Решение по дело №77/2024 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 239
Дата: 24 юли 2025 г.
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева
Дело: 20245210100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. гр.Велинград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210100077 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 КЗ
Образувано е по предявен от К. у., чрез неговите родители и законни
представители П. Д. и Д. У., против ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********,
осъдителен иск правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, претърпени от ПТП, настъпило на 24.02.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане на сумата.
Твърди, че на 24.02.2023г., около 18:30 часа, на път II-84, на излизане от
гр. Велинград, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е
пострадало детето К. У., на 10 години, пътувало на задна седалка в лек
автомобил марка „Фолкваген” модел ”Голф”, с peг. № **********.
Произшествието било причинено от И. П., който при управление на лек
автомобил марка “Фолксаген“, модел “Пасат, с peг. № ********, не пропуска
и реализира ПТП с движещия се отдясно-наляво спрямо движението лек
автомобил марка ”Фолкваген” модел ”Голф”, с peг. № **********. За
настъпилото събитие бил попълнен Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от двамата участници в ПТП. Виновният за
1
причиненото ПТП водач бил страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, за
което е съставена полица № BG/07/122003669026, валидна от 26.12.2022 г. до
25.12.2023 г. След настъпилото ПТП К. У. бил приет в Медицински център за
спешна медицинска помощ – Велинград. При извършения преглед била
поставена диагноза Contusio labi superior, за което бил издаден фиш №
005177/24.02.2023 г. На 27.02.2023 г. детето било прегледано от съдебен лекар
в МБАЛМ “Пазарджик“ АД, където били констатирани следните травматични
увреждания- хоризонтална пукнатина на 21 зъб първи горен ляв резец;-
кръвонасядания по лицето и крайниците, описани в Съдебномедицинско
удостоверение № 49/2023 г. От претърпените травматични увреждания
ищецът изпитал болки и страдания, които претендира да бъдат обезщетени
със заплащане на сумата в размер на 6 000 лева. На основание чл. 380, ал. 1 от
Кодекса за застраховането към “ЗД ЕВРОИНС” АД била предявена
застрахователна претенция с peг. № РК- 01421891 от 07.07.2023 г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо peг. № РК - 014-
21891/01 от 21.07.2023 г. ответникът отказал плащане. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Признава наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между водача на лек автомобил с рег. №
******** и ответника, по силата на което последният се е задължил да
обезпечи отговорността, която би могла да възникне по повод собствеността и
ползването на горепосочено превозно средство. Оспорва възникването на
пътния инцидент, от който се твърди, че са произлезли вредите, с доводи, че
същият не бил удостоверен по надлежен ред, тъй като на основание чл. 125,
т.1 от ЗДвП службите за контрол на МВР следвало да посетят задължително
мястото на произшествието, когато има ранен човек, а в случая това не било
сторено. Позовава се на липса на вина на водача на лекия автомобил с рег. №
******** за настъпилото произшествие, който се е движил с разрешена за
съответния участък скорост и съобразена и с пътните условия, когато другият
участник в произшествието, без да подаде съответен сигнал за предстояща
маневра, променил посоката на движение на управлявания от него автомобил,
като по този начин създал опасност и пречка за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на ищеца. В този смисъл поддържа, че е налице
2
независимо съизвършителство на противоправното деяние, от което са
причинени вреди на ищеца, тъй като неговия баща Д. С. У., посочен като водач
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф", рег. № **********, в
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП е предприел маневра без да изпълни
задълженията си да не създава опасност за останалите участници в
движението и по-специално тези, които се движат зад него и по този начин е
допринесъл значително за възникването на вредите. Не е изпълнил и
задължението, обезпечаващо безопасността на пътя, а именно преди да
предприеме напускане на ползваната от него лента за движение, да подаден
ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинния пътепоказател на
управляваното от него превозно средство. Счита, че тези две нарушения
обективно са предпоставили възникването на вредите в степен по-голяма от
тази на водача, чиято отговорност ответното дружество се е задължило да
обезпечи. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
противоправното и виновно поведение на ищеца, който пътувал без поставен
предпазен колан, както и за прекомерност на претендираното обезщетение.
Предвид гореизложеното претендира искът да бъде отхвърлен. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна
връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е сключена
при ответника и размера на вредите.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че съществува
валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода 26.12.2022г.-
25.12.2023г. с ответника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, по силата на
което е застрахована отговорността на водача на „Фолксваган пасат“, с рег. №
********, което се потвърждава и от представените писмени доказателства.
От представения двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че процесният пътен инцидент е настъпил на 24.02.2023 г., на път
3
II-84 при отбивката за „Марина ливада“, между лек автомобил „Фолксваган
пасат“ с рег. № ******** и лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф", рег.
