Р Е Ш Е Н И Е
№ 260117/28.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4524 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.С.И.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 03 – 012812 от 22.07.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна
на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото
изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
Р.К., който поддържа съображенията, изложени във въззивната
жалба.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
23.06.2020 г. около 11,50 часа представители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, измежду които и св. Н.И.И. (главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна), извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в строителен обект (вилна сграда), намиращ се в
поземлен имот с идентификатор 10135.2515.3010, кв. 15 по плана на СО „Ален
мак“, гр. Варна.
При
извършената проверка инспекторите установили да полага труд Р.И.И., който заемал длъжността „общ работник“ по трудов
договор с въззивното дружество „Б.С.И.“ ЕООД. Р.И.
полагал труд с още четирима работници на дружеството.
На място
бил съставен констативен протокол, в който били индивидуализирани работниците и
посочени данните, свързани с трудовите им правоотношения с въззивното
дружество – длъжност, дата на наемане, работно време, трудово възнаграждение,
наличието на трудов договор. За работника Р.И.И. е
било посочено, че работи като „общ работник“ от 23.06.2020 г., с работно време
от 09,00 часа до 17,00 часа, пет дни в седмицата, без да има сключен трудов
договор.
На същата
дата св. Н.И. с постановление обявил съществуването на трудово правоотношение
между работника Р.И.И. и „Б.С.И.“ ЕООД.
На дружеството била връчена
призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
представяне на документи, включително трудовите досиета на установените при
проверката работници.
Впоследствие пред контролните
органи бил представен трудов договор, сключен между Р.И.И.
и „Б.С.И.“ ЕООД на 23.06.2020 г. за длъжността „общ работник“, и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, съгласно която
уведомлението за сключен трудов договор между въззивното
дружество и работника Р.И.И. е подадено до Национална
агенция за приходите на 23.06.2020 г. в 14:27:05 часа.
Приемайки, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 15.07.2020 г. св. И. съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил
връчен на управителя Пламен И. Коцев.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 22.07.2020 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Н.И.И.,
и писмени доказателства и доказателствено средство:
протокол за извършена проверка; постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение; трудов договор; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; констативен протокол; идентификационна карта;
призовка и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и АУАН.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.И.,
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства и доказателствено средство и по
- конкретно на трудовия договор между въззивното
дружество и Р.И.И., справката за приети и отхвърления
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, констативен протокол и АУАН. От същите се
установява, че работникът Р.И.И. е започнал да
изпълнява трудовите си функции на „общ работник“ на 23.06.2020 г., когато е
извършена проверката, и е бил установен с още четирима работници да полага труд
в проверявания обект. От представената справка за приети и отхвърлени
уведомления се установява, че уведомлението за сключен трудов договор с него е
подадено след извършването на проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и по-конкретно - на същата дата в 14:27:05 часа.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи в
АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствено
средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал.
2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От събраните
по делото доказателства се установяват като налични всички елементи на трудово
правоотношение между въззивното дружество и Р.И.И.: две страни (работодател и работник); определено място
на работа (гр. Варна); заемането на конкретно определена длъжност (общ
работник); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (610 лв.);
периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от
09,00 часа до 17,00 часа) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Следователно
съдът намира, че въззивното дружество е осъществило
от обективна страна състава на нарушението на
чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като на 23.06.2020 г. в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето Р.И.И. на
длъжност „общ работник“ в строителен обект: „вилна сграда“, находящ
се в ПИ 10135.2515.3010, кв. 15 по плана на СО „Ален Мак“, гр. Варна , преди да
е предоставено на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По възраженията на въззивното
дружество:
По отношение
на възражението за допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдът намира, че както в АУАН, така и в НП е налице пълно, точно и ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тези актове
са посочени мястото и времето на извършване на нарушението (на 23.06.2020 г. в
ПИ с идентификатор 10135.2515.3010 в гр. Варна), посочени са съставомерните признаци, а именно, че въззивното
дружество е допуснало конкретен работник до работа, без да на последния да е
предоставено копие от уведомлението до ТД на НАП – Варна за сключен трудов
договор.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се поражда за всяка от страните съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.
Искане за
присъждане на разноски е направено само от въззиваемата
страна, която е представлявана от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80,00 лв. предвид
провеждането само на едно съдебно заседание, от което има право на 24 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, което предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва
да бъде присъдено в полза на юридическото лице, а не на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, която е териториално поделение на специализираната
администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" -
Главна дирекция "Инспектиране на труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 012812 от 22.07.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Б.С.И.“
ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Б.С.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал.
5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: