Решение по дело №291/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. "България" №49, [адрес], ет.10 чрез пълномощника си юрк. М. Д. срещу решение № 106/12.02.2025 г., постановено по АНД № 2050/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата се посочва, че в съдебния акт липсват мотиви и въобще обсъждане на наведените с жалбата възражения, като съдебният акт се състои изцяло от цитати от закона и дословно преписване на описаната в НП фактическа обстановка, с които съдът се е задоволил, без да направи дължимото им изследване. Твърди се, че липсва надлежна покана за съставяне на АУАН, тъй като ПРОФИ КРЕДИТ България не е получавало надлежна покана за явяване за съставяне на АУАН на дата 05.06.2024 г.

Счита, че след като нарушителят не се яви на посочената в поканата дата и час, АУАН се съставя и в негово отсъствие, но на тази конкретна дата, която поставя началото на производството и предопределя изчисляването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Посочва, че на 05.06.2024 г. на ПРОФИ КРЕДИТ са съставени общо 7 броя АУАН, за които административният орган явно счита, че е поканил отново със същата покана за явяване на 04.06.2024 г. в 14.00 ч., въпреки че словесният израз и съдържанието на поканата по никакъв начин не изразява воля на органа за образуване на повече от едно административнонаказателно производство, тъй като е използвано само единствено число в обръщението и е определен само един час за явяване.

Намира, че съставянето на АУАН на дата различна от посочената в поканата е равнозначно на липса на покана, а липсата на покана за съставяне на процесния акт представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Посочва, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че нарушението не е установено при извършената проверка на 20.03.2024 г., отразена в КП № К-2739063, където посочената Р. К. е присъствала и не би могло да се счете, че тя е била свидетел при установяване на нарушението, тъй като то е констатирано на по- късна дата 21.05.2024 г. - едва когато е получено становище с вх. № Р-03-689/ 21.05.2024 г. от дружеството.

Счита, че ДПК № 40020804173 не е официален, а частен диспозитивен документ и като такъв, актосъставителят не може да се позове единствено на него при установяване на нарушението, тъй като той има само формална, но не и материална доказателствена сила. Намира, че е налице неспазване на законовите разпоредби и допускане на съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН № 006045 от 05.06.2024 г. е съставен само на основание представените частни документи и без наличието на нито един свидетел при установяване на твърдяното нарушение, като в случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел по съставянето му, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Посочва, че нарушението не е подведено под правилната материалноправна норма, като липсва всякакво обсъждане от страна на съда относно наведеното от нас твърдение за неправилна квалификация на деянието. АНО е санкционирал дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а даденото описание в АУАН и НП не съвпада с хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че двете нарушения са различни по своя характер и представляват отделни фактически състави, въпреки че е предвидената една санкционна норма за тях.

Посочва, че в съдържанието на ДПК 40020804173 ясно са посочени реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 - числовия израз на ГПР 49.12 % е написан е в т. VI, наред с дължимата обща сума, а взетите предвид допускания са определени в т. 5.2 от Общите условия (ОУ), които са неразделна част от договора.

Навежда доводи, че от тези обстоятелства следва единствено верният извод, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и в процесния договор за кредит се съдържа минималното необходимо съдържание съгласно закона.

Твърди, че деянията, които съставляват административни нарушения, се определят със закон, като следва да се приложи точно правната норма, а не същата да се тълкува разширително или да се добавят нови нарушени разпоредби.

Излага аргументи, че въобще не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като вероятно актосъставителят и АНО са имали предвид нарушение на друга правна норма, тъй като за липса на изискуеми реквизити в договора очевидно не може да става дума и такъв извод не може да се направи от събраните по преписката документи.

Посочва, че след като АНО твърди, че ГПР не отговаря на действителните разходи, които ще бъдат направени по кредита, то АНО е следвало да квалифицира деянието под друга правна норма, ако е установил верността на предположението си, като е налице съществено противоречие между описаната фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Счита, че въззивният съд в постановеното решение също смесва двата състава на нарушение неколкократно, като освен че ги смесва, добавя и нови такива. Посочва, че от представените доказателства е видно, че нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК няма, като и няма събрани доказателства, не е назначена експертиза за изясняване и направа на необходимите изчисления, за които се изискват специализирани знания на вещо лице в областта на счетоводството и финансите. Твърди, че цялото описание на нарушението се основава на написаното в договорната документация, а там непротиворечиво и ясно са посочени всички изискуеми реквизити по чл. 11 от ЗПК - раздел VI от договора за потребителски кредит и т. 5.2 от Общите условия към него.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин липсата на извършване на твърдяното нарушение и осъществяване на изпълнителното деяние, предвидено в състава на правната норма, като неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за извършването му.

Моли решението да бъде отменено, като бъде отменено и НП и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът Председателят на Комисия за защита на потребителите, гр.Русе, пл. С. №6, ет. 5 чрез юрк. Р. М. е депозирал писмено становище, в което моли да се остави без уважение като неоснователна касационната жалба срещу процесното решение.

