№ 4254
гр. Варна, 09.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100502118 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 3121/15.05.2023 г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, гр. София, против Решение № 61/07.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 1560/2021 г. по описа на ДРС, с което въззивникът е
осъден да заплати на Д. А. сумата от 12488.77 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л. а. с марка „Сузуки“,
модел „Гранд Витара“, с рег. № В****РТ, изразяващи се в увреждане на
задната броня, ляв стоп, врата отзад пета, основа задна броня, маска задна,
водач задна броня ляв, лайсна дъга PVC на калник заден ляв – 2 части, рама
носеща надлъжна лява, под купе лява част, щит метален под резервоар за
гориво, капачка над резервоара и теглич, причинени в резултат на
реализирано на 31.08.2021 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л. а. „Пежо
407“, с рег. № В****ТХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“
при жалбоподателя, ведно със законната лихва, както и сумата от 3459.00 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилно,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди наличието
на съществени нарушения на процесуалните правила поради накърняване
правото на защита на дружеството. Излага съображения, че първостепенният
съд е нарушил принципа на равенството, закрепен в чл. 9 от ГПК, тъй като
съдът кредитирал единствено твърдяните от ищеца факти. На второ място,
посочва, че неправомерно бил отказан достъп на дружеството до Единния
портал за електронно правосъдие след отправени множество молби в тази
насока, с което се накърнило правото на защита на въззивника. В допълнение,
сочи процесуално нарушение, извършено от първоинстанционния съд,
изразяващо се в недопускането да се поставят от дружеството въпроси по
допуснатата по делото тройна автотехническа експертиза, отправено с
нарочно искане на жалбоподателя. Твърди, че съставът на РС – Девня не
1
предоставил възможност на ответника да представи допълнително писмено
становище, както и да допълни допуснатата експертиза с допълнителни
въпроси, а в допълнение, в открито съдебно заседание съдът отклонил
въпроси на ответника към вещите лица относно начина на изчисляване на
средна пазарна стойност на увредения автомобил, както и дали ремонтът на
същия надвишава или не 70 % от пазарната му стойност. Оспорва
заключението по експертизата с доводи за неправилно определяне на
средната пазарна цена на засегнатия автомобил. Излага съображения, че
неправилно в обжалвания акт не била взета предвид разпоредбата на чл. 390,
ал. 2 от КЗ, съгласно която, когато стойността на разходите за необходимия
ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност,, то
същото представлява тотална щета и следва да бъде изплатено като такова.
Отправено в жалбата искане за допускане на съдебно автотехническа
експертиза с поставени в жалбата въпроси към вещото лице. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да бъде
намален размера на присъденото парично обезщетение като прекомерно.
Въззиваемата страна Д. Д. А., ЕГН **********, от гр. Варна, депозира
писмен отговор вх. № 4667/17.07.2023 г., в който са изложени съображения за
допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че са
налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество. Посочва, че искът е доказан и по основания, и
по размер, като ответната страна не могла да докаже по-ниска стойност на
обезщетението от присъдената с решението. Счита, че правилно в обжалвания
акт е прието за неоснователно възражението на дружеството за наличието на
тотална щета на МПС и стойността на запазените части от автомобила,
наведени от процесуалния представител на ответника, като сочи, че същите
били преклудирани като наведени след срока за отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК. Обосновава, че тези обстоятелства не били новоузнати за
дружеството, тъй като същите се припокривали изцяло с констатациите на
изготвения от него опис по процесната щета. Твърди, че щетите по
собствения му автомобил кореспондират напълно с представените от него
доказателства, допуснатата експертиза и свидетелските показания. Предвид
изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт,
както и присъждане на сторените в производството разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ДРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
По направеното с жалбата искане за допускане на съдебно
автотехническа експертиза с изложени в жалбата въпроси, настоящият състав
намира следното:
Съдът намира искането за назначаване на САТЕ с поставените в
отговора на исковата молба задачи за основателно поради следните
съображения:
С въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на производствените правила, като не е взел предвид
отправените още с исковата молба допълнителни задачи към допуснатата по
делото експертиза. Излага съображения, че в хода на делото ответникът с
писмено становище от 14.11.2022 г. е отправил искане за допълване на
2
задачите на допусната тройна автотехническа експертиза, което е
удовлетворено с Разпореждане № 3173/15.11.2022 г. След постъпило
възражение от ищцовата страна с наведени доводи за настъпила преклузия по
отношение на допълването на задачите по експертизата, съдът е отменил
горепосочения акт с Разпореждане № 3390/02.12.2022 г., с което възприема
тезата на ищеца за това, че искането за допълване е преклудирано.
Видно от данните по делото, още с отговора на исковата молба
дружеството е заявило допълване задачите по допуснатата експертиза, което
се явява своевременно заявено и съдът приема, че съставът на ДРС не е
допуснал допълване на задачите в противоречие с константната практика на
ВКС, а именно - т. 2 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, пропускът на първоинстанционния съд да извърши
доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да
се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато
страната прави оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във
връзка с допускането на доказателства в доклада, както е в процесния случай,
въззивният съд, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, не
извършва нов доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като дейността му не е
повторение на действията, дължими от първата инстанция. При съдържащи се
във възивната жалба доводи за нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка с приетите в доклада доказателства, въззивният съд следва да
отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите
и прилагането на правото, като дължи единствено даване на указания до
страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия
по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е
извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство.
Следователно, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.
266, ал. 3 от ГПК във връзка със събиране на доказателства, поради което
съдът следва да уважи отправеното искане от въззивника и да назначи нова
съдебна автотехническа експертиза с поставените във въззивната жалба
задачи с цел попълване на доказателствения материал по делото.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 2118/2023 г. на
29.11.2023 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА провеждането на съдебна автотехническа експертиза, по
която вещото лице след преглед на материалите по делото и оглед на
процесния автомобил да отговори на следните въпроси:
1. Да изчисли средната пазарна стойност на л. а. с марка „Сузуки“, модел
3
„Гранд Витара“ с технически характеристики съгласно данните от
Свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № В****РТ., към
датата на настъпване на инцидента;
2. Стойността на щетите по процесния автомобил с марка „Сузуки“, модел
„Гранд Витара“ представлява ли 70 на сто от действителната пазарна
стойност на автомобила?;
3. Да посочи възстановен ли е напълно автомобилът марка „Сузуки“, модел
„Гранд Витара“ с рег. № В****РТ., към датата на огледа?;
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 /двеста/ лева, платими от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София в тридневен срок
от получаване на съобщението.
УКАЗВА на въззивника, че при липса на внесен депозит в срока съдът
ще има основание да не допусне експертиза по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ѝ. Л. М..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4