№ 507
гр. Варна, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110204846 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Никицо транс“ ООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 23-0003205/18.09.2024г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ -гр.Варна, с което на
дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104а от
ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради неправилно отразяване на фактическата
обстановка и поради противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Намира, че фактическото описание на нарушението не съответства
на приложения материален закон. Изтъква, че нормата на чл.9, ал.4 от Наредба
№11/2002г. на МТС препраща към чл.8, ал.1 от същата наредба, съдържаща
пет различни хипотези, никоя от които не попада в приложното поле на
чл.104а от ЗАвПр. Счита посочената санкционна разпоредба за приложима по
отношение нарушения на чл.10, ал.1 от ЗАвПр, но не и за такива от вида на
процесното. Твърди и че мястото на извършване на вмененото му нарушение е
определено неправилно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и прави искане да не бъде уважавана претенция за
1
присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение от страна на наказващия
орган.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.Ив.Г. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Привежда допълнителни доводи за липса на съответна
компетентност на наказващия орган и моли за отмяна на наказателното
постановление и за присъждане на направените по делото разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Мотивира наличие на надлежна компетентност
на наказващия орган и оспорва твърденията за неяснота на
административнонаказателното обвинение. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, като претендира присъждане на Ю.сконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното Ю.дическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател притежавало
Лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари
№4698/19.11.2015г., валиден до 18.11.2025г. Сред автомобилите, с които
дружеството осъществявало дейността си, бил и товарен автомобил марка
„Волво ФХ 4Х2Т“ с рег.№ В 3709 НС, който бил включен в регистъра на
превозните средства към лиценза на Общността.
На 29.02.2024г. дружеството бракувало автомобила и регистрацията му
била прекратена. Същото обаче подало до ОО „АА“-Варна заявление за
отразяване на настъпилите промени едва на 17.05.2024г.
През м. юни 2024г. на св.Ю. Н. Р.-инспектор при ОО „АА“-Варна било
възложено извършването на комплексна проверка на „Никицо транс“ ООД за
спазване на съответната на дейността му нормативна уредба, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Свидетелят установил, че от
прекратяването на регистрацията на превозното средство до подаването на
посоченото заявление е изтекъл срок, по-дълъг от тридесет дни и счел, че е
нарушена нормата на чл.9, ал.4 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. Във
връзка с тези констатации на 14.06.2024г. св.Р. съставил акт за установяване на
административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е спазило
законоустановения тридесетдневен срок да подаде заявление по образец-
Приложение №11б за настъпила промяна на данните за превозните средства,
вписани в регистъра за МПС към Лиценза на Общността. Актът бил съставен
в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен
и връчен без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
2
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 18.09.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „Никицо транс“ ООД било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000,00 лв., за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Ю. Н.
Р., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред приобщените
писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото
са копия от Свидетелство за регистрация-част I с отразена дата на
прекратяване на регистрацията 29.02.2024г., Заявление за отразяване на
настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз, Констативен протокол за извършена
комплексна проверка от 17.06.2024г. и др. Съдържащата се в посочените
документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и
подкрепя извода за тяхната достоверност, като позволява изложената
фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното
постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед
№138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Наказващият орган е началникът на ОО
„АА“-Варна, а не МТС, поради което изписването на абревиатурата на
министерството в наказателното постановление е без правно значение.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
3
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Неоснователни са възраженията от страна на жалбоподателя, че
мястото на извършване на нарушението е определено неправилно. Касае се за
нарушение, осъществявано чрез бездействие, а съгласно константната съдебна
практика в тези случаи мястото на извършване на нарушението е населеното
място, в което дължимото действие е следвало да бъде извършено. В самото
наказателно постановление изрично е посочено, че заявлението е можело да
бъде подадено не само в структурите на ИА „АА“, но и чрез електронно
заявяване на услугата. Във втория случай мястото, в което действието е
следвало да бъде извършено, е седалището на дружеството в с.Аврен и
следователно приемането на това населено място за такова на извършване на
нарушението не е незаконосъобразно. В наказателното постановление също
така правилно е определен крайният срок за изпълнение на процесното
задължение- първият работен ден след изтичането на 30-дневния срок, като
датата на извършване на нарушението- в случая 02.04.2024г. е определена
правилно и е посочена изрично от наказващия орган.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари за издаване на
лиценз на Общността и на заверени копия към него лицето по чл. 2, ал. 1
(превозвачът) подава заявление по образец (приложение № 6) до министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага визираните в
посочената норма документи, включително и свидетелство за регистрация за
моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а
когато те не са негова собственост-и договор за наем или лизинг за тях (т.4).
Моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността се
вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като
едно и също моторно превозно средство може да бъде вписано в регистъра
само към един лиценз на Общността или лиценз за извършване на обществен
превоз на пътници или товари на територията на Република България (чл.9,
ал.2 от Наредбата). От своя страна нормата на чл.9, ал.4 от Наредбата
задължава лицата по чл.2, ал.1, при настъпване на промени в обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози, да подадат заявление по образец (приложение №
11б) в 30-дневен срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
4
товарен автомобил е бил вписан в регистъра за МПС към издадения на
дружеството лиценз на Общността. Установено е също, че на 29.02.2024г.
