Решение по дело №537/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. чл. 4 ЗМДТ.

Образувано е след отмяна на Решение № 1684/14.12.2021г. по адм.д. № 596/2020г. на Адм.съд - Варна, с Решение № 2127/28.02.2023г. по адм.д. № 2613/2022г. на ВАС и връщане за ново разглеждане жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***., против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор в Община Варна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева. В жалбата и в хода на съдебно производство са релевирани доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения АУЗД като се отправя искане за отмяната му ведно с всички произтичащи от това последствия. Основните твърдения, с които се атакува процесният АУЗД, са за нищожност, поради некомпетентност на органа, който го е издал, и поради липса на мотиви. Твърди се, че оспореният акт никога не е бил връчван на жалбоподателя П., както и че посочените в него задължения – главница и лихви, са неправилно изчислени. Оспорва декларация вх. №342658/01.01.1800 г. по чл.54 от ЗМДТ като неавтентична с твърдението, че същата не е подписвана и подавана от него. На изложените основания се отправя искане за отмяна на оспорения АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 година.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора се отправя искане за отмяна на оспорения АУЗД. Претендира съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък.

Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. По същество изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, Административен съд – Варна в настоящия си състав приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл двукратно със свои определения от 17.06.2020 г. и от 10.11.2020 г. като същите са отменени от ВАС с Определение № 12331/ 06.10.2020 г. по адм.д. № 9132/2020 г. и Определение № 1758/ 11.02.2021 г. по адм. д. № 657/ 2021 година. С оглед изложеното въпросът за допустимостта на жалбата, в това число и досежно срочността е разрешен и не следва да бъдат обсъждани.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор Община Варна мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 /осемстотин деветдесет и осем/ лв. и 33 ст. главница и лихва върху тях в размер на 254,55 /двеста петдесет и четири/ лв. и 55 стотинки.

Видно от писмо на ответника с.д. № 3384/05.03.2021 г. (л. 60 от делото), процесният АУЗД за дължим данък МПС за автомобил Ауди А4 с рег. № В****СВ е издаден въз основа на автоматично генерирана на 01.06.2002 г. декларация по чл.54 от ЗМДТ, постъпила в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по служебен път от базата данни на Националната агенция по приходите. Същото важи и за служебно генерирания входящ номер на декларацията – „вх. № 342658/01.01.1800г.“. Относно тези обстоятелства не е налице спор между страните. Копие от горепосочената декларация по чл.54 от ЗМДТ е приложено на л. 62 от делото. Според съдържанието на декларацията, оспорващият П. е собственик на лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № В **** СВ, № на двигателя 046750, № на шаси 018161. Автомобилът е с мощност 93 kW и обем на двигателя 1781 куб. сантиметра.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК Красимира Веселинова Балтанова на длъжност главен инспектор в дирекция „МД“ при Община Варна, установила, че за периоди 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Т.П. като собственик на автомобил Ауди А4 с рег. № В****СВ, не е заплатил дължимия данък за превозното средство. В тази връзка е издаден процесният АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., с който са установени публични задължения – данък върху превозните средства в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и дължимата до датата на съставяне на АУДЗ /29.11.2016 г./ законна лихва върху главницата в размер на 254,55 лева. Задълженията са следните: за 2011 г. – главница 153, 45 лв. и лихви 82,11 лв.; за 2012 г. – главница 153,45 лв. и лихви 66,24 лв.; за 2013 г. – главница 153,45 лв. и лихви 50,65 лв.; за 2014 г. - главница 146,01 лв. и лихви 33,38 лв.; за 2015 г. - главница 146,01 лв. и лихви 18,51 лв. и за 2016 г. - главница 146,01 лв. и лихви 3,67 лв.

За уведомяване на П. за издаване на АУЗД до него са изпратени три писма с обратни разписки, надлежно приложени от ответника /от л.21 до л.23 от делото/– от 30.11.2016 г., от 08.12.2016 г. и от 01.02.2017 г. като и трите са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. На лист 24 от делото е приложено съобщение до Т.П., с което същият е призован да се яви в дирекция „МД“ на Община Варна за връчване на издадения АУЗД. Съобщението е поставено на таблото за съобщения на общината на 28.02.2017 г. и е свалено на 14.03.2017 година. Липсват данни процедурата по чл. 32, ал.2 и ал.4 от ДОПК да е редовно проведена. От ответника не се оспорва, че задълженото лице не е надлежно уведомено за издаване на процесния АУЗД. На лист 166 от делото е приложена покана от 06.11.2019 г. за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2019711041132 на частен съдебен изпълнител рег. № 711 с район на действие ОС- Варна, с която П. е поканен доброволно да изпълни задълженията си по процесния АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. Поканата е получена от съпругата на П. – К.П., на 04.01.2020 г., видно от приложената към доказателствата разписка /л. 167/.

