№ 37258
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110110491 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ***,със седалище и адрес на
управление *******представлявано от ***,против ** **********,и против
*** **********,с адрес ***,с искане за осъждане на ответниците при
условията на солидарност ( на основание чл.32 от СК ) да заплатят парични
суми,както следва – 640,32 евро такса за 2022 г. и мораторна лихва в размер от
229,84 евро за периода 01.04.2022 г. до 20.02.2025 г.,640,32 евро такса за 2023
г. и мораторна лихва в размер от 162,65 евро за периода 01.04.2023 г. до
20.02.2025 г.,640,32 евро такса за 2024 г. и мораторна лихва в размер от 78,90
евро за периода 01.04.2024 г. до 20.02.2025 г. При условията на евентуалност
ако бъде счетено,че договорно правоотношение не съществува и
исковете,предявени на договорно основание не могат да бъдат уважени
ищецът претендира сумата от 1920,96 евро на основание неоснователно
обогатяване.
В исковата молба се твърди,че ответниците са собственици на недвижим
имот в ***,а съгласно сключен договор за поддръжка ищцовото дружество
организира издръжката на общите части,при което е дължима годишна
такса,както и такса за интернет и телевизия. Ищецът сочи,че ответниците са
допуснали неизпълнение на своите договорни задължения и не са заплатили
начислените по договорите парични суми,а предвид това,че паричните суми
не са заплатени на падежа ищецът твърди,че разполага и с вземане за
мораторна лихва. Ищецът поддържа,че е изпратена до ответниците
покана,съдържаща искане за изпълнение на договорните задължения,в
отговор на която ответниците възразили,че договорът е нищожен. По тази
причина при условията на евентуалност ищецът претендира парични суми на
основание настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяване на
ответниците.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати.
1
С исковата молба е формулирано искане за допускане на съдебно
счетоводна експертиза, по което съдът намира,че следва да се произнесе в
първото съдебно заседание.
С исковата молба е формулирано искане за допускане на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели, което искане е основателно и
следва да бъдат допуснати двама свидетели.
В срока за подаване на писмени отговори, са постъпили такива от
ответниците, които оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че
договорът, на който ищецът основава претенциите си, е нищожен, като такива
били и отделни клаузи от него. Излагат се доводи, че процесната сграда е
жилищна, а не обществено-обслужваща/апартхотел, което водело до извод, че
редът за управление на общите части е този по ЗУЕС. Оспорва се сградата с
идентификатор 51500.507.591.1 да е собственост на *** Видно от нотариален
акт № 49, том III, рег. № 2996, дело № 423 от 29.03.2019 г., на нотариус 208,
ответниците били собственици както на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.591.1.16, находящ се в сграда с идентификатор
51500.507.591.1, с предназначение „жилище-апартамент“, така и на
съответните идеални части от правото на строеж и толкова идеални части от
общите части на сградата. Обосновава се, че сградата не е собственост на ***
а отделните обекти са собственост на отделни собственици, които съответно
са съсобственици и на общите части. Дружеството ***също било
съсобственик, но само на един апартамент. Поддържа се, че договорът от
29.03.2019 г. е договор за поддръжка, сключен на основание чл. 2 от ЗУЕС, в
какъвто смисъл било и материализираното в протокол от общо събрание на
етажната собственост от 15.09.2010 г. решение на етажните собственици, а не
договор за поддръжка на „други имоти“. Сочи се, че дейностите, които
ищецът се задължил да извършва, се припокривали с тези, регламентирани в
пар. 1, т. 11 от ЗУЕС. Оспорва се между страните да е сключен договор за
обекти, които не попадат в подлежащите на поддръжка по реда на ЗУЕС.