№ **********, като за лек автомобил „Фолксваган пасат“ с рег. № ******** в
графа 12 от протокола е отбелязано да е извършил маневра при смяна на
лентите и при изпреварване. В т. 14 от протокола е отбелязано от водача на
„Фолксваган пасат“, с рег. № ********- „съгласявам се със вината си!“.
Протоколът е подписан и от двамата водачи.
От разпита на свидетеля И. М. П. се установява, че управлявал
автомобил Пасат, с рег.№ РА 8595 ВК, н а процесната дата по посока горски
пункт - с. Юндола. Като към 17-18.00 часа се указал трета кола в колона.
Втората кола започнала маневра изпреварване, след това видял, че първата
кола дава мигач за завой на дясно и тогава предприел маневра изпреварване.
Твърди, че в един момент първата кола, въпреки че дала сигнал за маневра
надясно тръгнала да завива наляво и му засекла пътя. Твърди, че водача на
първата кола не реагирал със спирачки, а директно тръгнал да завива, като не
светнали стоповете му. Излага, че когато първата кола тръгна да завива
наляво, той е изпреварващ като, преди да почне да го изпреварвам бил на 7-8
метра и след това на 4-5 метра някъде. Твърди, че първата кола била пресякла
лентата. Излага, че в този момент се движел със скорост 45 км.в час, максимум
50 км./час, на разС.ие от 5-8 метра. Сочи, че контакта при ПТП бил в задната
лява врата на първата кола, и десен преден фар и бронята на неговата кола.
Поддържа, че тъй като видял, че има малко дете в първата колата, което било
уплашено, извикал линейка. Твърди, че органите на МВР посетили
произшествието. Сочи, че детето било прегледано, но не било установено да
има наранявания. Твърди, че видимо на детето нищо му нямало, нямало и
кръв по него. Сочи, че органите на МВР тествали за алкохол двамата водачи и
пробите били отрицателни, а след това съставили констативен протокол.
От заключението по приетата по делото първа съдебна- автотехническа
експертиза става ясно, че на мястото на ПТП липсват пътни знаци и
сигнализация. Съществува прекъсната разделителна линия. Скоростта на
автомобилите при движението си по пътя е неустановима до ПТП. При
конфликта скоростите са приети въз основа на резултатите от ПТП- наличието
на телесни увреждания, при които няма счупвания на кости, лек автомобил
Фолксваген голф, с рег.№ *******, завива със скорост 30 км/ч, лек автомобил
Фолксваген пасат, с рег.№******** при конфликта се е движел с 45 км/ч.
4
Максималната разрешена скорост за движение в населеното място е 50 км/ч..
Мястото на ПТП е с неограничена видимост по отношение на пряката
видимост, тъй като пътя има права траектория. Видимостта е намалена по
това време на денонощието, заради мрака на нощта. При подаване на сигнала
за промяна на посоката на движение, двата автомобила се движат в своята
лента за движение и в насрещната лента за движение. Сигнала за промяна на
посоката е подаден своевременно, тъй като не може да се докаже обратното/че
не е подаден своевременно/. Конфликта между двата автомобила може да се
избегне, като изпреварващият автомобил лек автомобил Фолксваген пасат
напусне лентата за движение, в която се движи за да изпреварва/насрещната за
него лента/ и завие надясно, като направи изпреварването отдясно.
Автомобил с per ЕН4022 КХ притежава предпазна система за трите места на
задната седалка. Механизма на ПТП преминава през следните етапи: Първи
етап: двата автомобила се движат един след друг, като между тях има пряка
неограничена,намалена от мрака на нощта видимост. Движението се извършва
със включени светлини за близко и далечно разС.ие. Втори етап: Водача на
лек автомобил Фолксваген пасат, предприема на неустановено разС.ие
маневра „изпреварване” на лек автомобил Фолксваген голф и преминава в
насрещната лента. Водача на лек автомобил Фолксваген голф, предприема на
неустановено разС.ие маневра „завиване наляво”, подавайки своевременно
съответният светлинен сигнал. Трети етап: Водача на лек автомобил
Фолксваген голф започва маневрата „завиване наляво” и преминава през
насрещната лента за движение, като остава задната част на автомобила му да
напусне лентата за насрещно движение и излезе от път -II-84 . Водача лек
автомобил Фолксваген пасат не реагира на светлинният сигнал за промяна
посоката на движение. Четвърти етап: следва конфликт между двата
автомобила- предна дясна част на лек автомобил Фолксваген пасат и задна
лява част на лек автомобил Фолксваген голф. ПТП е реализирано с
материални щети и телесни увреждания на пътника/детето/ в лекият
автомобил.