Именно с оглед на изложените обстоятелства досежно нередовното уведомяване на П. за издаване на административния акт съдът е приел, че подадената на 14.02.2020 г. по пощата жалба срещу АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. е процесуално допустима.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от К.В.Б. - главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева.

Задълженията за данък върху моторните превозни средства представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и Раздел ІV от Глава І на ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 на ДОПК следва и лихвите за забава плащането на посочените публични общински вземания също да се определят като публични общински вземания. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно способите за събиране на данък върху моторните превозни средства /местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/, приложимата правна уредба е регламентирана в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Основните аргументи в жалбата, с която се оспорва АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., са за неговата нищожност поради ненадлежно оправомощаване на органа, който го е издал. За установяване компетентността на органа при първото разглеждане на делото, от ответника са представени: Заповед № 2612 от 22.06.2015 г. (л. 82), Заповед № 0793 от 14.03.2016 г. (л. 77) и Заповед № 1172 от 26.04.2017 г. (л. 74). И трите заповеди са издадени в условие на заместване на титуляра – кмета на община Варна. Във всяка една от тези заповеди К.В.Б. е определена за орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в чиито правомощия е да издава актове от вида на процесния.

С Решение № 2127/28.02.2023г. по адм.д. № 2613/2022г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане са дадени задължителни указания за събиране на доказателства за компетентността на административния орган издал Заповед № 0793/14.03.2016 г., като се представят доказателства за отсъствието на титуляра на 14.03.2016 г.

В изпълнение на указанията на съда, ответника представи по делото: Заповед №2602/22.06.2015 г., на кмета на Община Варна, с която е наредено на 22.06.2015 г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник кмета на Община Варна – П. Х. П.; Заповед №2612/22.06.2015 г. на зам.кмета П., с която са определени длъжностните лица от Община Варна, които да изпълняват функциите на органи по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМСМА. Доказателства за отсъствието на кмета П. на 22.06.2015 г. от гр. Варна.

Доказателства за отсъствието на кмета на Община Варна на дата 14.03.2016 г. не са представени.

Въз основа на горните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Като неснователно се преценява основното поддържано от жалбоподателя възражение за нищожност на оспорения акт, на различни основания.

За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от толкова съществен порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление и поради това да не може да произведе целените правни последици. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени и основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици.

На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е. в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална, времева или по степен компетентност. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е държавновластнически такъв и поради това не се признава като правно значим.

Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и да е нормативно основание (т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б.“а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

С разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл.107, ал.4 от ДОПК.

Т.е. компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Към дата 29.11.2016г., когато е издаден процесният АУЗД, длъжностните лица към Община Варна, имащи правомощия да действат като органи по приходите по чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, между които и К.В.Б., са определени със Заповед № 0793/14.03.2016г. на Зам. кмета на общината П. Х.П., издадена в условия на заместване, съгласно представената още по адм.д №596/2020 г., Заповед № 0709/12.03.2016г. Със същата заповед /т.1/ е прекратено действието на предходна заповед с аналогично съдържание - Заповед № 2612/22.06.2015г., която също е издадена от Зам. кмет П. Хр. П. в условия на заместване. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че за да е налице валидно оправомощаване в условия на заместване, не е достатъчно единствено и само да се представи заповед за оправомощаване на заместващия. Необходимо е да се докаже кумулативно наличието и на друга материална предпоставка, а именно - отсъствието на титуляра и обективната невъзможност на същия да изпълнява функциите си. Мотиви в този смисъл се съдържат в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ОС на съдиите във ВАС по Тълкувателно дело № ТР – 4/2004г.

В разглеждания казус ответникът, въпреки дадените указания, не представя доказателства, че на 14.03.2016г. Кметът на Община Варна е бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си поради отсъствие от града или поради друга причина. Т.е., не са ангажирани доказателства досежно изпълнението на фактическия състав на заместването в неговата цялост, поради което и съдът намира, че тази заповед не е породила целените правни последици.

