляваща общият сбор на пенсиите му за 4 месеца.
Тежестта за доказване на отчета по мандатното правоотношение, включващ
задължение на довереника да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде
сметка и да предаде полученото, е именно на довереника. В този см.
и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 208/29. 07. 2013 г. по гр. д.
№ 916/2012 г. на ВКС, Четвърто ГО.
В случая обаче ответникът Н.Я. не е ангажирала доказателства в подкрепа на
твърдението си, че е предавала на своя свекър Х.Я. получаваните от него пенсии за периода от месец декември 2018г. до месец
март 2019г.. Това налага извода, че тя дължи тяхното връщане на ищеца.
Доводът му, че ищеца
никога не е имал претенция към него че не са му предадени пенсиите е несъстоятелен в
случая, тъй като това не го освобождава от отчетно му задължение да предаде на
ищеца получаваната от него пенсия.
Недоказани останаха твърдението на ответника, че ищеца не
знаел за настоящото дело, както и изразеното съмнение че подписа положен в
представеното с исковата молба адвокатско пълномощно е на ищеца и че е положен
от него, а ако е положен от него най-вероятно не е разбрал какво подписва.
В
съдебно заседание на 19.02.2020г., ищецът Х.Я. се яви лично и даде обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК за обстоятелствата по делото. Същият заяви, че знае за
делото, че е упълномощил адв. Р.Ч. и че не е получавал пенсиите си от
ответника.
При предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД: обогатяване на ответника в резултат на което е
настъпило обедняването на ищеца в размер на исковата претенция, в тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си за получаване
на пенсиите на ищеца въз основа на изрично искане от същият; факта на предаване
на получените суми от ответника към ищеца. Това не бе сторено в настоящото
производство. Още повече, че ищецът заяви лично по реда на чл. 176 от ГПК, че
не е получавал пенсиите си от ответника.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан,
и следва да го уважи. С оглед уважаването на основният иск в претедираният
размер, на уважаване подлежи и аксесорната претенция за заплащането на законна
лихва върху нея, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 630 лв.,
представляващ извършени в производството разноски, съобразно представеният
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на Х.С.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 3 640 /три
хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща получени от последният
пенсии на Х.Я. за месеците декември 2018 г., януари, февруари и март 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на Х.С.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 630/шестстотин
и тридесет/лева, представляващи направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: