№ 47
гр. Асеновград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200186 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 13.12.2022г.от Н. Б. К. с ЕГН**********, с
адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище ” № 5, ет.1, ап.1, чрез адв. В. В. от АК Пловдив,
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6698238 издаден от ОДМВР
Пловдив , с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Н. Б. К. с
ЕГН**********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище ” № 5, ет.1, ап.1, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лв.
Жалбоподателят Н. Б. К. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното
в жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение, като заявява, че
на отразената в обжалвания фиш дата, той не е посещавал гр. Асеновград. След
отмяната на фиша, претендира за възстановяване на платената сума по наложената с
него глоба.
В съдебно заседание в качество на повереник на жалбоподателя се явява адв.В.
В.. Същия изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че отразените в обжалвания
фиш обстоятелства противоречат на събраните по делото доказателства. Моли
обжалвания фиш да се отмени поради допуснати процесуални нарушения. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване
на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу Н. Б. К., за това, че на
17.07.2022г. в 10.40 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” №127 в посока на
движение на контролираните МПС от изток към запад, при максимално разрешена в
населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс от минус 3 км в
полза на водача, същия като водач на МПС-лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ГЛ 350
БЛУТЕК 4 МАТИК“, с ДК№ РВ 5242 КХ е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120ccd7, като при
разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 92 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 42 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил установен
жалбоподателя. Тъй като в хода на проверката било установено и това, че
констатираното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
предходно издаден ЕФ К/4952403, то при условията на повторност на водача била
наложена глоба в размер на 1200лв. Съставения фиш е бил връчен на нарушителя на
07.12.2022г. /справка към адм. нак. преписка приложена към НАХД№ № 291/23г. по
описа на РС Пловдив приложено в кориците на настоящето дело/.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество относно искането
за цялостната отмяна на обжалвания ЕФ за основателна.
Отразените в обжалвания електронен фиш обстоятелства относно мястото и
времето на управление на въпросното МПС-лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ГЛ 350
БЛУТЕК 4 МАТИК“, с ДК№ РВ 5242 КХ се опровергават от останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства. От намиращия се към административно
наказателната преписка, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с дата от 17.07.2022г. се установява, че той е бил съставен от
полицейския служител Д. И. К.. Безспорно по делото се установи това, че свидетелят
К. работи на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Асеновград. От показанията на св.К. и
от съдържането на протокола, се установява,че на 17.07.2022г. служителят е бил на
работа и около 09.30 часа се е намирал не в гр. Асеновград, а на главен път І-8 в зоната
на км.251+500, което място се падало след село с. Поповица, обл. Пловдивска. В
района имало поставен и пътен знак „В26”, с който било въведено ограничение за
скоростта на движещите се МПС в посока от гр.Свиленград към гр. Пловдив до 60
2
км.ч. На посоченото в протокола място, св. К. позиционирал носеното АТСС “ARH
CAM S1“ № 120ccd7 /т.н. „тринога“/. Преди започване на работа, АТСС било насочено
в посока от идващите от гр.Свиленград автомобили, т.е. приближаващите от изток,
Действително от приложената към адм.нак. преписка черно бяла снимка се установява,
че в 10.40 часа на 17.07.2022г. намиращо се в работен режим техническото средство,
се активирало, като с него било заснето движещо се МПС- лек автомобил
“МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с ДК№ РВ 5242 КХ, който преминал със
скорост от 95 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. В действителност на по-късен
етап се установило и това, че собственик на заснетото МПС се явява жалбоподателя Н.
Б. К..
Само тези обстоятелства обаче не се явяват достатъчни за потвърждаване на
обжалвания фиш. В същия са налице допуснати очевидни нарушения свързани най-
вече с противоречивите обстоятелствата относно времето и мястото на извършване на
нарушението, които опорочават издадения електронен фиш. В обжалвания ЕФ е
посочено, че на въпросната дата и час, нарушителят се е движил в рамките на гр.
Асеновград, което не отговаря на обективната действителност. Констатираните от съда
противоречия в обжалвания ЕФ се явява особено съществени, като те са и достатъчни
за неговата отмяна. Безпредметно е съдът да излага доводи по същество, доколко
установеното в ЕФ се явява нарушение по ЗДвП и то извършено в условията на
повторност. Подадената жалба се явява основателна по основното отразено в нея
възражение и тя следва да бъде уважена,като обжалвания ЕФ следва да се отмени.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.
Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените писмени доказателства–
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи от 12 до 15 от НАХД№
№ 291/23г. по описа на ПРС / се установява, че от страна жалбоподателя К. е бил
изплатен хонорар на адв. В. в размер на 420 лева. Това именно се явяват и направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. В. е
изготвил подадената жалба и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално
представителство в съдебната фаза, и е видно, че е изпълнил поетите ангажименти
спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В
3
случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е
предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ В
т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението
е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. Доколкото спрямо жалбоподателя е било
наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева, то съдът е на
становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло съобразен с
Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на
едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на
420лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът следва да осъди за
тази сума ОД на МВР Пловдив, като е издател на процесния ЕФ.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба К № 6698238 издаден от ОДМВР
Пловдив , с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Н. Б. К. с
ЕГН**********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище ” № 5, ет.1, ап.1, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н. Б. К. с ЕГН**********, с адрес гр.
Пловдив, ул. „Оборище ” № 5, ет.1, ап.1, сумата от 420лв. /четиристотин и двадесет
лева/ за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4