Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
гр. Сливен, 09. 04. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 477 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „МОДАИТ 2020“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „С. Е.“ № …, представлявано от у. И.Д.П., подадена против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №
ФК-278-0048728 от 30.09.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на
търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в: гр. Сливен, бул. „Ц.О.“ № …,
стопанисван от „МОДАИТ 2020“ ЕООД с ЕИК: ***, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: в
оспорената заповед бланкетно е посочено, че
създадената организация на работа позволявала част от оборота да не се отчита
през фискално устройство; работодателят е създал необходимата организация за
регистрирането и отчитането на продажбите в търговския обект; неиздаването на
фискалния касов бон по време на извършената проверка не е с преднамерена цел да
бъде ощетен фискът; допуснато е нарушение от лицето, изпълнявало длъжността
„продавач-консултант“, което обосновава прилагането на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС
по отношение на това лице, а не и да се ангажира отговорността на търговското
дружество, като в противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа non bis in
idem; писмено предупреждение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН би постигнало целта си; мотивите относно срока на ПАМ са бланкетни. Моли
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата, моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли
да бъде отхвърлена, излага съображения за законосъобразност на оспорената
заповед, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената в настоящото
производство заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С решение № ГДФК-147 от 27.10.2020 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, жалбата е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен
акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-278-0048728 от
30.09.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ–
запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в: гр. Сливен,
бул. „Ц.О.“ № …, стопанисван от „МОДАИТ 2020“ ЕООД с ЕИК: ***, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
На 25.09.2020 г. в хода на извършена проверка на
търговски обект–магазин за дрехи, находящ се в: гр. Сливен, бул. „Ц.О.“ № …,
стопанисван от оспорващото дружество, е установено, че при извършена контролна
покупка на блуза на стойност 39,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип
преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по
приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, видно от
който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка Серия АА № 0048728 от 25.09.2020 г., съставен на основание чл. 50 и
чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Въз основа на установените факти, административният
орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, и което
е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на
ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната
ПАМ.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната
самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на
нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност,
включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер
на 40,00 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ.
В хода на съдебното производство по искане на
оспорващия са разпитани двама свидетели. Според свидетеля Т. П. Г., управителят
на търговеца е предоставил на служителите си документ, в който същите се
подписвали, че са длъжни да издават касови бележки при вземане на пари. Според
свидетеля С. Г. Ф. – р. в търговския обект на дружеството: връчвани са им били
заповеди с указания кога да издават фискални бонове; служителката, която не е
издала касов бон, й споделила, че била притеснена, имала изпити.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС /ред., ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения протокол за извършена проверка е
удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство, освен
че не се оспорва от жалбоподателя, се установява и от дневния финансов отчет,
отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е
отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето защо, след като в
случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално
устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице
посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неспазване на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, което нарушение е описано
в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към
протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в
оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на фискален бон от фискално устройство, нито
касова бележка от кочан, при извършена продажба, каквото в случая е налице,
поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е
длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките
за прилагане на ПАМ – нарушение на реда и начина за отчитане продажбите в
търговския обект.
Събраните свидетелски показания, че на служителите в
търговския обект са били дадени указания да издават касови бележки при приемане
на плащане, не може да доведе до различен извод от гореизложеното. След като по
време на процесната проверка при извършената продажба не е издадена фискална
касова бележка или ръчна такава, основателно се налага заключението, че
търговецът не е създал в търговския обект такава организация на работа, която
да не позволява неотчитане на продажби.
Възражението за бланкетни мотиви относно
продължителността на срока на ПАМ е неоснователно. Определеният срок на
действие на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за
срок от 14 дни, е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и
характера на извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова
разлика в размер на 40,00 лева между наличните парични средства в касата и
тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за проследяване на реализираните
обороти. Административният орган е изпълнил задължението си и е изложил
съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта и
обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – за да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения.
Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на
действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само
по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност,
като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед
продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с
целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да
определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за
този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените
интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта
на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл.
22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При
налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при
обвързана компетентност.
Тезата на оспорващия, че е следвало да бъде наложено
наказание на лицето, изпълнявало длъжността „продавач-консултант“, без да се
ангажира отговорността на търговското дружество, не може да бъде споделена.
Наличието или не на образувано административнонаказателно производство срещу
лицето, приело плащането, е ирелевантно за
разглеждания случай. Процесната мярка е наложена във връзка с неизпълнение на
задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, адресат на което е съответният
търговец, докато отговорността на физическото лице, приело плащане, без да
издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.
Неоснователно е и твърдението за нарушаване на принципа non
bis in idem.
Този принцип важи в случаите, когато се налага административнонаказателна и
наказателна репресия. Същият е неприложим в производствата по налагането на
ПАМ, което има за цел предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения /чл. 22 от ЗАНН/, а не налагането на наказание.
Неоснователно е и извършеното от оспорващия позоваване
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния
случай, е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща към АПК. Не
е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено
нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, да не наложат принудителна административна
мярка, а да преценяват нарушението като маловажно такова. Тези твърдения биха
имали значение при налагане на административна санкция, но не и при прилагане
на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай.
След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок
от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за
достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 15522 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 6420/2020 г., VIII о.; Решение № 14858 от
01.12.2020 г. по адм. дело № 7778/2020 г., I о.; Решение
№ 13689 от 04.11.2020 г. по адм. дело № 6437/2020
г., VIII о.; Решение № 13138 от 22.10.2020 г. по адм.
дело № 5786/2020 г., VIII о.; Решение № 12468 от 08.10.2020 г. по адм. дело № 6080/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. по адм. дело
№ 2526/2020 г., I о; Решение № 8259 от 25.06.2020 г. по адм. дело
№ 2987/2020 г., VIII о.; Решение
№ 8014 от 23.06.2020 г. по адм. дело № 1753/2020 г.,
I о.; Решение № 4656 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 13581/2019 г., I о.; Решение № 3536 от 09.03.2020 г. по адм. дело
№ 11448/2019 г., VIII о.; Решение № 2969
от 25.02.2020 г. по адм.
дело № 10288/2019 г., I о.; Решение №
3131 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 10930/2019 г., I о.; Решение
№ 455 от 13.01.2020 г. на по адм. дело № 7204/2019 г., VIII о.; Решение № 13637 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 6326/2019 г., I о.; Решение № 12620 от
26.09.2019 г. по адм. дело № 4641/2019 г., I о.; Решение
№ 8425 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 4110/2019 г.,
I о.; Решение № 6503 от 02.05.2019 г. по адм. дело №
14440/2018 г., VIII о.; Решение № 6316 от 24.04.2019 г. по адм.
дело № 11835/2018 г., I о.; Решение № 6227 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 2403/2019 г., I о.; Решение № 6140 от
23.04.2019 г. по адм. дело № 13444/2018 г., VIII о.; Решение
№ 5863 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 13648/2018 г.,
VIII о.; Решение № 5707 от 16.04.2019 г. по адм. дело
№ 786/2019 г., VIII о.; Решение № 4465
от 26.03.2019 г. по адм. дело № 15266/2018 г., I о.; Решение
№ 3108 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 14158/2018 г.,
I о.; Решение № 1424 от 04.02.2019г. по адм. дело №
9855/2018 г., I о.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МОДАИТ 2020“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. Е.“ № …, представлявано от у. И.Д.П.,
подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-278-0048728 от 30.09.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „МОДАИТ 2020“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С. Е.“ № …, представлявано от у. И.Д.П., да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: