№ 1249
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513410 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 13743 от 09.08.2023 г., постановено по гр. д. №
73521/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав ответникът
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъден да заплати на „Алианц
България“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 699,50 лева – непогасен
остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети върху лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. №
СА **** ХН, настъпили при пътнотранспортно произшествие от 28.02.2018г. в
гр. Варна, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(22.12.2021 г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 8759,50 лева.
Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 115,95 лв., а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 322,06 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу решението в частта, с която
1
дружеството е осъдено да заплати сумата над 137,18 лв., в която са изложени
доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според
въззивника водачът на застрахования при него автомобил има вина само за
щетите, настъпили в задната част на увредения автомобил. Посочва, че в хода
на първоинстанционното производство е изслушана съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), от която се установявало, че вредите, които са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при него автомобил, възлизат на сумата от 7397,68 лв.
Счита, че след приспадане на доброволното плащане в размер на 7260,50 лв.,
дължима е останала сумата от 137,18 лв., поради което искът за разликата над
тази сума е следвало да бъде отхвърлен. Намира за неправилен извода на
районния съд, че отговорността на ответника е в размер на 50 % от цялото
дължимо обезщетение, както и че същият следва да отговаря за сторените
ликвидационни разноски. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване
на такова, с което да бъде присъдено обезщетение съобразно принципите на
материалния закон.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Алианц България“ АД, с който оспорва същата като неоснователна.
Според въззиваемия правилно първоинстанционният съдебен състав е приел,
че и двете събития (първоначален удар в предна част на автомобила и
последващ удар в задната му част) са допринесли в еднакъв размер за
уврежданията по автомобила. Ето защо е отправена молба до настоящата
инстанция за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която ответникът е осъден
да заплати сумата от 137,18 лв., както и в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 8759,50 лева е влязло в сила и не е
предмет на проверка в настоящото производство. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението в
останалата обжалвана част е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
Пред СРС е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
2
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел за установено, че на 28.02.2018 г. при движение в колона от автомобили
по автомагистрала „Хемус“ в посока към гр. Варна, преди разклона за с.
Слънчево, при условията на намалена видимост поради смрaчаване и силен
снеговалеж, водачът на товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ ****
ВР в процес на застигане е ударил в задната габаритна част намиращия се пред
него лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА **** ХН, като към момента на
удара лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА **** ХН вече се е бил ударил
в намиращия се пред него автомобил. Приел е още, че произшествието е
настъпило по вина на водача на МПС „Шкода Октавия“ с рег. № СВ **** ВР,
който е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, което поведение е в причинна връзка с
процесното събитие, както и, че към датата на настъпване на произшествието
МПС „Шкода Октавия“ с рег. № СВ **** ВР е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника а лек
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА **** ХН е бил обект на сключен при
ищеца договор по застраховка „Каско“.
При определяне на дължимото от ответника вземане за платено
обезщетение районният съд е посочил, че в случая ударът между МПС
„Шкода Октавия“ с рег. № СВ **** ВР и лек автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ СА **** ХН е етап от верижна катастрофа, като е приел за установено, че
водачът на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА **** ХН се е ударил в
предностоящ автомобил и едва след това е бил ударен в задната габаритна
част от МПС „Шкода Октавия“ с рег. № СВ **** ВР. Поради това е приел, че
щетите в предната част на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА **** ХН
не са в причинна връзка с поведение на водача на МПС „Шкода Октавия“ с рег.
№ СВ **** ВР, както и, че последният е нанесъл щетите в задната част на
автомобила, но не следва да носи отговорност за нанесените в предната част
на автомобила щети. Въпреки това е присъдил в полза на ищеца обезщетение
в размер на 50 % от действителната стойност на увредения автомобил.
Пред настоящата инстанция спорен между страните е именно въпросът
относно размера на регресното вземане на ищеца. За отговор на същия съдът
съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол
– решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на
вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част). Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
3
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта.
Съгласно заключението на САТЕ (неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК) размерът на щетите, нанесени в задната част на МПС „Дачия
Докер“ с рег. № СА **** ХН възлиза на 8687,74 лв., а действителната
стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП
е 17350 лева. Вещото лице е посочило още, че съобразно представените по
делото документи, както и настъпилите вреди в предната част, които не са
били предмет на експертизата, възстановяването на увредения автомобил е
икономически нецелесъобразно. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е
увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от
действителната стойност на имуществото. В настоящия случай е налице
тотална щета, доколкото ремонтът на увреденото МПС надвишава неговата
стойност. Съгласно Общите условия на ищеца при тотална щета се изплаща
обезщетение в размер на действителната стойност на ППС, но не повече от
остатъчната застрахователна сума, намалена със стойността на запазените
части.
Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието
(вредата не би била стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от
същия са останали запазени части). Този размер следователно е и
противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата
гражданска отговорност.
Според вещото лице стойността на запазените части е 1480 лв. След
приспадане на тази сума от стойността на автомобила размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 15870 лева, към което следва да се включат и
ликвидационните разноски от 15 лева. При това положение общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 15870 лева. В случая обаче, както
правилно е посочил първоинстанционният съд ударът между МПС „Шкода
Октавия“ с рег. № СВ **** ВР и лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА
**** ХН е етап от верижна катастрофа, като водачът на увредения автомобил
се е ударил в предностоящ автомобил и едва след това е бил ударен в задната
габаритна част от водача на застрахования при ответника автомобил. При това
положение според настоящия съдебен състав ответникът следва да отговаря
само за вредите, нанесени в задната част на увредения автомобил, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача на
застрахования при ответника автомобил. Съгласно заключението на вещото
лице по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на щетите,
нанесени в задната част на увредения автомобил възлиза на 7397,68 лв. По
извънсъдебно отправената регресна претенция ответникът е погасил сумата в
размер на 7260,50 лева. При това непогасеният остатък от вземането по чл. 411
КЗ е в размер на 137,18 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата над горницата от 137,18
4
лв. до пълния присъден размер от 699,50 лв.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото производство
за сумата над 22,74 лв. до пълния присъден от СРС размер от 115,95 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени още
189,80 лв. – разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски. Последният
претендира разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
първата инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за
правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на
липсата на фактическа и правна сложност на спора. При това положение
общата сума, която следва да бъде присъдена в полза на въззивника за
направените разноски в хода на производството пред СГС възлиза на 125 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13743 от 09.08.2023 г., постановено по гр. д. №
73521/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 64-ти състав В ЧАСТТА, с
която ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъден да
заплати на „Алианц България“ АД на основание чл. 411 КЗ разликата над
сумата от 137,18 лева до присъдения от СРС размер от 699,50 лева ,
представляваща непогасен остатък от вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Докер“ с рег. № СА **** ХН, настъпили при ПТП от
28.02.2018г. в гр. Варна, предизвикано по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба (22.12.2021 г.), както и В ЧАСТТА, с която
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъден да заплати на „Алианц
България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 22,74
лв. до пълния присъден от СРС размер от 115,95 лв., представляваща
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алианц България“ с ЕИК *********
срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 137,18 лева до
присъдения от СРС размер от 699,50 лева, представляваща непогасен
остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети върху лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. №
5
СА **** ХН, настъпили при ПТП от 28.02.2018г. в гр. Варна, предизвикано по
вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба (22.12.2021 г.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Алианц България“ АД с
ЕИК ********* да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с
ЕИК ********* сумата от 189,80 лв., представляваща разноски, направени в
хода на исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ГПК „Алианц
България“ АД с ЕИК ********* да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 125 лв., представляваща
сторените в хода на настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6