№ 906
гр. Русе, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520105968 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Ищецът К. К. Ц. твърди, че е назначен за държавен служител в МВР по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като стажант, считано от 17.08.2020 г. След
успешно завършен курс за първоначално професионално обучение, със
заповед от 01.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Русе бил назначен на
младши изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор II степен” в група
„Охранителна полиция” към РПУ - Ветово при ОД на МВР-Русе, считано от
02.06.2021 г. Към настоящия момент бил назначен на длъжност „младши
автоконтрольор I степен” в група „Охранителна полиция” към РПУ - Ветово
при ОД на МВР-Русе. Твърди, че изпълнявайки служебните си задължения
като „младши автоконтрольор” е осъществявал „специфични служебни
дейности”, като участие в охранителна и патрулно-постова дейност,
превенция, предотвратяване и пресичане на протовообществени прояви и
престъпления и др. и съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВр и Наредба № 8121з-
1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане
на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавните служители в МВР, е следвало да му бъде заплащано
допълнително възнаграждение. Това не било сторено за периода от 02.06.2021
г. до 29.02.2024 г.
Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
2000 лв. - дължимото допълнително възнаграждение за извършваните от него
специфични служебни дейности, ведно със законната лихва за всяко
просрочено ежемесечно плащане до окончателно изплащане на сумата и
направените в настоящото производство разноски. Претендира и разноските в
1
производството. В съдебно заседание от 06.02.2025 г. уточнява претенциите си
лихви за забава, като претендира същите в размер на 500 лв. за периода от
02.06.2021 г. за всеки от месеците върху дължимото плащане до завеждане на
делото, както и законната лихва върху главниците, считано от завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
В съдебно заседание от 15.05.2025 г. е допуснато изменение на
претенциите както следва: искът за главница е увеличен от 2000 лв. на 2415.42
лв., а този за лихва - намален от 500 лв. на 494.13 лв.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище
за неоснователност на предявените искове, като ги оспорва както по
основание, така и по размер. Не оспорва, че през периода 02.06.2021 г. -
29.02.2024 г. ищецът е заемал длъжността „младши автоконтрольор II степен“
в група „Охранителна полиция“ към РУ-Ветово при ОДМВР-Русе (до
10.07.2022г.) и „младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ-Ветово при ОДМВР-Русе (от 11.07.2022 г.), както и че е
осъществявал патрулно-постова дейност.
Твърди, че дори и да се приеме, че действително е изпълнявана
сочената специфична дейност и че дължимостта на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности е още от
момента на встъпването в длъжност, то конкретният й размер се определя по
мотивирано писмено предложение на прекия ръководител, който има най-ясна
представа за действителната дейност на служителя при изпълнението му на
тези функции (в случая началника на група „Охранителна полиция“ към РУ-
Ветово) и се утвърждава със заповед на директора на ОДМВР- Русе, като този
конкретен размер се движи в определени нормативно определени рамки.
Поради това счита, че съдът не може да изземва функциите по определяне на
евентуален процент за заплащане на специфични дейности, извършвани в
МВР, а присъждане на максимален размер на това възнаграждение на ищеца
няма да отговаря на целта на законодателя.
Сочи се също, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060 от 26
септември 2019 г. допълнителното възнаграждение по чл. 1 (за изпълнение на
специфични дейности) се изплаща за действително отработено време, а
ищецът в процесния период е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, което не попада в обхвата на „действително отработено
време“ и допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности за този период не следвало да се дължи.
Ето защо счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради
което моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че със Заповед № 336з-1638/14.08.2020 г. на Директора на ОД на
МВР-Русе ищецът, като кандидат спечелил конкурс, е назначен за стажант в
ОД на МВР – Русе, считано от 17.08.2020 г., с осн. месечно възнаграждение
2
773 лв. Със Заповед № 336з-1260/01.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР-
Русе, същият е назначен на длъжност младши инспектор - младши
автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция” към РУ – Ветово
при ОД на МВР-Русе, считано от 02.06.2021 г., с осн. месечно възнаграждение
1111 лв., а със Заповед № 336з-1875/04.07.2022 г. на Директора на ОД на МВР-
Русе е преназначен на младши изпълнителска длъжност - младши
автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция” към РУ – Ветово при
ОД на МВР-Русе, считано от 11.07.2022 г., с осн. месечно възнаграждение 1126
лв.
