Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………../04.11.2013г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесетти октомври две хиляди и тринадесет година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

  при участието на секретар А.Я., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11075 по описа за 2012., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявени от И.Д.П. срещу А.В.П. искове с правно основание чл. 49, ал.1,чл.56, чл.59, ал.2-5, вр. чл.143 от СК и чл.53 от СК.

 В исковата си молба, ищцецът твърди, че с ответницата са съпрузи по силата на сключен между тях на 15.12.2006г. граждански брак, от който имат едно родено дете М. И. П., роден на ***г.  Твърди се, че отношенията между съпрузите са влошени, като ответницата през 2010г. е напуснала семейното жилище и живее в Украйна заедно с детето. От две години страните са във фактическа раздяла.

Ето защо, ищецът моли да бъде прекратен с развод, съществуващият между страните брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, родителските права по отношение на детето М. да бъдат предоставени на майката, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в подходящ размер, считано от датата на подаване на исковата молба, като след прекратяване на брака съдът да постанови ответницата да носи предбрачното си фамилно име Стражевская.

         В съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа предявените искове и желанието си за прекратяване на брака.

           Ответницата А.В.П., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по иска.

            СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 15.12.2006г., за което обстоятелство е съставено свидетелство за граждански брак №2263 от длъжностното лице по гражданското състояние към Градски отдел за регистрация на актове за гражданско състояние на Одеско областно управление на правосъдието-Украйна.

Съгласно удостоверение за раждане И.Д.П. и А.В.П. са родители на детето М. И. П..

В хода на производството по делото с оглед установяване на твърдяните от ищеца обстоятелства, същият е ангажирал  гласни доказателства.

По делото е разпитана в качеството на свидетел Г. А. П.-майка на ищеца.От показанията на св.П. преценени от съда съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК се установява, че И. се оженил за А. през 2006г.Първоначално живеели в гр.Одеса.След това са живяли в България.От връзката си имат едно дете,казва се М.,на 7 години.От 2010г. не живеели заедно като А. е напуснала семейното жилище заедно с детето.А. не искала да живее в България и са се разделили с И.,защото не се разбират.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, че са съществували конфликти по между им и е налице липса на съвместна грижа за дома, като съпругата е напуснала семейното жилище. Тези обстоятелства са създали отчуждение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.

В настоящото производство с исковата молба не е отправено искане за произнасяне по въпроса за вината за разтрогване на брака , поради което съдът не намира за необходимо да обявява  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК.

Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, морален лик, полагани грижи, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най – пълноценни грижи за него. В разглеждания случай, по делото се установи, че детето М. живее при майка си в Украйна. Бащата не възразява родителските права по отношение на М. да бъдат предоставени на майката. При така установените факти, съдът намира, че в интерес на детето М. е да бъде отглеждано от майката и да бъде определено местоживеенето при майката.

По въпроса за режим на лични контакти между баща – деца:

Предвид предоставяне упражняването на родителските права                                                                                                                                                              спрямо детето М. на майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Предвид възрастта на детето и необходимостта от поддържане на емоционална връзка дете-родител и потребността на децата от родителски грижи и ласки, както и местоживеенето на детето съдът намира, че следващият се режим в конкретния случай следва да бъде 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По въпроса за издръжката на детето:

Бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своето дете, чрез неговата майка и законен представител. За определяне размера на същата съдът изхожда от възрастта и потребностите на детето и доходите на родителите. Съдът съобразно представените по делото доказателства за доходите на бащата, от които е видно, че същият е безработен , намира, че месечната издръжка заплащана от него в полза на детето следва да е близък до законоустановения минимум в чл. 142 ал. 2 СК – или 100,00  лева, считано от влизане на решението в сила., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща чрез майката на детето. 

 

По иска с правно основание чл. 56 от СК:

Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство се установи, че семейното жилище, находящо се в ***, е собственост на родителите на ищеца, напуснато е от ответницата, поради което, съдът счита, че същото следва да бъде предоставено на ищеца.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Видно от акта за гражданско състояние, при сключване на гражданския брак, ответницата е приела фамилното име на съпруга си, поради което съдът счита, че след прекратяването на брака ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име – С. , каквото е и искането на ищеца.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от страните по - равно, а ищецът следва да бъде осъден за държавна такса за издръжката в размер на 144лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                               Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между И.Д.П., ЕГН ********** и А.В.П., родена на ***г., сключен на 15.12.2006г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 2263 поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

           ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. П., ЕГН ********** на майката А.В.П., родена на ***г. и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при майката на адрес *** на основание чл.59, ал.2 от СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.Д.П., ЕГН ********** с детето М. И. П., ЕГН **********  като му дава възможност да го вижда и взема при себе си 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 и а.3 от СК.

 

ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М. И. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.В.П., родена на ***г.  месечна издръжка в размер на 100 /сто лева / лв., считано от датата на влизане на решението в сила с падеж 5 число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за изменяване или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК.

 

           ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *** на И.Д.П., ЕГН **********  на основание чл.56 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име СТРАЖАВСКАЯ на основание чл.53 от СК.

 

ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и сумата от 144.00/сто четиридесет и четири/ лева, държавна такса за присъдената издръжка на основание чл.6 и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА А.В.П., родена на ***г. в гр.Одеса, гражданин на Република Украйна, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет / лева на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           Решението да се връчи на страните.

           ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛО съобщението за решението до ответницата А.В.П., като РЕДОВНО ВРЪЧЕНО на основание чл.40, ал.2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/