№ 379
гр. С., 13.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600446 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от адв. С.Ц.-
защитник на подсъдимия П. АС. Г. - срещу определение от 12.07.2022 г.,
постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 271/2022 г. по описа
на районен съд- Б.
Обжалва се определение, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искане на защитника, предявено в разпоредителното заседание, за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.
Сочи се, че предявеното обвинение е неясно от фактическа страна, тъй
като в обвинителния акт са изложени нелогични твърдения, от които не
ставало ясно къде е било мястото, където е било извършено
инкриминираното деяние, а именно дали е непосредствено след тунел „Е.“ на
АМ „Х.“, преди тунел „Т. д.“ на АМ „Х.“ или в ограничителната зона за
шофиране, където се извършва ремонт.
Посочените пороци според защитата водят до невъзможност подсъдимия
да разбере за какво точно е обвинен, както и да организира ефективно своята
защита.
Отправено е искане за отмяна на посочения по- горе съдебен акт.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в
частната жалба, атакуваното определение на районен съд – Б. и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
1
постановения съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура – Б. с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. АС. Г.
за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
Съгласно указанията дадени в TP № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението
по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се
очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и
осъществяване на правото на защита.
Въззивната инстанция счита, че внесеният в районен съд - Б.обвинителен
акт напълно отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.
В обстоятелствената част на акта ясно и недвусмислено е отразена позицията
на прокурора като са изложени твърдения за факти, свързани с това кога, къде
и как е било осъществено посоченото в обвинителния акт деяние, както и
какво моторно превозно средство е било използвано при извършването му.
Не е налице цитираният в частната жалба недостатък, изразяващ се в
неяснота във фактическа страна на обвинителния акт, водеща до двусмислие
около мястото, където е било извършено инкриминираното деяние.
Мястото на извършване на твърдяното инкриминирано деяние е
индивидуализирано чрез посочването на участъка от автомагистралата /40
км/, както и чрез посочването на землището през което същата преминава
/община Б.. На следващо място е посочена и посоката на движение на
моторното превозно средство /към гр. С./ като чрез така извършената
индивидуализация на пътния участък, не се ограничава правото на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Чрез така изложените факти,
същият може да организира ефективно защитата си, а дали деянието е било
извършено в посочения участък или не, е въпрос, който следва да се реши с
акт по същество, а не в разпоредително заседание.
Ето защо направеното оплакване, че е налице допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия и неговата
защита е неоснователно. Фактическото обвинение е формулирано в
обвинителния акт, по един ясен и недвусмислен начин като е посочено
мястото, времето, използваното средство, както и действията на подсъдимия.
По този начин са посочени съставомерните признаци на деянието и участието
на подсъдимия в него, в резултат на което са очертани основните рамки на
процеса на доказване, както и в какви предели следва да се осъществи
правото на защита.
2
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде постановено определение, с което обжалвания първоинстанционен
акт да бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2022 г., постановено в
разпоредително заседание по н. о. х. д. № 271/2022 г. по описа на районен
съд- Б. с което е оставено без уважение искането на адв. С.Ц.- защитник на
подсъдимия П. АС. Г., за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурор за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3