№ 835
гр. Перник, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100824 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от вх.№ 3908/20.02.2024 година (п.к.) от
А. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, чрез адвокат Д.
Г., вписан в АК-Л. с № **********, служебен адрес: ************ срещу
„КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез адвокат Х. М. от САК.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от Договор за потребителски
кредит № 898603 от 22.07.2023 година, по силата на който на ищеца била
предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лева, които частично били
погасени от него – в размер на 553,00 лева.
Със съглашението било уговорено 47% фиксиран лихвен процент;
57.82% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване; 2120,64
лева - обща сума, дължима от кредитополучателя и обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция.
Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което
да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 478,50 лева е била
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с
вноските за главница и лихва по заема. Така общата дължима сума, която
ищецът е следвало да върне не била описаната в договора - от 2120.64 лева, а
по-голяма, в размер на сумата от 3282.40 лева.
Била уговорена и клауза за лихва – 70,50 лева и неустойка в размер на
478,50 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
1
сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство/гарант – каквото
обезпечение ищецът не осигурил.
Изразени са подробни правни съображения, че клаузата за неустойка е
уговорена в противоречие на императивни правни норми, уреждащи защитата
на потребителите – включително по договори за кредит, заобикаля нормите на
ЗПК, противоречи на добрите нрави, има неравноправен характер и излиза
извън присъщите функции на неустойката.
При изложените твърдения се иска прогласяването на нищожността на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за заплащане на неустойка – като уговорена в
противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
както и на нищожност на договора, касателно разходите за извънсъдебно
събиране на вземанията в тежест на потребителя. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Релевира
доводи, че неустойката, дължима по Договора, е уговорена в случай на
неосигуряването на кредитополучателя на обезпечение на кредита с
поръчителство на физическо лице, и същата е проявление на установения
принцип на автономия на волята на страните в частното право. Поддържа се,
че неустоечното задължение не се включва в ГПР и има различни функции по
своето естество, като не са налице основания същата да бъде обявена за
нищожна. Претендира заплащането на съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен и насрещен иск, с който се иска
осъждането на А. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ" ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на
основание чл. 23 ЗПК, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД сумата от
1247,00 (хиляда двеста четиридесет и седем) лева, представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
898603 от 22.07.2023 година в общ размер на 1800, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на насрещния иск – 17.04.2024 година до окончателното
й изплащане.
Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала
2
предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Кредитополучателят е направил
само едно плащане за погасяване на задълженията си по договора на дата
29.08.2023 година в размер на 553,00 лева, видно от представено извлечение
за извършени и предстоящи плащания по договора за заем и от справка за
движенията и актуалния размер на дълга по кредита. Излага, че към момента
на предявяване на насрещния иск ответника по него А. Д. П. се намирал в
просрочие на пет вноски с дати: 22.09.2023 г., 23.10.2023 г., 22.11.2023 г.,
22.12.2023 г., 22.01.2024 година, както и в забава на плащането на всички
вноски по кредита. В резултат на горното, задължението на длъжника
възлизало в общ размер на 3275.62 лева, от които 1800 лева главница, 250.14
лева възнаградителна лихва, 694.26 лева договорна неустойка и 531.22 лева
такси.
Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 ГПК, както следва: 480
лева – платен адвокатски хонорар и 50 лева – платена държавна такса по
сметка на съда или общо: 530 лева.
В срока за отговор ищецът (ответник по насрещния иск) А. П., чрез
адвокат Д. Г. от АК Л. е изразил становище за неговата допустимост, но
неоснователност. Развил е подробни правни доводи за нищожност на целия
договор за кредит. Евентуално излага, че ако съдът приеме насрещната искова
претенция за основателна, да извърши съдебно прихващане със сумата от
74,00 лева, платени при изначална липса на основание по кредит № 874584 /
06.06.2023 година. Представя СЕФ към № 874584 / 06.06.2023 година и
Платежно нареждане от 11.07.2023 година за сумата от 474,00 лева.
Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 ГПК, както следва: две
адвокатски възнаграждения по 416,18 лева за осъдителния иск, 400,00 лева –
по установителния иск и 100,00 лева – платена държавна такса по сметка на
съда или общо: 916,18 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1—3 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11
ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза,
предвиждаща заплащането на договорна неустойка, както и с обективно
евентуално съединени насрещни искове с правна квалификация чл. чл. 240, ал.
3
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
По делото безспорно се установи, че по силата на договор за
потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023 година на ищеца била
предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лева, които частично били
погасени от него – в размер на 553,00 лева.
Със съглашението било уговорено 47% фиксиран лихвен процент;
57.82% годишен процент на разходите; 6 месечен срок за погасяване; 2120,64
лева - обща сума, дължима от кредитополучателя и обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция.
Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което
да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 478,50 лева е била
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с
вноските за главница и лихва по заема. Така общата дължима сума, която
ищецът е следвало да върне не била описаната в договора - от 2120.64 лева, а
по-голяма, в размер на сумата от 3282.40 лева.
Била уговорена и клауза за лихва – 70,50 лева и неустойка в размер на
478,50 лева, дължима при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство/гарант – каквото
обезпечение ищецът не осигурил.
След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала
предвидената в чл. 18 договорна неустойка.
Кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване на
задълженията си по договора на 29.08.2023 година в размер на 553,00 лева,
видно от представено извлечение за извършени и предстоящи плащания по
договора за заем и от справка за движенията и актуалния размер на дълга по
кредита.
Към момента на предявяване на насрещния иск ответника по него А. Д.
П. се намирал в просрочие на пет вноски с дати: 22.09.2023 г., 23.10.2023 г.,
22.11.2023 г., 22.12.2023 г., 22.01.2024 година, както и в забава на плащането
на всички вноски по кредита.
В резултат на горното, задължението на длъжника възлиза в общ размер
на 3275.62 лева, от които 1800 лева главница, 250.14 лева възнаградителна
лихва, 694.26 лева договорна неустойка и 531.22 лева такси.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем, елемент от чието съдържание е
оспорената клауза за неустойка, както и че същата е засегната от релевираните
основания за нищожност.
4
Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза
за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват
на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на
ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от
сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лица - поръчител
или банкова гаранция при посочените по горе условия, като неизпълнението
на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка.
Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая
5
обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за
неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
Същевременно, кредиторът не включва неустойката по договора за
поръчителство към ГПР, но неустойката е начислена към всяка месечна
вноска във всеки един от погасителните планове към договорите.
Става ясно че стремежът на заемателя е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, конто трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
;За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина
и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната
практика е възприета изключително голямата разлика в престациите -
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на
ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О.
на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
ГК.
Твърдението на ответника за постигнато съгласие между него му и
ищеца за сключване на договор за потребителски кредит се основава на
подадена от ответника по интернет заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на интернет страницата на кредитодателя
www.kinti.bg, в резултат на което кредиторът изпраща електронно съобщение
6
до кредитополучателя, с което го запознава с условията на договора,
предоставя пред договорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр и Общи условия, а след като искането е одобрено –
изпраща до кредитополучателя съобщение с приложения конкретен договор и
приложения към него. Със съобщението е указано да въведе конкретния
номер на договора в потребителския си профил, с което потвърждава, че се е
запознал с него и дава съгласие за сключването на договора. Съгласно Общите
условия, с натискане на бутона „Подпиши“ кредитополучателят подписва
всички страници на договора, като същият се счита сключен с въвеждането на
номера на договора в потребителския профил и получаване на потвърждение
от страна на ответника.
Ето защо отношенията между страните се уреждат по реда на
специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, Закона за потребителския кредит, както и общите правила на
гражданското законодателство.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2
ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления,
се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.).
Ищецът, в съответствие с нормата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, е представил
по делото Договор за потребителски кредит и Общи условия към договора,
като съгласно общите условия, с натискане на бутона „Подпиши“
кредитополучателят подписва всички страници на договора.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва - чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Доказателствена сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
7
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК).
Договорът за кредит представлява извлечение от наличните в
електронната система на кредитодателя електронни документи на хартиен
носител. Доколкото обстоятелството, че ищеца е страна по процесния
договор, се признава още в исковата молба, съдът намира, че именно той е
подал заявка за отпускане на кредита и е подписала предоставения й проект на
договор за кредит в електронната платформа с обикновен електронен подпис
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
С чл.3 от Договора е уговорено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1800 лева с
шестмесечен погасителен срок. Представено е на хартиен носител и
електронно потвърждаване от страна на дружеството за успешно сключен
договор, съобразно изискването от ОУ. Реалното отпускане на сумата не се
оспорва от страните, като същевременно се установява и от приложеното
платежно нареждане.
Видно от приложените платежни нареждания, от кредитополучателя са
извършени плащания по договора в общ размер на 553 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице действителен договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК и
специалните изисквания на ЗПФУР. ОУ и Стандартния европейски формуляр
са неразделна част от договора. В договора се съдържат условия за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и общия размер на тези
плащания и общата стойност на кредита. Към договора и ОУ е представен и
погасителен план. Предвидено е правото на заемателя във всеки един момент
при поискване и безвъзмездно да поиска извлечение под формата на
погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания, т. е.
спазен е чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Посочен е годишният процент на разходите,
който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита
от потребителя, посочен е срокът на договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване
на договора.
Предвид установената фактология, съдът намира, че по силата на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитодателят
е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил основното
си облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума.
Наред с изложеното, с оглед препращането към чл. 293 ГПК относно
доказването на предоставяне на преддоговорна информация, страната не би
могла да се позовава на нищожност на изявлението за сключване на договора,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
му – арг. чл. 293, ал. 3 ТЗ, – например в случай като процесния, след като
8
кредитът е отпуснат и е започнало изпълнението.