Не се спори също, че в изпълнение на служебните си задължения
ищецът е изпълнявал патрулно-постова дейност, която попада в кръга на
дейностите, описани в разпоредбата на пар. 1, т. 26а от ДР на ЗМВР за легално
определение на понятието „Специфични служебни дейности“ по смисъла на
ЗМВР. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители, се изплаща допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като
условията и редът за изплащането им се определя с наредба на Министъра на
вътрешните работи, а техния размер - с негова заповед (чл. 179, ал. 2 ЗМВР).
Ответникът е представил Заповед от 01.06.2021 г. за назначаване на ищеца и
други лица на работа в различни звена към ОДМВР Русе. Представил е и
заповед от 04.07.2022 г. за преназначаването му от длъжност „младши
автоконтрольор - II степен“ на длъжност „младши автоконтрольор - I степен“
РПУ Ветово. В заповедта изрично е посочено „да се запази размера на
определеното, досега получавано от служителя допълнително възнаграждение
за изпълнение на специфични служебни дейности“.
Представена е справка за ползвани болнични листове от ищеца в
размер на 3 дни през м. октомври. Представени са справки за изплащано
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на останалите служители в различните звена на ОДМВР Русе за
периода, идентичен с този, за който ищеца претендира, в т.ч. и за служителите
в РУ Ветово, от която е видно, че за процесния период е изплащано
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности, но не на всички служители.
По отношение на ищеца е представена справка, от която е видно, че за
процесния период същият е изпълнявал патрулно-постова дейност по контрол
на пътното движение и в тази връзка е съставил множество фишове, АУАН,
протоколи за ПТП, протоколи за проби за наркотици и т.н.
Следователно е установено по категоричен начин, че изпълняваната от
него служебна дейност попада в приложното поле на легално определение на
„Специфични служебни дейности“ по § 26а от ДР на ЗМВР– пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности „за
осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-
криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен
3
контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, установяване на
причините и на условията за възникване и разпространение на пожари,
контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или
участие в специални операции, осигуряване и прилагане на специални
разузнавателни средства в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за
специалните разузнавателни средства, откриване, идентифициране и
неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства“.
В случая от изложеното е видно, че от дата 02.06.2021 г. съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и разпоредбите на Наредба №
8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР ищецът К. Ц. е следвало
да получава към основното си месечно възнаграждение и сума за изпълнение
на „специфични служебни дейности”, определена съгласно цитираната
наредба. Съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г., определянето
на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.1 и
съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и
възстановяване на всеки служител се определят по мотивирано писмено
предложение на преките ръководители и със заповед на ръководителите на
структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионалните
дирекции „Гранична полиция” и на регионалните дирекции „Пожарна
безопасност и защита на населението” и началниците на зонални
жандармерийски управления към Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма”, а главния секретар на МВР, заместник главния
секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на
вътрешните работи или от оправомощени от него длъжности лица, както и че
„Предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на
обстоятелствата по ал.1, заповедта за определяне на конкретния размер на
допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване
на предложението”. Съгласно цитираните разпоредби под условие е поставен
единствено размерът на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности, както и неговото изменение, спиране и
възобновяване, но не и самото му отпускане, като горецитираните срокове са
започнали да текат от дата на която ищецът е преназначен на длъжността
„младши автоконтрольор” в РУ Ветово към ОД на МВР – гр. Русе. Съгласно
разпоредбите на чл.10 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г., разпоредбите на
ЗМВР и Закона за държавния бюджет на Република България, на ищеца е
следвало да се определи сума за изпълнение на „специфични служебни
дейности” още от започването на работа от същия. Липсва обаче писмено
4
предложение и съответно заповед за определяне на конкретен размер на
допълнителното възнаграждение за процесния период - от 02.06.2021 г. до
29.02.2024 г.
Съгласно заключението по приетата по делото и неоспорена съдебно-
икономическа експертиза базата за определяне на размера на основното
месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от
държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител за исковия
период 02.06.2021 г.- 29.02.2024 г., съобразно Закона за държавния бюджет
на Република България за съответната година е както следва: 380 лв. от 1
януари 2021 г.; 380 лв. от 1 януари 2022 г.; 380 лв. от 1 януари 2023 г.; 380 лв.