автомобилът е бил дерегистриран, както и че заявление за отразяване на
настъпилите промени е било подадено на 17.05.2024г.
Като търговско дружество, притежаващо лиценз на Общността,
въззивното дружество се явява лице по чл.2, ал.1 от Наредбата и е било
обвързано от задълженията по чл.9. Доколкото свидетелствата за регистрация
за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността,
попадат сред изрично изброените в чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата документи, по
силата на чл.9, ал.4 от Наредбата въззивното дружество е било задължено при
промяна на обстоятелствата, удостоверени с тези документи (в случая-
прекратяване на регистрацията на МПС), в 30-дневен срок да подаде
заявление по образец (приложение № 11б). Няма спор, че в разглеждания
случай посоченият срок не е бил спазен, като съответно заявление е било
подадено значително след изтичането му. С това санкционираното лице
действително е нарушило разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредбата, като
наличието на нарушението правилно е констатирано от наказващия орган.
Основателно е обаче възражението, изложено в жалбата, че
процесното нарушение не попада в приложното поле на санкционната
разпоредба на чл.104а от ЗАвПр. Нормата предвижда специална санкция за
превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на
промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на
пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в лиценза на
Общността за извършване на международен превоз на товари, са посочени в
Приложение №10а към чл.9, ал.1 от Наредбата, въведено в съответствие с
Приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 1072/2009 г. Обстоятелствата,
подлежащи на вписване в лиценза, съобразно посоченото Приложение, са
наименованието или фирмата и пълния адрес на превозвача, а също и срокът
на валидността на лиценза и датата и мястото на неговото издаване.
Задължението за подаване на заявление при настъпване на обстоятелствата,
подлежащи на вписване в лиценза, е въведено с нормата на чл.10, ал.1 от
ЗАвПр, като именно за неизпълнение на това изискване е предвидена
санкционната разпоредба на чл.104а от ЗАвПр. Доколкото в случая не е
налице неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр, тъй като
5
промяната в регистрацията на вписаните в регистъра към лиценза МПС не
подлежи на вписване в самия лиценз, неизпълнението на задължението за
своевременно уведомяване за тази промяна не подлежи на наказване по реда
на чл. 104а ЗАвтПр. /В тази насока е и установената съдебна практика-
Решение № 78 от 22.02.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 317/2017 г.,
Решение № 138 от 19.04.2018 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №
10111/2018 г. и др./. При така установеното и доколкото нормите, свързани с
реализирането на административнонаказателна отговорност не могат да се
тълкуват разширително, то нарушението следва да се санкционира по реда на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр, съгласно който за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на
200 лв. (Аналогичен извод относно приложимата санкционна разпоредба е
формиран напр. в Решение № 1547 от 25.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н.
д. № 1940/2021 г.).
Неправилното определяне на санкционната норма обаче не води до
извод, че дружеството не е осъществило вмененото му нарушение, нито
обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление. С
Тълкувателно решение №8/16.09.21г. на ВАС са дадени задължителни
указания, че районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива
правомощия са предоставени изрично на съда и според действащата към
момента редакция на чл.63, ал.7 от ЗАНН. Поради това и доколкото в случая
не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да
не е бил запознат, съдът счете, че следва да измени НП, като приложи
надлежната санкционна разпоредба, явяваща се закон за по-леко наказуемо
нарушение. С оглед правилното прилагане на материалния закон
наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение
приложимата санкционна норма, като на дружеството следва да бъде
наложено наказание по реда на чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр, в предвидения в
посочената норма фиксиран размер от 200,00 лева.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретен резултат, при което липсата на такъв
не представлява смекчаващо обстоятелство, което да характеризира деянието
6
като такова с по-ниска тежест. Поради това за приложението на посочената
норма е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, а по делото такива
не се констатират.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди
Ю.сконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на Ю.сконсултското възнаграждение се определя от
съда. Разглежданият случай не се отличава с особена фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (200,00 лева)
съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 16,00 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. за
процесуално представителство (видно от представения договор за оказване на
правна помощ и съдействие). Като съобрази размера на уважената част на
жалбата (700 лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът
намира, че на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в
размер на 308 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003205/18.09.2024г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -гр.Варна, с
което на „Никицо транс“ ООД, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.104а от ЗАвтПр, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000.00 лева, като на „Никицо транс“ ООД,
ЕИК:*********, се налага административното наказание имуществена
санкция в размер на 200.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1
7
от ЗАвтПр.
ОСЪЖДА „Никицо транс“ ООД, ЕИК:********* да заплати на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 16,00 лева
/шестнадесет лева/, представляваща Ю.сконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна да
заплати на „Никицо транс“ ООД, ЕИК:********* сумата от 308,00 лева
/триста и осем лева /, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8