Още при първото разглеждане на делото, решаващият съд е отхвърли оспорванията на жалбоподателя във връзка с оправомощаването на Б. със Заповед № 2612 от 22.06.2015 г., издадена от Зам. Кмета на Община Варна П. П. в условия на заместване. В хода на съдебното дирене са били събрани категорични доказателства, че на 22.06.2015 г. кмета на Община Варна е отсъствал от града, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря.

Тоест, досежно заповед за оправомощаване № 2602 от 22.06.2015г. по категоричен начин се установява кумулативното наличие на всички материални предпоставки, необходими за валидно оправомощаване на заместващия орган – Зам. Кмета П.Хр. П., от което логично следва и друг извод, а именно че К. В. Б. е надлежно упълномощена със Заповед № 2612/22.06.2015 г. (л.82) да изпълнява функциите на орган по приходите в общинската администрация.

Горното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че ако поради неизпълнен в цялост на фактически състав на заместването издателят на заповед № 0793/14.03.2016г., постановил я в условията на заместване на кмета, не е разполагал с компетентност да определи с нея длъжностните лица от общинската администрация, притежаващи правата и задълженията на органи по приходите по чл.4 ал.3 от ЗМДТ, то в такъв случай тази заповед /№ 0793/14.03.2016г./ ще е нищожен административен акт, който няма да е в състояние да породи целените с издаването му правни последици, включително и разпореденото с т.1 прекратяване на издадената в изпълнение на чл.4 ал.4 от ЗМДТ предходна заповед на кмета № 2602/22.06.2015г. При това положение последната се явява валидно издаден административен акт, чието действие не е отменено. Както беше посочено и по-горе, видно от съдържанието , главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ К.В.Б. също е сред лицата, които са определени да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, т.е. актът е издаден от компетентен орган. Предвид изложеното и доколкото същият е постановен в изискуемата от закона форма, следва да се направи извод, че не е налице основание по смисъла на чл.146 т.1 АПК за прогласяване нищожността на процесния АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016г.

В горния смисъл е и Решение № 1803/16.02.2023 г. по адм.д. № 6323/2022 г. по описа на ВАС.

Процесният АУЗД е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимия минимум от фактически основания – по отношение на кой автомобил са установените задължения за данък върху превозните средства, кой е собственик на автомобила, за кои данъчни периоди се отнасят установените задължения и др. В акта са посочени и правните основания за издаването му.

Оспореният АУЗД е и материално законосъобразен.

Както се посочи, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е вид местен данък, постъпващ в общинския бюджет. На основание чл. 52, т. 1 ЗМДТ с него се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България като чл. 53 ЗМДТ сочи като данъчно задължено лице собственикът/собствениците на превозното средство. Според действащата към момента на издаването на АУЗД редакция на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ /тази от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от поддържания от Министерство на вътрешните работи регистър на пътните превозни средства. От административната преписка е видно, че с писмо рег. № МД-Т16003512ВН/01.06.2016 г. от дирекция „МД“ на Община Варна е изискана информация от териториалното поделение на КАТ относно притежаването на моторни превозни средства от двадесет и едно лица, между които и жалбоподателя Т.Р.П.. В отговор на запитването е постъпило писмо УРИ № 819000 – 45190, в което е посочено, че жалбоподателят е собственик на описания в АУЗД лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № В**** СВ. С оглед тези установявания за изхода на настоящия правен спор е ирелевантно дали оспорващият е подал описаната в акта декларация или не. Този извод на съда се подкрепя и от факта, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят П. не е оспорил твърдението на ответника, че е бил собственик на описания автомобил през процесния период – 2011 г. – 2016 година. Не са представени и доказателства оспорващият да се е разпоредил с него в същия период. Липсват доказателства да се е разпоредил с него и след това. Следователно правилни и съобразени с приложимата правна регламентация са изводите на ответника, че именно той е данъчно-задълженото лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ. Размерът на задълженията е определен съгласно методиката по чл.55 от ЗМДТ в актуалната редакция към момента на установяване на задълженията и е изчислен чрез внедрения програмен продукт в дирекция „МД“ на Община Варна, одобрен от Министерство на финансите, верността на които също не е оспорена.

Горното налага извод за неоснователност на жалбата и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати в полза на Община Варна сумата от 420,29 лева, съгласно представения списък на разноските, от които 5 лв. за съдебно удостоверение и 415,29 лв. юрисконсултско възнаграрждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***. ., против Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева.

ОСЪЖДА Т.Р.П., ЕГН **********,***.  да заплати на Община Варна сумата от 420,29/четиристотин и двадесет лева и двадесет и девет стотинки/лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Председател: