Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../18.4.2011 г. по гр.д. .../2010 г. на ВТРС е осъден И. И. В. да заплаща на И. И. В. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 16.10.2010 г. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане и до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на същата. Отхвърлен е иска предявен от И. И. В. срещу И. И. В. за разликата от 100 до 200 лв. като неоснователен и недоказан. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. И. И. В. е осъден да заплаща на ищцата 75 лв. разноски по делото, както да заплати ва ВТРС 144 лв. ДТ и 5 лв. за издаване на изп лист в случай на служебно издаване на такъв. И. И. В. е осъдена да заплати на И. И. В. 75 лв. разноски по делото. Недоволен от решението в осъдителната част е останал И. И. В., който чрез пълномощника си го обжалва и твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се ,че съдията неправилно е приел, че заплащането на месечна издръжка на пълнолетната и учаща ищца не представлява особено затруднение за ответника. Твърди се ,че неправилно е прието ,че до 1.6.2010 г. ответникът е заплащал на ищцата без особени затруднения издръжка в размер на 130 лв. Твърди се ,че ответникът има задължение към кредитни институции средно месечно около 1470 лв. и издръжка към малолетното дете Найден. Твърди се ,че са нарушени съдопроизводствените правила като след изтичане на законовия срок, в първото съдебно заседание е приет документ, представен от пълномощника на ищцата. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли изцяло предявения иск. Като неоснователен и недоказан с всички законни последици. В съдебно заседание пълномощникът на И. И. В. взема становище, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита ,че се налице изискванията на чл. 144 СК и правилно съдията е приел, че плащането на присъдената издръжка не би затруднило жалбоподателя. Твърди се ,че детето Найден има и друг родител, която работи във военизирано поделение и получава възнаграждение като на В.. Твърди се ,че е имало период, в който последния е заделял за двете си деца към 200 и повече лева и е имал същите задължения към кредитни институции. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на И. И. В. против И. И. В.. Твърди се ,че по гр.д. № .../2009 г. на ВТРС ответникъте осъден да й заплаща по 130 лв. месечна издръжка на основание чл. 144 от СК след завършване на пълнолетието й и до завършване на обучението в 12 клас-1.6.2010 г. когато издръжката е прекратена. Твърди се ,че ищцата е приета студентка редовно обучение в СУ”Св.Климент Охридски”-факултет журналистика и е настанена в студентско общежитие. Твърди се ,че всички разходи по издръжката й, както и разходите по кандидатстването във ВУЗ и абитуриентски бал са поети от майка й и нейните родители. Твърди се ,че разходите по следването през първия семестър са 231 лв. и около 60 лв. за консумативи за ток и вода. Твърди се ,че ответникът е преустановил да плаща издръжка на голямата й сестра Искра от 2006 г. и има възможност да продължи да праща за обучението й във ВУЗ без особени затруднения. Ищцата твърди, че няма лични доходи и имущество, то което да се издържа и разчита само на издръжката ,която й дава майка й. Моли да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка 200 лв., считано от 1.10.2010 г. до настъпване на законни причини за прекратяване на задължението. По исковата молба е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че не му известно, че ищцата е студентка в СУ”Св.Климент Охридски”, като оспорва ,че й е плащал до 1.6.2010 г. издръжка. Оспорва се предявения иск по основание и размер, като се твърди ,че даване на издръжка на ищцата представлява особено затруднение за него. От настоящия си брак има дете на 13 години-Найден, на което дължи издръжка. Твърди се ,че през 2007 г. е получил банков средит за закупуване на жилище, като месечната вноска по нето е 773.35 лв., какте ползвал и потребителски кредити общо на стойност 35000 лв.,като месечната вноска за погасяване е 462.95 лв. Твърди се ,че при тегленето на кредитите той е имал още един кредит, който продължава да изплаща и сега. Твърди се ,че след заплащане вноските към банките му остават средства за издръжка на детето Найден, но не може да плаща без особени затруднения издръжка за ищцата.Моли да се отхвърли иска.Претендират се разноски. За да постанови обжалваното решение районният съдия правилно е посочил законовите предпоставки, които следва да са налице съгласно чл. 144 СК , за да бъде уважен предявения иск. Правилно е прието ,че по делото не се спори ,че ищцата е дъщеря на ответника, че е навършила пълнолетие, но няма навършени 25 години, че същата учи във висше учебно заведение-редовно обучение, както и че тя няма доходи и имущество от които да се издържа. Съдията е приел, че е налице и другата предпоставка-че ответникът притежава средства, който му позволяват без особени затруднения да плаща търсената издръжка. За да направи този извод съдът правилно е приел, че ответникът притежава добра материална възможност, която се установява от приложената служебна бележка за доходите му. Не се спори и съдът е приел правилно ,че посочените в отговора на исковата молба и установените с приложеното удостоверение задължения към кредитните институции, както и задълженията за издръжка към непълнолетното дете, са възникнали през 2007 г. и продължават към предявяване на иска, както и към настоящия момент. Съдията правилно е приел и това ,че ответникът е плащал на ищцата издръжка в размер на 130 лева, без особени затруднения. Не се спори в отговора по исковата молба, че ответникът е плащал на ищцата издръжка до 1.6.2010 г., като във въззивната жалба се посочва ,че тази издръжка е резултат на съдебна спогодба по предходен съдебен спор. В тази връзка районният съд правилно е направил и извода ,че ответникът може без особени затруднения да заплаща издръжка на ищцата в размер на 100 лв. ВТОС споделя това становището на районния съд, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ВТРС. Относно оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд поради приемане на писмен документ след изтичане на сроковете да представянето му, ВТОС го намира за неоснователно. Въззивният съд констатира ,че районният съдия с определението си от 8.3.2011 г. е дал указания на страните за доказателствената тежест. Освен изложените мотиви на съдията в о.з., проведено на 8.4.2011 г., ВТОС счита ,че представената служебна бележка е свързана с дадени на ищцата указанията й от съда за установяване на обстоятелството,че не може да се издържа от имуществото си. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, но по делото не са представени доказателства, за това че са направени такива, затова такива не се присъждат. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ..../18.4.2011 г. по гр.д. ..../2010 г. на ВТРС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |