РЕШЕНИЕ
№ 1871
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110117584 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу К. Л. С., в качеството й на наследник на Ф. С. С..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу К. Л. С., в качеството й на
наследник на Ф. С. С., осъдителни искове за заплащане на сумите, както следва:
главница в размер на 3189,76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в
размер на 621,07 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.02.2022 г., сумата от 28,20 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 6,37 лв.
за периода от 31.03.2019 г. до 23.02.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.
Сочи, че наследодателят на ответника, респ. ответника, е клиент на ТЕ с адрес на
1
топлоснабдения имот: гр. София, район „Триадица“, бул. „ /като номерът на
апартамента е уточнен в проведеното открито съдебно заседание от 19.01.2023 г. с
оглед допусната от ищеца техническа грешка/. Твърди, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот в качеството си на наследник на Ф. С. С.. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата К. Л. С. е постъпил писмен отговор чрез
назначения й по делото особен представител. С депозирания отговор се оспорва
основателността на предявените искове. Счита, че по делото не са представени
доказателства за наличие на облигационни отношения с дружеството-ищец. Оспорва
доказателствената стойност на представените като доказателства извлечение по сметки
и фактури. Възразява, че вземането е погасено частично погасено поради изтекъл
давностен срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД представя
писмени доказателства, без да ангажира становище във връзка с предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
2
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж на апартамент и гараж № 151, том LLVIII, нот. дело № 21200/97 г. по описа на
Лозан Лозанов – Първи нотариус при Софийски районен съд, се установява, че
11.08.1997 г. лицето Ф. С. С. е закупило правото на строеж върху процесния ап. 18,
находящ се в гр. София, район „Триадица“, бул. „ От приетия по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № . се установява, че на 30.07.1998 г. лицето
Ф. С. С. е закупило собствеността върху ап. 19, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, бул. . Видно от приетия по делото акт за разпределяне на кубатура,
представен от ищцовото дружество площта на ап. 18 и ап. 19 в процесния имот е
обединена, като възлиза на общо 311,40 куб. метра. Това е и обемът, отчетен от вещото
лице по СТЕ като куб. метри за процесния имот.
От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Ф. С. С. се
установява, че след настъпване на смъртта й на 07.11.2013 г., неин единствен
наследник е ответницата по делото К. Л. С..
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 2 броя индивидуални
топломери и 2 броя водомери за топла вода. Дяловото разпределение през процесния
период е извършван от третото лице-помагач. Поради неосигурен достъп в имота за
отчет на уредите, ТЕ за отопление е изчислявана на база екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата съобразно нормативната уредба. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния
период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били
съставени протоколи за главен отчет, като показанията били нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била
начислявана по прогнозни количества /по разход от предишен период/ поради
неосигурен достъп от потребителя. Топлинната енергия, отдадена за сградна
инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба, пропорционално на
пълния отопляем обем на имотите по проект. Посочено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на
отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че
топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 3217,96 лева, от която 3189,76 лв. за
3
топлинна енергия и 28,20 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 144,34 лв. за двата
процесни отоплителни сезона, като сумата е взета предвид от вещото лице при
определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в
процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата общо 620,15 лв. върху непогасената топлинна
енергия и 6,37 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително
поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по
отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 01.04.2019 г., вещото лице е
посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от 2219,78 лв., а
относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 393,72 лв.
По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с настъпила
изискуемост след 01.04.2019 г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от
25,94 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 5,72 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 01.04.2022 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 01.04.2019 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 01.04.2019 г., като главница за
ТЕ е в размер на 2219,78 лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия
следва да се уважи за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 2219,78
лв., като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 3189,76 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. като неоснователен.
Частично основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
4
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземането е частично погасено по давност. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило
в експертното заключение непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след
01.04.2019 г., като относно главницата за дялово разпределение това е сумата от 25,94
лева. Искът следва да бъде уважен до посочения размер и за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 28,20
лева и за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г. като неоснователен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответницата не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата
за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответниците. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
5
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 771,34 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 134,78 лева държавна такса, 58,40 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер, 292 лева
възнаграждение за особен представител и 286,16 лева възнаграждение за вещи лица.
Ответницата не е направила искане и не е сторила разноски в производството,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Л. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 2219,78 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот
на адрес: гр. София, район „ ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 25,94 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника да заплати цена на
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 3189,76 лв. и за периода
от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.; иска за осъждане на ответника да заплати
възнаграждение за услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 28,20 лева и за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 621,07 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.02.2022 г. и сумата от 6,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 23.02.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. Л. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 771,34 лева, представляваща разноски по делото,
пропорционално на уважените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7