РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. М.а
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. М.а Въззивно гражданско дело №
20221800500630 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 193 от 01.07.2022 год. по гр. дело № 123/2022 год.
Районен съд – Костинброд е отхвърлил предявеният от „ЧЕЗ Р. Б.“
АД, понастоящем с наименование „Е. М. З.“ АД, против Л. К. М. иск
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 499.19 лева – главница за използвана и незаплатена
енергия за периода от 26.05.2019 г. до 26.08.2019 г., както и сумата от
76.12 лева – лихва за забава за периода от 17.09.2019 г. до 21.04.2021
г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
26.05.2021 г. -до изплащане на вземането.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото е
незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо
1
него да постанови друго, с което да уважи предявените установителни
искове.
Ответникът по жалбата я оспорва.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено
следното от фактическа страна.
Видно е от представения по делото протокол № 1023110 от 26.08.2019
г., който е подписан от представители на "ЧЕЗ Р. Б." АД (сега „Е. М.
З.“ АД) и един свидетел (който не е служител на ищеца), че при
извършена проверка в процесния обект – стопанска сграда, находяща
се в с. П., за който е открита клиентска партида № ............., е
установена промяна в схемата за свързване - направено било
присъединяване преди СТИ. Присъединяването е изпълнено с
проводник ПВВМБ1, като единият край е присъединен към
изходящата клема на входящия предпазител по една от фазовите
линии, а другият край захранва част от вътрешната ел. инсталация.
Консумираната ел. енергия през това присъединяване не се измерва от
СТИ.
Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на
свидетеля К. - пряк участник в проверката. Тъй като бил констатиран
проблем в схемата за свързване, представителите на ответника
уведомили по телефон полицията. Те потърсили и абоната, но той не
бил открит. За констатациите от проверката бил съставен
приложеният по делото констативен протокол.
Ищцовото дружество извършило преизчисляване на количества
електрическа енергия и издало фактура № **********/.......... год. за
сумата от 499. 19 лв., ведно с приложение-справка.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице П. С. от 02.06.2022 год. посочените нарушения в
представения по делото констативен протокол представляват промяна
2
в схемата за свързване, водеща до неизмерване на консумираната ел.
енергия. Преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено
при спазване методиката и реда по чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ. Периодът на неточно измерване е определен правилно – три
месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването, тъй
като в рамките на тези три месеца не е извършвана проверка на СТИ.
Видно от нотариален акт № ../.... г., на .......... г. ответникът е
прехвърлил чрез договор за покупко-продажба правото на собственост
върху проверявания обект на трето за спора лице – М. Т. Т..
При така установените факти съдът обоснова следните изводи от
правна страна.
Доколкото извънсъдебната претенция на ищеца се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа
енергия от ответника, съдът следва да прецени налице ли е такова
право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото
упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е
потребител на електрическа енергия за процесния обект и за исковия
период, т.е. дали през исковия период между страните съществуват
облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
3
енергия (арг. чл. 92 от ЗЕ), както и дали ответникът е купувач на
такава.
Ответникът твърди, че не дължи сумата от 499.19 лева,
представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно
по констативен протокол от 26.08.2019 г. за обект на адрес с.
Прекръсте, абонатен номер ............, клиентски номер .........., за
периода от 26.05.2019 г. до 26.08.2019 г., тъй като още през 2018 г. се
е разпоредил с правото на собственост върху проверявания обект в
полза на трето за спора лице.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на
краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката,
който регламентира това правоотношение за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор
при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според
действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила
от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител, а и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ/. По силата на законовата уредба продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ.
по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012
г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41
б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а). краен клиент, който купува
енергия и/или б). ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
4
за снабдяването му с енергия. Съгласно § 27г от ДР на ЗЕ краен
клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е
уредено като страна по сделка с електрическа енергия. Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ,
и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за
"собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и
при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за
битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване, и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (решение
№ 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III
ГО).
От данните по делото е видно, че до 28.03.2018 г. собственик на
процесния имот е бил ответникът Л. К. М., като на посочената дата е
сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът
е прехвърлил правото на собственост върху електроснабдения имот на
трето за спора лице – М. Т. Т.. От посочената дата – 28.03.2018 г. -
купувачът М. Т. Т. е станала страна по презюмиран договор за
продажба на електрическа енертия. С прехвърлянето на имота Л. К.
М. е престанал да бъде потребител /абонат/ за имота, независимо дали
е заявил това чрез молба-декларация. Ето защо след 28.03.2018 г.
купувачът на имота М. Т. Т. е станала страна по облигационното
отношение с ищеца за придобития имот. Следователно, за исковия
период, предмет на разглеждане във въззивното производство,
5
предявеният срещу ответника иск е неоснователен поради липса на
пасивна материалноправна легитимация. Без значение са
предвидените в Общите условия правила във връзка с промяната на
собствеността върху електроснабдявания имот и предвидените
задължения на стария собственик за уведомяване за настъпилите
изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй като както вече бе
посочено по-горе, чрез императивни правни норми са установени
страните по договорите за доставка на ел. енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само
собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно
право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили
воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
По изложените съображения се налага извод, че предявените
искове – както за главница, така и за акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, са неоснователни.
Ответникът не е носител на задължения за исковия период по
отношение на процесния имот поради обстоятелството, че между
страните не съществува договорно правоотношение за доставка на
електрическа енергия.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193 от 01.07.2022 г. по гр. дело №
123/2022 год. по описа на Районен съд – Костинброд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7