От заключението на вещото лице по приетата без възражения съдебно-
медицинска експертиза става ясно, че на 24.02.2023 г., около 18:30 ч., на път
II-84 на излизане от гр. Велинград, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадало детето К. У., на 10 години, пътувало на
задна седалка в лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф", с per. №
5
**********. Пострадалото дете било прегледано от екип на ЦСМП- филиал
Велинград с диагноза: Контузия на горната устна. На 27.02.23 г. то било
освидетелствано от съдебен лекар в гр. Пазарджик, който му издал съдебно-
медицинско удостоверение и описал неговите травматични увреждания. При
прегледа били установени травматичен оток в областта на устните с
кръвонасядане по лигавицата на горната устна в ляво и рана в тази област и
пукнатина на емайла на първи горен ляв резец. Освен това било установено
кръвонасядане в областта на лявото рамо. Описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети като общ
механизъм. Те отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма
„Травма вътре в автомобила“- пасажер на задна лява седалка, при удар на
лявата странична повърхност на тялото във вратата. Мекотъканните
травматични увреждания- травматичен оток, кръвонасядания, разкъсно-
контузна рана оздравяват, без да оставят трайни последици за здравето на
пострадалия за период от около 2-3 седмици. Описаната в СМУ контузия на
първи горен 6 лява зъб, е без засягане на дентина и пулпата, лигаментарния
апарат на зъба и костната алвеола и не се отразява на механичните качества на
зъба и неговата функция, като не е наложила стоматологично лечение. Налице
е била болка при отхапване за период от около 20-25 дни. Получените от К. У.
травматични увреждания са резултат от махаловидно движение на тялото му и
травмиране във вратата на автомобила при поставен обезопасителен колан.
В проведеното на 11.03.2025 г. открито съдебно заседание, вещото
излага, че при извършения от него преглед, не се установени последици от
понесената контузия в областта на устата, като това е нормално, тъй като
мекотъканните увреждания описани в заключението в срок се оздравяват и не
оставят последици. Сочи, че по отношение на самия зъб, същият е на мястото
си, без промяна на цвета. На самия зъб не са установени увреждания и в
областта на емайла. Детето при прегледа не е споделило да е имало травми,
той съобщава, че във връзка с ПТП се ударило в областта на устата и
получило кървене и това кореспондира напълно с установената находка при
последиците. Посочените 15 точки, това са максималните точки, по скалата
говори за ясно съзнание, т.е. дори няма леко степенно разстройство на
здравето.
От изготвената допълнителна съдебно- автотехническа експертиза, се
6
установи, че механизма на ПТП по св. показания на П. преминава през
следните етапи- Първи етап-в колона в посока на с. Юндола се движат три
автомобила по пътя- №1-автомобил- Фолксваген голф, с рег. № EH 40 22КХ, в
който пътува пострадалото дете У., №2- неидентифициран автомобил, № 3-
Фолксваген пасат, с рег.№РА.******, управляван от св. П.. Втори етап:
автомобил №2 /неидентифициран/ предприема и извършва маневра
„изпреварване" на автомобил № 1, който е със включен пътепоказател
"надясно"- признак, че изпреварваният е разбрал, че ще бъде изпреварен,
което показва, че пътепоказателната система на Фолксваген голф работи
нормално. Трети етап- автомобил № 3- Фолксваген пасат, с рег. № ********-
предприема маневра „изпреварване" на автомобил №1- Фолксваген голф, с
рег. № ******* /№3/, без да му е показал, че ще извършва изпреварване и
другият водач /№1/, че е разбрал за това, че ще бъде изпреварен - чрез
подаване на десен пътепоказател. Четвърти етап автомобил №1- Фолксваген
голф, с рег. № *******/№1/- е започнал да завива наляво, не знае, че ще бъде
изпреварен и излиза от завоя, като в това време автомобил №3- Фолксваген
пасат, с рег.№РА.******- го удря в задното ляво колело и в задната лява врата.
При процесният случай автомобил №1 е започнал маневрата „завиване на
ляво", като автомобил № 3 не се е съобразил със завиващият автомобил №1.
