Решение по дело №16149/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2287
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20195330116149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2287                            06.07.2020 година                               град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16149 по описа на втори граждански състав за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Ваилин“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, област Пловдивска, ул. „Костур“ № 30А, представлявано от **** Н. И. П. против „Би Енд Ен Карго“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Софлу“ № 37А, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 372, вр.с чл. 367 от ТЗ, във вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Ищецът твърди, че съобразно изпратена от ответника заявка по електронна поща, между страните бил сключен договор за транспорт. В договора за транспорт били уговорени съществените условия – превозвач, изпращач, дата на товарене, адрес на товарния пункт и клиент, вид и тегло на товара, получател, адрес на разтоварен пункт, срок на договора, цена на превоза и срок на плащане. След изпращане на първоначалната заявка, ответното дружество заявило промяна в товара – от 3 бр. палети на 4 бр. Заявява, че тъй като виното е акцизна стока, се наложило да се мине през акцизен склад във В., като от митницата пожелали да направят проверка на товара, което наложило същият да бъде разтоварен в склада във В.. Във връзка с посочените промени, ответното дружество изпратило коригираща заявка за транспорт от 20.06.2019 г., с която били направени промени на първоначално уговорения товар – от 3 бр. палети на 4 бр. палети, адреса на разтоварния пункт – от П. на В. + П., както и на цената на превоза – от 550 лева с ДДС на 810 лева с ДДС. След като ищцовото дружество извършило превоза на ответника били изпратени ЧМР без забележки и фактура № **** от 20.06.2019 г. Твърди се, че падежът на задължението по фактурата настъпил на 25.07.2019 г. Ответното дружество не изпълнило задължението си по посочената фактура, като не заплатило сумата по нея от 876 лева. С определение от 05.09.2019 г. по гр. д. № 1858/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, ІV гр. с. било допуснато обезпечение на бъдещ иск на ищцовото дружество против ответника за сумата от 876 лева чрез налагане на запор на банкови сметки на дружеството.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 876 лева, представляваща неплатена сума по фактура № **** от 20.06.2019 г. за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване. Претендират се разноски в настоящото и в обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, не са ангажирани доказателства, нито е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От доказателствата по делото се установява наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор транспорт, обективиран в Заявка за транспорт № **** . Установява се също от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е изправна страна по договора, като е извършил превоза и издал процесната фактура с настъпил падеж за сумата от 876 лева.

         Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане. Като писмени доказателства по делото са приети копия на процесната фактура и Заявка за транспорт, както и коригираща Заявка. 

          В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призовано и за първото по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство /включително и тези, направени в производството по обезпечаване на настоящия иск/, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени. Същите възлизат на сумата от общо 880,12 лева, от които- разноски в настоящото производство в размер на 402,20 лева, разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1858/2019г. по описа на РС-Асеновград в размер на 402,20 лева и разноски по изп.д. № *******  по описа на **** *** **** в размер на 75,72 лева.

 

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И

 

ОСЪЖДА  Би Енд Ен Карго“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Софлу“ № 37А да заплати на ищеца „Ваилин“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, област Пловдивска, ул. „Костур“ № 30А, представлявано от **** Н. И. П. сумата от 876 лева /осемстотин седемдесет и шест лева/, представляваща неплатена сума по фактура № **** от 20.06.2019 г. за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  Би Енд Ен Карго“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Софлу“ № 37А да заплати на ищеца „Ваилин“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, област Пловдивска, ул. „Костур“ № 30А, представлявано от **** Н. И. П. сумата от общо 880,12 лева, от които- разноски в настоящото производство в размер на 402,20 лева, разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1858/2019г. по описа на РС-Асеновград в размер на 402,20 лева и разноски по изп.д. № *******  по описа на **** *** **** в размер на 75,72 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.