Решение по дело №1773/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).

Жалбоподателят - Р. К. К., с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 70, чрез адв. Н. оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 7/31.07.2024 година на Началника на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ за срок от две години.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.21 т. 10 от ЗООРПСМ, съответно не са налице основанията за налагане на процесната ПАМ. Иска отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник на Шесто Районно управление при ОДМВР-Пловдив, оспорва жалбата в молба-становище / л. 3/ , с която е представена административната преписка, посочва доводи в насока, че обжалваната заповед е законосъобразна, мотивирана и в производството е спазена процедурата.

Съдът намира, че като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения за това срок, жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 7/31.07.2024г. на началника на Шесто Районно управление при ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ, вр. чл.21, т. 10 от същия закон, на жалбоподателя е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години.

За да пристъпи към налагане на тази ПАМ, АО е приел, че Р. К. на 28.07.2024г. , около 22:48ч. в [населено място], в спортен обект „Христо Ботев“, находящ се в [населено място], [улица]по време на провеждане на футболна среща от кръг на Първа професионална лига между отборите на ПФК „Ботев“ и ПФК“Локомотив“ като посетител на мероприятието е нанесъл множество удари с юмруци по фенове на ПФК „Ботев“, като с това извършва противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на ЗООРПСМ. Прието е, че К. е нарушил нормата на чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ му е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години.

Като доказателства по делото са представени: АУАН № 11/31.07.2024г., докладна записка от 31.07.2024г., обяснение от С. С. , В. А. и от Р. К., протокол за преглед на видеозаписи от 30.07.2024г., протокол за доброволно предаване от 31.07.2024г., магнитен носител(CD), посредством който е установено нарушение на чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ. От страна на ответника са представени доказателства за материалната и териториална компетентност да издава индивидуални административни актове от вида на обжалвания по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗООРПСМ, както и за актосъставителя по см. на чл. 26, ал. 1 от с.з.

По делото беше разпитан в качеството на свидетел С. С. - служител в ОДМВР-Пловдив, 06 РУ, който заяви, че му е вменено лично да отговаря за стадион „Христо Ботев“ и че полицията работи с хората от клуба и при преглед от записите на камерите разпознават участниците при сбиването и се изготвят докладни записки. Жалбоподателят бил разпознат на записите , като нанасящ няколко юмручни удара по фен на Ботев , и че пред ПРС е гледал диск с участието на К.. Свидетелят заявява, че е бил на срещата, но не е имал възможност да види събитието и че лицата на които са съставени актове са видяни само на видеозаписите, не и лично на стадиона.

Като свидетел е разпитан и Ц. П., който заяви, че работи като стюард във фирма, който охранява стадиона по време на мачове. На 28.07.2024г. е бил на стадион „Хр.Ботев“ и познава К. като фен на Ботев и мястото му е било точно срещу него. Когато започнал бой К. получил удар , паднал и изправяйки се нанесъл няколко удара на лицето , което предполагал , че по-рано го е ударило.

Въз основа на установеното от фактическа страна , съдът излага от правна страна следното:

Процесната заповед е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено по смисъла на чл. 30, ал. 1 , т. 1 от ЗООРПСМ и въз основа на АУАН, съставен от материално компетентен полицейски орган, за което по делото са приети заповед № 8121з-247/05.03.2021г., заповед № 8121к-6343/31.07.2017г. и заповед № 8121к-10244/28.10.2020г.

На следващо място заповедта е основана на законовата норма, уреждаща случая, като това е чл. 25 , ал. 1 от ЗООРПСМ, който гласи, че за извършени противообществени прояви по чл. 21, т.1-10 се налага глоба от 1000лв до 2000лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и в чужбина за срок от 1 до 2 години. Заповедта е издадена в писмена форма, в предвидения в чл. 30, ал. 1 ЗООРПСМ срок от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 от ЗООРПСМ. Поради тази причина, съдът намира, че при налагане на процесната ПАМ не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на правно основание за издаване на заповедта.

Материалноправната предпоставка за налагане на принудителна административна мярка е извършването на противообществена проява (спортно хулиганство), чиито проявления са посочени в разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, изразяващо се в предизвикване на сбиване.

Възражението на жалбоподателя, че не е взел участие в предизвикването на сбиване на феновете на ПФК "Ботев" остана недоказано. От показанията на св. Ст.С. се изяснява механизмът на установяване на противообществената проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ и съдът кредитира казаното в това отношение. Приложените по делото писмени доказателства – докладни записки и сведения, съдържащи данни за извършената от К. противообществена проявата не бяха оборени. Казаното от св. Цв.П. остава изолирано от останалия доказателствен материал по делото и не може да обоснове извод в противна насока. В този смисъл, следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООПРСМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗООРПСМ, за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, видеозаписите и/или фотоснимките по ал. 1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник. Видно от съдържанието на посочените по-горе писмени доказателства / л.10-20/ представляващи докладна записка от 31.07.2024 г., обяснения от 30.07.2024г. в конкретния случай този ред е спазен. Извършен е преглед на видеозапис „NVR A_ch2_ 20240728224113 _ 20 24 **********“, за която процедура е бил съставен нарочен протокол от 30.07.2024г.

От друга страна обаче, настоящият съдебен състав счита, че при налагане на процесната ПАМ са допуснати процесуални нарушения, които опорочават законосъобразността на административния акт.

Каза се, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В случая ответният административен орган е наложил забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две години, т. е. в предвидения от закона максимален размер, без да излага мотиви за продължителността на срока, за който е наложена мярката. Преписката не съдържа доказателства, в които да са изложени съображения защо ПАМ следва да се наложи за срок по-голям от минималния, като такива например могат да бъдат и други извършени от жалбоподателя противообществени прояви, но данни в тази насока не се съдържат по преписката. При всяко провинение на конкретно лице се извършва справка дали е бил регистриран като хулиган, но за К. нямало други регистрации.

В тежест на АО е да установи всички фактически основания, породили не само необходимостта от налагане на ПАМ, но и нейната продължителност, което в случая не е сторено. Както посочва и ВАС в свое решение № 9601 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 4082/2020 г., за да бъде законосъобразен актът за налагане на ПАМ, той трябва да е издаден в съответствие с целта на закона, а това означава принудата да бъде насочена единствено към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. Според мотивите на ВАС, органът е длъжен да приложи най-леката мярка, щом и с нея ще се постигне целта на закона, а в случаите, когато налага по-тежка мярка, то следва да изложи обосновани мотиви, защо прави това.

Вярно е, че в оперативната самостоятелност на административния орган е правомощието да определи срока, за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници, от една до две година, но ако е определен над минималния предвиден в закона срок следва да са изложени мотиви. Липсата на мотиви, когато органът действа при оперативна самостоятелност е основание за отмяна на издадения административен акт.

Необходимо е да се отбележи, че срокът, за който се налага ПАМ е елемент от самата мярка, тъй като принудителната мярка не може да съществува самостоятелно без за нейното действие да бъде определен срок. Именно поради това, този срок, като елемент от ПАМ следва да се определи от органа, който прилага ПАМ. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът, в тази му част, е в съответствие с целта на закона, следователно налице е порок, обосноваващ незаконосъобразност на оспорената заповед.

С оглед горното съдът намира, че издаденият административен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, а жалбата като основателна да се уважи.

При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, понеже доказаният размер на заплатеното такова от жалбоподателя е много под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лв. внесена ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение по ДПЗС № 39287 от 20.08.2024г.

Водим от горното, Административен съд-Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. К. К. с [ЕГН] Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 7/31.07.2024 година на Началника на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ за срок от две години.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи- Пловдив, да заплати на Р. К. К., [ЕГН] сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.