Конфликта между двата автомобила може да се избегне, като изпреварващият
автомобил лек автомобил Фолксваген пасат, напусне лентата за движение, в
която се движи за да изпреварва /насрещната за него лента/, и завие надясно,
като направи изпреварването отдясно. ПТП за автомобил №1 е
непредотвратим. В проведеното на 15.04.2025 г. открито съдебно заседание
вещото лице сочи, че ако автомобил номер 1 без да се съобразява с
изпреварването от автомобил 3 предприема маневра наляво конфликта ще
бъде в предната страна на автомобила. Поради това, че конфликта е настъпил
в задната част на автомобила твърди, че маневрата наляво е предприета преди
маневрата за изпреварване.
От приетата по делото повторна съдебно-автотехническа експертиза се
установи, че платното за движение на път II-84 в района на произшествието е
със здрава настилка изградена от едрозърнест асфалт, с ясно видима
хоризонтална маркировка без вертикална сигнализация с допълнителни
ограничения за участници в движението. Платното за движение е с две ленти,
по една за всяка посока, без неравности и деформации по асфалтовото
7
покритие. Всяка от лентите е с ширина по 3,6 метра, разделени с пътна
маркировка тип „М3“. По време на произшествието движението се е
извършвало в тъмната част на денонощието при сухо време и суха асфалтова
настилка. Зоната на произшествието е в района на Т-образно кръстовище
образувано от път II-84 и път водещ към „Марина ливада“. Скоростта на
движение на автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. №ЕН4022КХ
е била не по-висока от 25,58 км/ч. Скоростта на движение на автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег. № РА****** е била около 50 км/ч. (Приета
по свидетелски показания). Наличната дистанция между автомобилите е била
около 8 метра и спрямо видимостта на огледалата за обрано виждане и зоната
на осветеност на фаровете са имали техническата възможност да се
възприемат. Спрямо зоната на осветеност на фаровете на автомобила
„Фолксваген Пасат“ водача И. М. П. е имал техническата възможност да
възприеме и спрямо свидетелските му показания е възприел действието на
автомобила „Фолксваген Голф“. Спрямо зоната на видимост на страничните
огледала, водача Д. У. е имал техническата възможност да възприеме
движещите се зад него автомобили. От свидетелските показания, водача У. е
управлявал автомобила марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№ ЕН4022КХ
в северната лента за движение на път II-84, а зад него са се движили два
автомобила, последния от който автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Пасат“ с рег.№ РА******. Водача У. е подал десен пътепоказател като в този
момента водача П. е предприел маневра „изпреварване“ след което водача У. е
предприел маневра „завой на ляво“. В момента в който автомобила
„Фолксваген Голф“ е навлязъл в южната лента за движение на път II-84 вече е
била заета от автомобила „Фолксваген Пасат“. Произшествието е било
предотвратимо при условие, че водача Д. С. У. пропусне изпреварващия го
автомобил, след което изпълни маневрата „завой на ляво“. Произшествието е
било предотвратимо при условие, че в момента, в който автомобила
„Фолксваген Голф“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, скоростта на
движение на автомобила „Фолксваген Пасат“ е била не по-висока от 14,80
км/ч.. К. У. е седял в лявата част на задната седалка и е бил с поставен
обезопасителен колан. В проведеното на 24.06.2025 г. открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че спрямо видимостта на огледалата водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да възприеме
автомобил „Фолксваген Пасат“.
8
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, и
заключението на приетата първа и допълнителна към нея съдебно
автотехнически експертизи се установява, че на 24.10.2023 г., при
едновременното движение след друг автомобил, при изпреварване се
реализира ПТП между лек автомобил Фолксваген пасат, с рег.№ ********,
застрахования при ответника и лек автомобил Фолксваген голф, с рег.№
*******, който завива наляво. Събитието е настъпило на път II-84 при
отбивката за „Марина ливада“, като водачът на л.а. „Фолксваген пасат“, с рег.
