Номер 260276
15.06.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ нак. състав
На двадесет и шести май Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа
докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00662 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-005296 от 09.11.20210 г.
(НП), издадено от началника на сектор
„Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, с което на Б.Б.П.,
ЕГН ********** на основание чл. 178, ал.1, т.7 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв
(две хиляди лева) за нарушаване на чл. 167, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят Б.Б.П. чрез бланкетни доводи,
изложени в жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В хода на съдебното производство не участва лично. Представлява
се от процесуалния си представител адв. К.С. от ПАК, който пледира за отмяна на НП, като релевираните оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакувания правораздавателен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо,
с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи
за неоснователност на жалбата, като е направено и възражение по чл.63, ал.4
от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
възнаграждение.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения
в закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 04.10.2020 г. в 13:20 часа в
района на кръстовището на ул. Отец Паисий с ул. Искър в гр. Перник движещият
се лек автомобил „Мерцедес Ц 270” с рег.
№ ********пропаднал в несигнализирана дупка с ширина и дължина от по три метра,
реализирайки ПТП. Инцидентът бил посетен от свидетелите А.Г.Г.
и И.С.И., които установили, че то е настъпило поради несигнализираната дупка на
пътното платно, на което се извършвали
изкопни дейности във връзка с подмяна на водопроводни тръби от работници на
„Димел” ООД. Полицейските служители приели, че Б.Б.П. е управител на
търговското дружество, което извършвало строително-монтажните работи, с оглед
на което в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GА с № 285135 от 04.10.2020
г., с който неговата отговорност била ангажирана за нарушение на чл. 167, ал.1 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбопадателят вписал, че няма възражения, като
допълнителни такива не депозирал и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В
рамките на правомощията си С.Г.Л.– началник на сектор „ПП” към ОД на МВР-Перник, въз основа на
съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал на 09.11.2020г. обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Б.Б.П. като управител на „Димел” ООД за извършено нарушение на
чл.167, ал.1 от ЗДвП, за което което на основание чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП му
наложил административно наказание
глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 23.03.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите писмените доказателства: АУАН серия GА с № 285135 от 04.10.2020
г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
доказваща компетентността на съответните длъжностни лица да съставят и издават
АУАН и НП. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите А.Г.Г. и И.С.И. поддържат констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП
предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не
могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя,
когато това ще затруднява участниците в движението.
Санкционната норма
на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП предвижда наказуемост с глоба от 2000 до 7000 лв.
по отношение на длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на
препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да
застрашат безопасността на движението, т.е. наказуемо по реда на чл. 178, ал.1,
т.7 от ЗДвП е обявено само поведението на съответното длъжностно лице, което
или не е взело своевременно мерки за отстраняване на препятствие по пътя или за
отстраняване на пътна принадлежност на пътя, или не е взело своевременно мерки
за сигнализиране по установения начин на препятствие
по пътя или неизправност на пътна принадлежност като и в двата случая е
необходимо същите да могат да застрашат безопасността на движението.
За да е
спазено императивното изискване на чл. 42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН,
съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези два документа
следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на датата и
мястото, където същото е извършено, както и на обстоятелствата, при които е
било осъществено. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, както и да
е сторено по такъв начин от наказващият
орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посоченото в
закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в
съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или
осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в
обективната действителност.
В случая не може да се приеме, че е налице надлежно описание на
нарушението, като допуснатото нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН е от категорията на
съществените нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на
санкционния акт само на това основание, тъй като води както до накърняване
правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да организира
защитата си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол
върху санкционния акт. В този смисъл и
посоченото, че деецът „не е взел мерки при условията и реда на Наредба № 3 на
МРРБ за обезопасяване на района”, без да е конкретизирано кой е този нормативен
акт, тъй като не само, че не е визирано неговото наименование, но и годината на
издаване, както и коя норма от същия е била нарушена от жалбоподателя, още повече е допринесло до неяснота и непълнота
при описание на деянието, вменено на П..
За пълнота на решението съдът отбелязва,
че издаденото НП се явява незаконосъобразно
и поради недоказаност на извършеното нарушение, предвид задължението на АНО да докаже с
допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице
е субект на нарушението и че то е извършило описаното в АУАН и в НП
административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на нарушението.
В конкретния случай административнонаказателно
отговорно лице по смисъла на чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП може да бъде само
длъжностно лице. Легалното определение на понятието „длъжностно лице” се
съдържа в нормата на чл. 93, т.1 от НК, а именно: длъжностно лице е това, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.
Не е спорно, че ПТП е настъпило на
общински път, който по силата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. чл. 8, ал.3 от
Закона за пътищата е публична общинска собственост, т.е. собственост е на
Община Перник.
Съгласно чл.29 от Закона за пътищата
общиниските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда, а според чл.31 от същия закон изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съобразно дадената в §1, т.1 от Закона за
пътищата легална дефиниция на понятието „път” е ивицата от земната повърхност,
която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания. В чл.5 от Закона за пътищата е предвидено, че пътищата
имат следните основни елементи: 1. обхват на пътя; 2. пътни съоръжения; 3.
пътни принадлежности. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното
платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното
пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на
пътищата..
Съгласно §7, ал.1 от ЗМСМА мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества, преминават в собственост на
общината с влизане в сила на същия закон.
Предвид изложеното, за да са налице
предпоставките за реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо Б.П. за описаното в АУАН и НП административно нарушение,
следва същият към датата на настъпилото ПТП да е бил съответно длъжностно лице на
което е възложена ръководна работа или работа свързана с пазене или управление
на общинско имущество и в съответствие със служебните си задължения да има
пряко отношение, респ. задължение по контролиране изправността и състоянието на
процесния пътен участък, както и да отстранява и сигнализира
препятствия на пътното платно. АНО не е ангажирал доказателства, обосноваващи извода, че именно
Б.П. е длъжностното лице, което е имало
задължението и е следвало да предприеме действия по сигнализация на
възникналата дупка на пътното платно.
Същият дори няма качеството на управител на „Димел” ООД, тъй като не е
вписан като такъв в Търговския регистър.
Предвид изложеното съдът намира, че е
недоказан фактът, че жалбоподателя може да е субект на нарушението, поради
което и процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на обжалваното НП и направеното в съдебно
заседание искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс АНО – ОД на МВР Перник следва да бъде осъден
да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на
370 лв (триста и седемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител адв. К.С. ***. Същото е заплатеното в брой при
подписване на договора, като неговия размер е минимално предвидения в чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, поради което и е неоснователно направеното възражение
по чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на същото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1158-005296 от 09.11.20210 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник,
с което на Б.Б.П., ЕГН ********** на основание чл. 178,
ал.1, т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушаване на чл. 167,
ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Б.Б.П., ЕГН ********** сума в размер
на 370 лв (триста и седемдесет лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