Договорите по чл. 2 от ЗУЕС, следвало да се сключат между всеки отделен
собственик и инвеститора, а договорът от 29.03.2019 г. бил сключен между
страните в настоящото производство, като никъде не фигурирал инвеститорът,
което обуславяло нищожността на процесния договор. Твърди се също, че
процесната сграда няма качеството „жилищен комплекс от затворен тип“,
което се явявало противоречие с чл. 2 от ЗУЕС. Като основание за нищожност
на договора се сочи и липса на форма съгласно чл. 2 от ЗУЕС, също и
противоречие с добрите нрави, тъй като ищецът извършвал и търговска
дейност, съответно не можело да се различи каква част от изпълнението му по
процесния договор е относно тази му дейност и каква във връзка със
задълженията му към ответниците, което водело до нееквивалентност на
престациите. Сочи се, че собствениците не могат да вземат индивидуално
решения /съответно да сключват индивидуални договори/ относно
управлението и поддръжката на общите части, тъй като бил предвиден
законоустановен ред за това. Оспорва се ответниците да са поели задължение
2
да заплащат на ищеца възнаграждение за извършваната от него поддръжка,
като се сочи, че в договора /чл. 6, ал. 1/ било уговорено плащане на годишна
такса за покриване на разходите за управление и поддръжка на комплекса,
като определянето на тази такса противоречало на чл. 51, ал. 1 и ал. 9 от ЗУЕС,
както и на други разпоредби от същия закон, т.е. същата е нищожна поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави. Твърди се, че
доставката на интернет и кабелна телевизия не представлява управление и
поддръжка на недвижим имот, отделно от това, ответниците не са възлагали
на ищеца подобен тип услуга. Поддържа се, че клаузата на чл. 4, т. 4 от
договора от 29.03.2019 г. е нищожна поради противоречие със закона – чл. 2
от ЗУЕС, поради липса на съгласие, поради невъзможен предмет. Въведено е
възражение за нищожност на клаузата на чл. 12 /за безсрочност на договора/
като противоречаща на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС относно срока на договора, както
и поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че договорът по чл. 2 от
ЗУЕС е прекратен и не се дължи изпълнение по него. Твърди се, че
съдържанието на договорите, сключени с други собственици, не са с еднакво
съдържание, а част от собствениците не са сключвали никакви договори.
Отделно се твърди, че възложител по договор като процесния може да е
управителят на етажната собственост, а не всеки собственик поотделно.
Въведено е възражение за неизпълнен договор, в случай че същият не се
приеме за нищожен, тъй като ищецът не представил финансов отчет и не
изпълнявал цялостно задълженията си по договора за управление и
поддръжка. Твърди се, че с изпратена до ищеца нотариална покана,
ответниците са се позовали на нищожност, съответно са направили
волеизявление за прекратяването му. Оспорва се акцесорната претенция за
лихва. Оспорва се и предявеният като евентуален иск за неоснователно
обогатяване с твърдения, че същият е недопустим, тъй като се сочи, че
съществувал друг иск за защита, както и поради това, че ищецът не е поканил
ответниците да платят. Считат, че искът е неоснователен. Оспорват се
приложени от ищеца доказателства.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства,
които следва да бъдат допуснати.
С отговора е формулирано искане за задължаване на ищеца да
представи договори, сключени с всички собственици. Съдът,съобразявайки
обстоятелството,че е сезиран с конкретен правен спор,намира,че не се явява
необходимо и допустимо представяне на договори,сключени с лица,които не
са страна в производството.
Съдът счита,че по искането на ответниците за допускане на
допълнителни задачи към съдебно-счетоводната експертиза следва да се
произнесе в първото съдебно заседание.
Съдът приема,че и на ответниците следва да бъдат допуснати двама
свидетели при режим на довеждане в първото съдебно заседание.
Исканията на ответниците за задължаване по реда на чл. 186 ГПК на
3
НАП и за разкриване на данъчно осигурителна тайна следва да се оставят без
уважение като неотносими към конкретния правен спор.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съдът намира, че при разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК на ищеца следва да бъде указано да докаже, че
съществува договорно правоотношение между страните, да установи
уговорените права и задължения, че е изправна страна, да докаже вземането
си по размер. В тежест на ответниците е възложено да установят че са
изпълнили точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,
изключващи дължимост на паричната сума.
По иска по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че се е обеднил, а
ответниците са се обогатили като обедняването и обогатяването произтичат от
общо основание.
По иска по чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че ответниците са
поставени в забава.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели по искане на всяка от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за изискване на
информация от НАП и за представяне на договори,сключени между ищеца и
трети неучастващи в производството лица.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2025 г. от 11,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца- и от писмените
отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4