Определение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Павел Ванев Неделчев
Дело: 20204200600037
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово, 15.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                

Председател: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

 

       Членове: ПОЛИНА ПЕНКОВА

                                                                            

                         ГАЛИНА КОСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Неделчев ВЧНД № 37 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест от Районна прокуратура - Габрово против определение № 279/21.05.2020 г. по ЧНД № 352/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.03.2020 г. на Районна прокуратура – Габрово по ДП № 473/2019 г. по описа на РУ - Габрово, водено за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, като неправилно и незаконосъобразно, и делото е върнато на прокурора.

В частния протест се излагат съображения за неправилност на изведените от първостепенния съд фактически изводи, подкрепящи осъществяването на признаците от престъпния състав на чл. 152 от НК. Прокурорът изразява несъгласие с кредитираните показания на свидетелката Ц.А.. Счита, че от изготвената по делото медицинска експертиза не се установява по категоричен начин употребата на сила от Б. спрямо А.. Показанията на свидетелите С. И. (приятелка на пострадалата) и Р. Д. (майка на пострадалата) се основавали единствено на разказаното им от А.. За спорното обстоятелство дали Б. е употребил сила, за да принуди пострадалата към вагинален, анален и орален акт или това е станало с нейно съгласие, пряко относими били единствено твърденията на двамата и тяхното поведение в отношенията им, и тъй като не можело да се отхвърли категорично нито едното, нито другото изявление, следвало че не са налице достатъчно доказателства, от които безспорно да се установява Х. Б. да е осъществил състава на престъплението, за което се води производството или състав на друго престъпление.

В депозирания отговор на частния протест пострадалата Ц.А., чрез повереника си адв. Р.Б., излага подробни съображения за неоснователност на протеста и прави искане за потвърждаване на определението на РС – Габрово. 

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение и доводите на прокурора по частния протест, установи следното:

Частният протест е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен.

Наказателното производство е образувано на 16.08.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че около 17 часа на 16.08.2019 г., на поляна в района на с. ***, общ. Габрово, се съвъкупил с лице от женски пол – Ц.В.А. ***, като я принудил към това със сила – дърпал я за косата – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

С постановление от 25.03.2020 г. на зам. районния прокурор в РП – Габрово наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът се е произнесъл и по разпореждането с веществените доказателства.

Постановлението за прекратяване на производството е отменено с обжалваното определение по ЧНД № 352/2020 г. по описа на РС – Габрово. Първоинстанционният съд е намерил, че редица косвени доказателствени източници подкрепят по явен начин показанията на пострадалата - незабавно след посегателството същата детайлно е описала на своята майка М. Д. и на свидетелката С. И. случилото се на поляна в близост до с. ***; свидетелката С. И. лично е възприела стресовото емоционално състояние на А. непосредствено след деянието, както и видимите следи от зачервяване по лицето; при освидетелстването на пострадалата са фиксирани драскотина на гърба на лявата длан, слабо охлузване по предната повърхност на дясното коляно, малко охлузване по предно-външната средна трета на лява подбедрица, които съдебно-медицинската експертиза свързва с охлузвания от храстите и при блъскане/падане върху твърди тъпи предмети или прилежащия терен; заключението на съдебно-медицинската експертиза за следи от насилствен полов акт - рагада /радиално разкъсване/ на аналния пръстен с локална болезненост, резултат от проникване на полов член в ануса. Районният съд е приел, че показанията на свидетеля Б. не намират подкрепа в нито един доказателствен източник, а наред с това се опровергават от редица други гласни доказателства, а и до голяма степен от заключението на медицинската експертиза. Това е дало основание на съда да не се съгласи с извода на прокурора за недоказаност на обвинението и да върне делото с указания за нова правна преценка на материалите по делото и правилно

прилагане на относимия материален закон.

Въззивният съд напълно споделя както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Съгласно чл. 13 от НПК задължение на прокурора и разследващите органи е в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, а разпоредбата на чл. 14 от НПК задължава съда, прокурора и разследващите органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Следвайки разписаните в закона принципни положения в наказателния процес, преценявайки така събраните в досъдебната фаза доказателства и доказателствени средства, настоящият състав се солидаризира със заключението, че изводите на прокурора за недоказаност на обвинението са необосновани и незаконосъобразни.

Въззивният съд намира за неоснователно изразеното в частния протест несъгласие с кредитирането от районния съд на показанията на свидетелката А.. Правилен е извода в атакуваното определение, че тези показания не се явяват изолирани, а по косвен начин намират подкрепа в други доказателствени източници – показания на свидетели, веществени доказателствени източници и заключението на медицинската експертиза. Неотговарящо на действителното положение е схващането, застъпено в протеста, че показанията на свидетелките С. И. и Р. Д. се основавали единствено на разказаното им от А.. Независимо, че посочените две свидетелки не са били очевидци на деянието, за което се води производството, техните показания не могат изцяло да се определят като производни. Както свидетелката И., така и свидетелката Д. изразяват свои лични и първични възприятия за състоянието и поведението на пострадалата непосредствено след деянието, поради което, независимо че показанията им имат косвено отношение към доказване на основните факти, те кореспондират и подкрепят както съобщеното от свидетелката А., така и доказателствената информация, произтичаща от други източници. В тази връзка в постановлението за прекратяване липсва обсъждане на веществените доказателства, съставляващи фотоснимки на пострадалата, направени от свидетеля Б. с мобилния му телефон на мястото на деянието, чиято автентичност е проверена чрез техническа експертиза; не е направена съпоставка на визуализираното в тези снимки състояние на пострадалата с показанията ѝ, както и с останалите доказателства, а така също и с обективни установи данни касателно мястото на деянието – на поляна в непозната за пострадалата местност; мястото, на което е оставена след случилото се – на път, извън населено място, след като преди това Б. хвърлил телефона ѝ в храстите.

По изложените съображения, съдът намира, че протестираното определение на Районен съд - Габрово е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 279 от 21.05.2020 г. по ЧНД № 352/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е отменено постановление на зам. районния прокурор при Районна прокуратура – Габрово от 25.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 473/2019 г. по описа на РУ – Габрово, водено за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.