№ 79
гр. Луковит, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря В. К. П.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200176 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Н. ИВ. Б.. ЕГН **********, с адрес в
гр.Ловеч, ж. к. „М.“, бл. ***, чрез адв. В.Н. от АК гр. Ловеч, против Наказателно
постановление № ******** г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр. Ловеч, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че не е осъществено от обективна страна изпълнителното
деяние на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП тъй като липсва признакът системност, описан в хипотезата
на нормата на чл. 182, ал. 5 , вр. §6, т. 62 от ДР на ЗДвП и не следвало да се приеме за
доказано извършването на нарушението, описано в наказателното постановление. Моли
съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Чрез защитника си поддържа
жалбата.
За административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
не е депозирано становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.06.2021 г., а
1
жалбата е подадена на 10.06.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.03.2021 г. в 12.07 часа в гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 2, на ПП I-3, км
140+290, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с peг. № ********,
собственост на „*** ***“ АД, ЕИК **********, със скорост от 81 км/ч, при максимално
разрешена за населено място сигнализирано с табела Д-11 от 50 км/ч. По същото време
полицейските служители СВ. ИВ. СТ., Г. АЛ. Г. и Т. АЛ. ИВ. работещи в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Ловеч работели с автоматично средство за контрол на скоростта, тип
Кордон М-2 MD1195. Средството отчело превишение на скоростта от 31 км/ч на
управлявания от жалбоподателя автомобил, точната дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС, както и заснело снимков материал № 2021-03-31, 12.07.18.
Установено било, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
След установяване на нарушението, актосъставителят СВ. ИВ. СТ. приел, че
нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове
- К/4156613 влязъл в сила на 28.12.2020 г, К/4097061 влязъл в сила на 28.12.2020 г., К/
4011801 влязъл в сила на 28.12.2020 г., К/ 3801245 влязъл в сила на 10.08.2020 г. АУАН,
серия Д, № 829187 е съставен на 29.04.2021 г. в присъствието на нарушителя, след като е
поканен и от негова страна била попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което по сходен начин са описани обстоятелствата свързани с
установеното нарушение. Прието е, че жалбоподателят е извършил: като водач системно
превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място от 31 до 40 км/ч., с което
виновно е нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал. 5, вр. с ал. 1, т.4. от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В показанията си актосъставителят СВ. ИВ. СТ. – младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Ловеч твърди, че извършеното нарушение е заснето с
автоматично средство за контрол на скоростта, тип Кордон М-2 MD1195. При обработване
на нарушенията от конкретната дата се установило, че лекият автомобил е собственост на
дружество, но с посочен ползвател г-н Б.. Нарушението е квалифицирано след като е взета
справката за нарушител/ водач трябва, която е към административно-наказателната
преписка. Радарната система Кордон преминава през технически прегледи, но той не
отговаря затова. Самото нарушение е установено на място /мястото, където е била поставена
камерата/, където от едната страна има автокъща, а от другата страна на пътя е Пътното
управление в гр. Луковит.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - CORDON-M2,
№ MD1195, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложения по делото Протокол за проверка № 8-С-ИСИС/ 15.02.2021 г. Представена е и
2
схема за разположението на мобилната система в населеното място гр. Луковит, където е
въведена забрана за превишаване на скорост от 50 км/ч. От представената справка от
Българския институт по метрология става ясно, че същото е от одобрен тип. Вписано е като
средство за измерване на 06.07.2018 г., със срок на валидност 10 години – валидно до
13.06.2027 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ДВ бр. 54/ 2017 г. в сила от
08.07.2017г.) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол.
3
Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. След измененията на
ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ в патрулния
автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съдържа
всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т.
4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба
400 лв.
Нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011 г. и цели
санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над
разрешената. Легалната дефиниция на понятието „системно“ се съдържа в §6, т. 62 от ДР на
ЗДвП, съгласно която „системно” е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая наказващият орган е наложил предвидената в бланкетната норма на чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда санкция за системно нарушение в хипотезата
по ал. 1, т. 4-6, а именно: глоба в двоен размер за съответното нарушение и лишаване от
право да управлява МПС за определения в закона срок.
