РЕШЕНИЕ
№171
гр. В. Търново, 24.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
на прокурора |
ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА |
изслуша докладваното |
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10182 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2023г. |
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***Ел. К.,
в качеството й на пълномощник на директора
на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу
Решение №188/12.04.2023г. по АНД №1443/2022г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № BG29042022/5800/Р8-824/18.10.2022г.,
издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на А.В. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по
същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното
наказателно постановление Претендира се и присъждане на
разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация – А.В.В.,
чрез адв. Г., в представени по делото отговор на
касационна жалба и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №188/12.04.2023г. по АНД №1443/2022г. състав
на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №BG29042022/5800/Р8-824/18.10.2022г.,
издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на А.В. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
От фактическа страна по делото е било прието за
установено, че на 29.04.2022г., в 07:30 часа, при направление излизане от
територията на Република България на ГКПП „Кулата“ от служители в Отдел „Пътни
такси и разрешителен режим“ на ТД „Митница Русе“ в Агенция „Митници“ била
извършена проверка на пристигналото на ГКПП МПС с рег. №***, товарен автомобил
влекач, модел „ДАФ ХФ 510 ФТ“, с обща техническа допустима маса над 12 тона,
управлявано от ответника по касация. При проверката била направена справка в
електронната система за събиране на пътни такси, при която е установено, че на
18.04.2022г. в 09:43 часа посоченото МПС е засечено по път І-5, км 68+946, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с
№DDB27E2876407A19E053011F160A7C3D. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, за което на П.Ц. е съставен АУAН №BG29042022/5800/Р8-824/29.04.2022г. Въз
основа на него, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд НП №BG29042022/5800/Р8-824/18.10.2022г.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е доказано
авторството на административното нарушение, доколкото същото е установено едва
месец след извършването му с оглед на което не може да се приеме за безспорно,
че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият,
който го е извършил.
Настоящата инстанция намира, че проверяваното
решение е правилно. Касационният състав изцяло споделя мотивите
на Великотърновския районен съд, поради което не счита за необходимо да
преповтаря същите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки събраните в хода на
производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение.
Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Задължителен реквизит от съдържанието както
на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна
норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от
една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното
административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол
за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само
санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящия състав не възприема
изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за
поведение и санкция. Настоящия състав не възприема изложените съображения от касатора,
че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на
нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се
налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5,
респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава
правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства
възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
Съгласно посочената санкционна норма на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП,
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство. В настоящият случай от събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не
се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на
нарушението. Недоказаността на извършителя на административното нарушение води
до незаконосъобразност на НП. В този смисъл е и Решение №41/07.03.2023г. по
КНАХД №10039/2023г. по описа на АСВТ.
Като е стигнал до този извод, районният съд е
постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН,
в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 480 лв. Сумата съответства на
предвиденото минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид на възражението на касатора и действителната фактическа
и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №188/12.04.2023г. по АНД №1443/2022г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № BG29042022/5800/Р8-824/18.10.2022г., издадено от
директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А.В.
*** разноски по делото в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.