По главния иск за нищожност на договорната неустойка.
Съдът счита за основателни въведените от ищеца доводи за нищожност
на предвидената в чл. 18 от договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение (поръчителство).
Същата заобикаля закона – чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Недействителността на тази част от договора обаче не се отразява върху
действителността на целия договор за кредит.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен – и на добрите
нрави.
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че
при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият
интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на
дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има
изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на
заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на
обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК).
При договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и
направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая
не обезпечава възстановяването на вредите, т. е. тя няма обезщетителен
характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за
предоставяне на обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на
обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
уговореното възнаграждение за ползването й, кредиторът, с оглед чл. 133 от
ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи
за общо обезпечение. В случая неустойката не е уговорена с оглед възможните
вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и
независимо от изпълнението на основното парично задължение на
кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице
неизпълнение по договора от кредитополучателя.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни
правила на закона, уговорената такса излиза и извън пределите на
9
нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на кредитодателя и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
Неустоечната клауза в договора е в отклонение от основния принцип за
добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като
накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради което и на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД и тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, поради което искът за
прогласяване на нищожността й следва да бъде уважен, като с оглед на това и
предвид гореизложените мотиви на съда се явява нищожна и клаузата на чл.
13, ал.2 от Договор за потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023 г.,
сключен между А. Д. П. и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, уреждащ
разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя.
По насрещния иск.
Както бе изяснено, съдът счита, че страните са обвързани от
действителен договор за потребителски кредит, който отговаря на
специалните изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Не се спори, а от представените
писмени доказателства се установява, че заемната сума е била реално усвоена.
С чл. 3 от Договора страните са уговорили падеж на цялото задължение
и начини на погасяването на кредита. В този смисъл, доколкото падежът е
настъпил, изискуемо е цялото задължение – за главница и лихва, с изключение
на вземането за неустойка и разходи за извънсъдебно събиране, съгласно
установената нищожност на договорните уговорки в тази насока.
Видно от приложените платежни нареждания и съгласно условията на
чл.6 от договора е активирана клаузата на чл. 18 за дължима договорна
неустойка. Кредитополучателят е направил само едно плащане за погасяване
на задълженията си по договора на дата 29.08.2023 година в размер на 553,00
лева, видно от представено извлечение за извършени и предстоящи плащания
по договора за заем и от справка за движенията и актуалния размер на дълга
по кредита.
Към момента на предявяване на насрещния иск ответника А. Д. П. се
намирал в просрочие на пет вноски с дати: 22.09.2023 г., 23.10.2023 г.,
22.11.2023 г., 22.12.2023 г., 22.01.2024 година, както и в забава на плащането
на всички вноски по кредита. В резултат на горното, задължението на
длъжника възлизало в общ размер на 3275.62 лева, от които 1800 лева
главница, 250.14 лева възнаградителна лихва, 694.26 лева договорна
неустойка и 531.22 лева такси.
Ето защо А. П. следва да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД сумата от
1247,00 (хиляда двеста четиридесет и седем) лева, представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 898603 от
10
22.07.2023 година в общ размер на 1800, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск – 17.04.2024 година до окончателното й
изплащане, като се приспадне направеното плащане от 553 лева на 29.08.2023
година.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева за депозирана
искова молба, а в полза на процесуалния й представител, осъществявал
безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от
Договор за правна защита и съдействие – две възнаграждения по двата иска в
минимални размери от 400,00 лева и от 416,18 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и
т.2, вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника - ищец по насрещния иск
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480,00 лева за адвокатско
възнаграждение за осъществената процесуална защита по уважения насрещен
иск и 50,00 лева държавна такса.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. П., ЕГН
********** срещу „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1—3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл 11 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, че клаузата ,
че на чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023
година, сключен между А. Д. П. и „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********,
уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е
нищожна на твърдените по-горе основания и доверителят ми не дължи
неустойка в размер на 1,161.76 (хиляда сто шестдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, е нищожна и че чл. 13, ал. 2 от Договор
за потребителски кредит № 898603 от 22.07.2023 г., сключен между А. Д. П.
и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, уреждащ разходите за извънсъдебно
събиране на вземания в тежест на потребителя, е нищожен.
ОСЪЖДА по предявения от „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********
срещу А. Д. П., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, А. Д. П., ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1247,00
(хиляда двеста четиридесет и седем) лева, представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
898603 от 22.07.2023 година в общ размер на 1800, ведно със законна лихва от
11
датата на депозиране на насрещния иск – 17.04.2024 година до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Д.
П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Д. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв
сумата от 816,18 лева – възнаграждение за безплатна правна помощ,
осъществявана спрямо А. Д. П. под формата на процесуално представителство
пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ"
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12