№ ********, е реализирал ПТП с движещия се пред него л.а. „Фолксваген
голф“, с рег.№ *******, като го удря в задното ляво колело и в задната лява
врата, поради несъобразяването му с положението, посока и скорост на
движение на движещия се пред него л.а. „Фолксваген голф. Така описаният
механизъм на ПТП се установява от събраните гласни доказателства, чрез
разпита на св. П. – участник в процесното ПТП, представения по делото
протокол за ПТП, който макар и като частен свидетелстващ документ да не се
ползва с материална доказателствена сила, е подписан от виновния водач и
отразява съгласието на последния със съдържащите се в документа неизгодни
факти (удар в задната част на друго превозно средство при движение в една
посока и в същата лента). При съпоставка на констатираните щети по двата
автомобила, и при съобразяване на извода на вещото лице по САТЕ за наличие
на причинно следствена връзка между тях и посочения механизъм на ПТП, се
налага еднозначен извод, че застрахователното събитие е настъпило при
описания в протокола механизъм. Водачът на л.а. „Фолксваген пасат“, с рег.№
******** е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да
предприеме маневра изпреварване не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат преди него и като е
извършил маневрата без да се съобразява с положението, посоката и скоростта
на движещия се пред него автомобил „Фолксваген голф“, с рег.№ *******.
Преценявайки, свидетелските показания на И. П. съобразно чл. 172 ГПК
съдът отчита известната заинтересованост в същите, доколкото е безспорно
установено, че той е ударил автомобила, движещ се пред него, поради което е
житейски логично и допустимо, да излага факти, които да го оневиняват или
смекчават вината му. По начало показания на заинтересован свидетел няма
пречка да бъдат кредитирани съгласно чл. 172 ГПК, нужно е при съвкупната
им преценка с другите доказателства да следва извода, че заинтересоваността
9
на свидетеля не е повлияла на обективното излагане на показанията. В случая
това не е така. По тези съображения съдът кредитира частично показанията на
св. П. в частта, в която те кореспондират с изготвения по делото протокол за
ПТП и приетата по делото първа съдебна- автотехническа експертиза и
допълнителна такава. Съдът не кредитира изслушаната повторна съдебна-
автотехническа експертиза, доколкото тя почива на показанията на св. П., в
частта която съдът счита свидетелските показания за недостоверни.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В
този смисъл, дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал
с формалната и материална доказателствена сила относно механизма на ПТП,
тъй като досежно това обстоятелство той би имал характера само на частен
документ. В този смисъл, съдът отчита направените от страна на водача на
„Фолксваган пасат“, с рег. № ********, признания, в подписания от него
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, за
виновността му за настъпилото ПТП.
Не следва извод за недоказаност на обстоятелствата около настъпване на
ПТП заради непосещаването на мястото на произшествието от органите на
МВР и липсата на съставен от тях протокол за ПТП. Съгласно чл. 125, т. 1
ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП,
когато при произшествието има убит или ранен човек. От показанията на св.
И. П. еднозначно се установява, че след инцидента, органите на МВР са
посетили произшествието, на место е отишла и линейка, като след
извършения преглед са констатирали, че детето е било уплашено, но е било
добре физически и не е имало наранявания или оплаквания. Следователно към
момента на настъпване на ПТП не е имало ранен човек, поради което
разпоредбата на чл. 125, т. 1 ЗДвП е неприложима, респ. обстоятелствата
около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК, както е сторено в случая.
10
Поради изложеното неоснователно се явява възражението на ответника,
че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-
следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са доказани, поради
липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на органите на МВР за
настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за
ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, обуславят
извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на
ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8
ЗДвП, като настоящият случай не попада под разпоредбата на чл. 125, т.
1. ЗДвП. От тълкуването на посочената разпоредба следва, че при ПТП при
което имам ранен човек, участниците имат задължение да уведомят органите
на МВР, като последните са длъжни да посетат мястото на произшествието и
да съставят съответен протокол. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с
всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай е установен
със събраното гласно доказателство и заключенията на съдебните експертизи.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, а именно
изслушаната първа съдебна- автотехническа експертиза и допълнителна
такава, както и събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. П., съдът
намира, че възражението за съпричиняване на ответното дружество остана
недоказано. По делото не се събраха доказателства в насока ищецът да е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Напротив вещото лице в заключението си по приетата първа съдебна-
автотехническа експертиза и допълнителна такава е категорично, че
маневрата наляво е предприета преди маневрата за изпреварване, както и, че
конфликта между двата автомобила е могъл да се избегне, като
изпреварващият автомобил лек автомобил „Фолксваген пасат“, напусне
лентата за движение, в която се движи за да изпреварва /насрещната за него
лента/, и завие надясно, като направи изпреварването отдясно. Не са налице
данни реализираното ПТП да е било предотвратимо за водачът на л.а.
„Фолксваген голф“, с рег.№ *******.
Според константната практика на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010 г.
по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/12 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/1
11
Зг. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В конкретния случай не се установи с поведението си
ищецът да е станал причина или да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че св. П.
