№ 4707
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110146354 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А” АД срещу С О
Ищецът твърди, че на 02.10.2015г., в гр. София, при движение по ул. „Виктор
Григориевич“, след улица „Даскал Манол“, водачът на МПС марка „Мерцедес”, модел „CLS
350 CDI”, с рег. № ,............ попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на
което било реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на
процесното МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За
настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № 10015 0301 31575, по която
заплатил сумата от 1636,09 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил.
Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до ответника (в качеството му на
лице, което управлява общинските пътища) дължимата сума в размер на 1646,09 лв. (от
която 1636,09 лв. – изплатено обезщетение и 10 лв. – ликвидационни разноски) не била
заплатена от ответната страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната
сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 г. до
окончателното плащане, както и 501,59 лв. – мораторна лихва за периода от 23.08.2019 г. до
завеждане на исковата молба – 26.08.2022 г.
Ответникът С Ое депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява срещу механизма на ПТП. Твърди,
че водачът не се е съобразил с пътната обстановка и не е реагирал своевременно при появата
на пътна неравност. Релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с
твърденията, че пострадалият със собствено противоправно поведение е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. възражението
за съпричиняване (т.е. че водачът на увреденото МПС е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
В случая от приложената комбинирана застрахователна полица (л. 7) е видно, че между
ЗАД „А“ АД и увреденото лице е имало валидно застраховатено правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на МПС марка „Мерцедес”, модел „CLS
350 CDI”, с рег. № ,.............
От приетата САТЕ е видно, че на 02.10.2015г., около 18:12 часа, л.а. марка „Мерцедес”,
модел „CLS 350 CDI”, с рег. № ,............ се движи по ул. „Виктор Григорович“ и след ул.
„Даскал Манол“ по посока на движението, превозното средство преминава през дупки на
пътното платно, вследствие на което се уврежда предна лява гума, предна лява джанта и
предна броня.
Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. Х. Г., който
заявява, че е попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена,
след което установил, че са налице увреждания в предната лява част на автомобила.
Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване,
като не са наведени никакви доказателства, че свид. Г. е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите.
От приложените платежни документи (л. 58-60) е видно, че за отстраняване на вредите
по увредения автомобил ищецът е заплатил сумата от 1636,09 лв.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната община, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 31 ЗП).
2
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1756,99 лв., а обичайните ликвидационни разноски за ликвидиране на щета като процесната
се равняват на 15 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане за сумата от 1646,09 лв., от които 1636,09 лв. за отстраняване на повредите
по увредения автомобил и 10 лв. – ликвидационни разноски.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи изцяло като основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за законна
лихва върху уважената главница за периода от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и иска за мораторна лихва върху уважената
главница в размер на 501,59 лв. за периода от 23.08.2019 г. до 26.08.2022 г.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 50 лв.
– държавна такса, 50 лв. – разноски за свидетел, 250 лв. – разноски за експертиза и 168 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С О с БУЛСТАТ ....., с адрес в гр. София, ул. „..... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„А“ АД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...... № 2
следните суми: 1646,09 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му за вреди от
ПТП, настъпило на 02.10.2015г., в гр. София, при движение по ул. „Виктор Григориевич“,
след улица „Даскал Манол“, поради попадане на МПС марка „Мерцедес”, модел „CLS 350
CDI”, с рег. № ,............ в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 501,59 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от
23.08.2019 г. до завеждане на исковата молба – 26.08.2022 г., както и сторените разноски по
делото, а именно: 85,91 ЛЕВА – държавна такса, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел, 250
ЛЕВА – разноски за експертиза и 100 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4