от 1 януари 2024 г. След анализ на данните в приложената по делото справка
за полученото допълнително възнаграждение за специфични условия на труд в
периода 02.06.2021 г. до 29.02.2024 г. на мл. автоконтрольори от РУ -Ветово,
рег. № 336р-343/06.01.2025 г., вещото лице е установило, че през процесния
период на служители, заемащи длъжността „младши автоконтрольор“ в
същото звено, в което е работил ищецът, е изплащано допълнително
възнаграждение в размер на 32 %. Съобразявайки горното, както и
действително отработеното от ищеца време за този период, в експертизата е
изчислен размерът на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности от ищеца за процесния период както следва:
общата брутна сума на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период от 02.06.2021 г. до
29.02.2024 г. е 2415,42 лв., нетната сума на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности за процесния период от
02.06.2021 г. до 29.02.2024 г., след приспадане на данъка по ЗДДФЛ в размер
на 10 % възлиза на 2173,88 лв., а лихвата за забава върху всяка нетна сума на
просрочено месечно плащане от датата на падежа - 1-во число на всеки месец,
следващ месеца, за който се дължи до 21.10.2024 г., датата преди на завеждане
на делото, възлиза в общ размер на 494,13 лв.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. базата за
определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е определена
процентно - до 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година база за определяне размера на
основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2
и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР, след изменение на наредбата към настоящия момент
– до 100% на общо основание, но с по-ниски лимити за конкретни дейности,
като за патрулно-постова дейност лимитът е 35%.
В случая претенцията на ищеца е направена в рамките на допустимия
размер на допълнително възнаграждение и в съответствие с размера, който е
бил изплащан на част от служителите в звеното, в което е изпълнявал
служебните си задължения - 32%.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че конкретният
5
размер на допълнителното възнаграждение е предоставен на преценката на
прекия ръководител и Директора на ОДМВР – гр. Русе, поради което съдът не
може да изземва техните функции. Нормативно определеният начален
момент, от който се дължи процесното допълнително възнаграждение, е
датата на започване изпълнение на съответната специфична служебна
дейност. Неизпълнението на служебните задължения на прекия ръководител
на ищеца да предложи в 3-дневен срок от започване на дейността конкретен
размер на допълнително възнаграждение, а на Директора на ОДМВР – гр. Русе
да утвърди със заповед такова предложение не води до извод, че на ищеца не
се дължи търсеното възнаграждение, след като е започнал да изпълнява
специфична служебна дейност по смисъла на пар. 26а от ДР на ЗМВР и
попада в приложното поле на закона. Съдът намира, че след като на част от
останалите младши автоконтрольори в РУ Ветово е било заплатено
допълнително възнаграждение в размер на 32% от базата за определяне при
максимален размер по закон до 50%, съответно до 35% от същата, то и на
ищеца се следва такова в същия размер. Следователно претенциите следва да
бъдат изцяло уважени.
На основание чл. 78 от ГПК на ищеца се следват разноските за
производството. С оглед на това и предвид представения списък по чл. 80 от
ГПК следва да му се присъди сумата от 680 лв. – заплатена държавна такса (80
лв.) и адвокатско възнаграждение (600 лв.). Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед на това, че надхвърля
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, е неоснователно предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид това, че
възнаграждението, съгласно наредбата, изчислено върху размера на
претенцията, вкл. главница и лихва, е приблизително равно на претендирания
и заплатен от ищеца адвокатски хонорар.
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е и разликата
от дължимата държавна такса по делото - 66.62 лв., както и възнаграждение за
вещо лице – 358.15 лв., които суми следва да бъде осъден да заплати в полза
на съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес: гр. Русе, бул.
”Ген. Скобелев” № 49, представлявана от директора Н.Б.К., да заплати на К. К.
Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, с у м а т а от 2415.42 лв.,
представляваща брутен размер на дължимото, но неопределено и неплатено
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като
държавен служител в МВР, за периода 02.06.2021 г. – 29.02.2024 г., с у м а т а
494.13 лв. - лихва за забава за периода 01.07.2021 г. – 21.10.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане на
6
главницата, както и 680 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес: гр. Русе, бул.
”Ген. Скобелев” № 49, представлявана от директора Н.Б.К., да заплати по
сметка РС-Русе държавната такса за производството в размер на 66.62 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 358.15 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7