Посочва се, че в случая сключеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като той трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя като в нея следва да бъдат включени всички разходи, в това число и за допълнителни услуги. Твърди, че в конкретния договор № 40020804173 от 18.10.2023 година посочения ГПР/ годишен процент на разходите/ е неверен тъй като сумата за допълнителни услуги „ Фаст“ не е била включена в общия размер на ГПР в разрез с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, с което е осъществен и състав на същото административно нарушение.

Намира, че договорът за потребителски кредит не съдържа посочване по ясен и разбираем начин на годишния процент на разходите и общата, дължима сума от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Счита, че от събраните по преписката доказателства е видно, че договор № 40020804173/18.10.2023г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като с това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от Закона за потребителския кредит.

Посочва, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение, като събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че с противоправното си поведение наказаното дружество от обективна страна е осъществило вмененото административно нарушение на чл. 11, ал. 1 т.10 от Закон за потребителския кредит.

Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на размер на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касасторът - ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. "България" № 49, [адрес], ет.10, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - председател на Комисия за защита на потребителите, гр.Русе, пл. С. №6, ет. 5, редовно призован, не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен предлага да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № Р-006045 от 16.10.2024 година на Председател на КЗП, с което на „ Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, [жк], бул. „ България“ 49, бл. 53 Е, вх. В ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова - управители, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр.чл. 45 ал. 1 от Закона за потребителския кредит за това, че при извършена проверка на 21.05.2024г. в обект - офис на КЗП с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: [улица], ет.4, офис 413 със Становище с вх. № Р-03- 689/21.05.2024г. е установено, че на 20.03.2024 г. е била извършена проверката с КП К-2739063 в офис за кредити в гр. Плевен, на [улица], стопанисван от „Профи Кредит България” ЕООД е проверен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40020804173/18.10.2023 година. Със същия на потребителя е предоставена сума в размер на 4 000 лева за 36 месеца с погасителна вноска от 191,16 лв –ГПР 49,12%, ГЛП 41% и обща сума за погасяване в размер на 6 880,08 лева. Посочено е, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ за сумата от 2 200 лева и се дължи още сума в размер на 61,11 лева или общото задължение е в размер на 9 080, 08 лева или общ размер на вноската от 252,27 лева.

Установено е, че съгласно договора допълнителната услуга „Фаст“ - „предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“. Съгласно т.15.1. от Общите условия към договора допълнителната услуга „Фаст“, предоставя правото на „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст" и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата па „Профи Кредит България“ ЕООД“, от което се разбира, че това действие трябва да се извърши преди сключването на договора за кредит и съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането се изисква с договора за кредит и сумата за допълнителната услуга „Фаст“ се изисква само от потребителите, които сключват договор за кредит. В договора за потребителски кредит е посочено в т.VI. „Поискана и закупена допълнителна услуга”, че в случай че КЛ/СД поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако КЛ е закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи пълния размер на възнаграждението за същата“, т.е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при предсрочно погасяване на кредита /В Общите условия по договора е пояснено, че КЛ е клиент, а СД - солидарен длъжник/.

Прието е, че в договора годишният процент на разходите е посочен като абсолютна процентна стойност – 49,12% като не се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР и същият е неверен, тъй като клаузата „Фаст“ за приоритетно разглеждане, за която се дължи заплащане на сума в размер на 2 220 лева или 55% от размера на предоставения кредит, което представлява скрита възнаградителна лихва , не е включена в ГПР.

Съдът е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е безспорно доказано, тъй като на 18.10.2023 г. в офис на [улица] гр.Плевен при подписване на договор, кредиторът не е включил в ГПР необходимите данни по чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сумата за допълнителна услуга „Фаст“ не е включена в общия размер на ГПР. Към сумата, предоставена на лицето от 4000 лв. за срок от 36 месеца е предоставена и допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2200 лева, представляваща приоритетно разглеждане на документи и е в размер на 55% от размера на предоставения кредит и заплащането й е включено в погасителния план, но не е посочена в ГПР.

Съдът не е допуснал процесуално нарушение, обсъдил е събраните доказателства, изложил е мотиви, като подробно е анализирал приложимите разпоредби и е направил обосновани правни изводи за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Неоснователни са доводите на касатора, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на покана, тъй като на л. 30 по делото е отправена такава за явяване на 25.04.2024 година в 14.30 ч. за съставяне на АУАН и същата с оглед известие за доставяне е получена на 17.04.2024 г. л. 29 по делото. Актът е съставен на 05.06.2024 година в отсъствие на нарушителя, но при надлежна покана и не е налице допуснато процесуално нарушение по см. на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователен е и довод на касатора за нарушение на процедура по съставяне на АУАН - вписване само на един свидетел, тъй като свидетелката К. е такава при установяване на нарушението при проверката на 20.03.2024 година, а съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението, а К. има именно такова качество и не е необходимо посочване на други свидетели.

Нарушението е безспорно установено, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора при посочване на ГПР не е включена сумата по допълнителната услуга „Фаст“ и по този начин не е налице изпълнение на изискването на нарушената норма относно необходимото съдържание на ГПР.

Предвид горното решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. "България" № 49, [адрес], ет.10 да заплати на КЗП, гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №106/12.02.2025 г., постановено по анд № 2050/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен г.

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. "България" № 49, [адрес], ет.10 да заплати на КЗП, гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.