признава своята вина за настъпилото ПТП, който правнорелевантен факт е
установен в процеса на доказване в настоящото исково производство чрез
допустими доказателствени средства, а именно чрез извънсъдебното му
признание, обективирано в подписания от него протокол за настъпилото ПТП,
който не е оспорен.
На следващо място неоснователно се явява и възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
необезопасяването на ищеца с предпазен колан, доколкото от
доказателствената съвкупност безспорно се установи, че детето К. У. е седял в
лявата част на задната седалка и е бил с поставен обезопасителен колан,
съгласно заключението на вещото лице.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал следва да
се приеме, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно
от застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Фолксваген-пасат“ с
ДК № ********. Ето защо, ответникът носи отговорността за обезщетяване на
претърпените вреди.
От приетите по делото писмени доказателства- фиш за спешна
медицинска помощ, съдебно медицинско удостоверение и приетата без
възражения съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло се
12
установява, че вследствие на процесното ПТП на детето К. У. е била причинен
травматичен оток в областта на устните с кръвонасядане по лигавицата на
горната устна в ляво и рана в тази област и пукнатина на емайла на първи
горен ляв резец, както кръвонасядане в областта на лявото рамо. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
неоспорено от страните, описаните от ищеца вреди съответстват на механизма
на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие, причинено от водачът на застрахования при
ответника автомобил.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо съС.ие на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България.
Като съобрази причиненото на ищеца увреждане, доказаният период на
търпените болки и страдания, и времето, през което ищецът ги е търпял,
липсата на необходимост от възстановяване, както и обстоятелството, че
присъденото обезщетение не следва да надвишава справедливия размер,
необходим за репариране на реално претърпените неимуществени вреди,
съдът намира за справедливо обезщетение в общ размер на 600 лева. При
определяне размера на иска, съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на детето към датата на ПТП - 11 години, продължителността и
интензивността на болките и страданията, продължили около 20 дни,;
характера и степента на настъпилите травматични увреждания- Контузия на
горната устна; преживените психически стрес, неудобствата в ежедневния
живот и настъпилата промяна в него; липсата на претърпени оперативни
интервенции; периода на възстановяване; обстоятелството, че за в бъдеще
няма да останат трайни последици за здравословното съС.ие като се към
момента на постановяване на решението детето е вече напълно възстановено;
икономическата конюктура в страната и нормативно определените лимити на
13
гражданската отговорност на застрахователите при причинени
неимуществени вреди. Същевременно, за да се присъди обезщетение в по-
голям от определения ищецът следваше да установи или принципната тежест
на увреждането, или че индивидуално за него увреждането е протекло с
усложнен ход, каквито доказателства не се събраха по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен до размера от 600 лв., а за разликата над него до пълния претендиран
от 6000 лв. следва да се отхвърли. Съгласно чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ
задължението на застрахователя за заплащане обезщетение за забава, настъпва
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай от представена като
писмено доказателство претенция № РК-014-21891, получена от ответника на
07.07.2023 г. се установява, че ищецът е претендирал обезщетяване на вредите
от процесното застрахователно събитие на 24.02.2023 г.. Ето защо
обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи, считано от
07.07.2023 г.. При съобразяване с диспозитивното начало в гражданския
процес и началната дата на претендираното обезщетение за забава в исковата
молба, съдът намира счита, че следва да осъди ответника да заплати
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано
от 17.10.2023 г..
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца, следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска. При
това положение на ищеца се следват разноски в размер на 194,71 лв.,
представляващи платени държавна такса, депозит за съдебна експертиза и
адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът намира възражението на ответното дружество с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно предвид фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените заседания. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 1919.25 лв., при
съобразяване представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц. и Р.Б. ДА ЗАПЛАТИ НА К. у., ЕГН: **********, чрез неговите родители
и законни представители П. Д., ЕГН: ********** и Д. У., роден на **********
г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ПТП, настъпило на
24.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на
иска- 17.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над
уважения размер от 600 лв. до пълния претендиран от 6000 лв..
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц. и Р.Б. ДА ЗАПЛАТИ НА К. у., ЕГН: **********, чрез неговите родители
и законни представители П. Д., ЕГН: ********** и Д. У., роден на **********
г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 194,71 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА К. у., ЕГН: **********, чрез неговите родители и законни
представители П. Д., ЕГН: ********** и Д. У., роден на ********** г. в
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц. и Р.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1919,25 лв.,
представляваща разноски за ответното дружество, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
15