В случая законът поставя изискването за системно нарушаване на правилата за
управление с допустима, разрешена скорост. Системност е налице, след като вече субектът е
бил санкциониран за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без значение дали е
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление или електронен фиш. От значение
4
е да е налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от Закона. Системността е елемент от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
В разглеждания случай това обстоятелство е посочено в обстоятелствената част на
АУАН и НП при словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител/водач,
като е вписал в обстоятелствената част на АУАН и НП електронните фишове, обуславящи
системността: електронен фиш серия К, № 4156613 влязъл в сила на 28.12.2020 г.,
електронен фиш серия К, № 4097061 влязъл в сила на 28.12.2020 г., електронен фиш серия
К, № 4011801 влязъл в сила на 28.12.2020 г. и електронен фиш серия К, № 3801245 влязъл в
сила на 10.08.2020 г. В АУАН и НП обаче не е посочено, за какви нарушения са издадени
електронните фишовете и каква е била стойността на превишение на скоростта.
Съдът изиска копия от посочените електронни фишове, от което се установява
следното:
Електронен фиш серия К, № 4156613 влязъл в сила на 28.12.2020 г. е за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лв., като превишението на
скоростта е с 40 км/ч.
Електронен фиш серия К, № 4097061 влязъл в сила на 28.12.2020 г. е за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лв., като превишението на скоростта е с 21 км/ч.
Електронен фиш серия К, № 4011801 влязъл в сила на 28.12.2020 г. е за извършено
нарушение на чл. чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.,
като превишението на скоростта е с 18 км/ч.
Електронен фиш серия К, № 3801245 влязъл в сила на 10.08.2020 г. е за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., като превишението на
скоростта е с 24 км./ч.
След като анализира събраните писмени доказателства по делото, съдът приема, че
нарушенията извършени от жалбоподателя по чл. 182, ал. 1, т. 3 и чл. 182, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
ЗДвП посочени в справката, за които са издадени електронни фишове - серия К, № 4097061
влязъл в сила на 28.12.2020 г., серия К, № 4011801 влязъл в сила на 28.12.2020 г. и серия К,
№ 3801245 влязъл в сила на 10.08.2020 г. - не са включени в условията и предпоставките за
налагане на наказанието по квалифициране на състав по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Бланкетната
норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е препращаща и предвижда санкция за системно нарушение
в хипотезата по ал. 1, т. 4-6 и ал. 2, 4-6, а не и такава по ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, т. 1-3 /за такива е
бил санкциониран жалбоподателят/, поради което посочените електронни фишове не могат
5
да обосноват системността.
Не може да се обоснове системност, вземайки се предвид установеното и
санкционирано нарушение с електронен фиш серия К, № 4156613 влязъл в сила на
28.12.2020 г., с който на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
при условията на повторност, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 800 лв. за превишение на скоростта с 40 км/ч. Отново не е
налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като „системно“, предвид
съдържанието на разпоредбата на §6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно” е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на
първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при съществени нарушения на
материалния закон, предвид налагането на наказание при условията на чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото по реда на АПК. Пред въззивния съд жалбоподателят
се представлява от адв. Н., като съгласно приложения на л. 66 от делото договор за правна
помощ и процесуално представителство, в полза на адвоката е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, която сума е платена в брой. По силата на
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК,
за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
В случая е направено възражение за прекомерност съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН от
въззиваемата страна. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че претендираните разноски не са съобразени с изискванията на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
фактическата и правна сложност на делото, в хода на което не се изследва и установи
наличието на безспорно изключително съществени процесуални нарушения и завърши в
едно заседание.
6
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР гр. Ловеч да
бъде осъдено да плати 300 лева на жалбоподателя за сторените от него разноски
Предвид гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № ******** г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Ловеч, с което на Н. ИВ. Б.,
ЕГН **********, с адрес в гр.Ловеч, ж. к. „М.“, бл. ***, е наложено на основание чл. 182, ал.
5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на Н. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в
гр.Ловеч, ж. к. „М.“, бл. ***, сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски,
изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7