Р Е Ш Е Н И Е
№ 230 16.12.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Е.У.
секретар А.Г.
като разгледа
докладваното от съдия Е.У.
Гражданско дело № 637
по описа за 2019г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от
Д.П.Я., ЕГН **********, пост. адрес
*** чрез пълномощника си адвокат Н.Д. *** Против: „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Т.– управител.
В обстоятелствената част на исковата молба
се твърди, че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответника по трудов
договор №ЧР- 01-1541 за длъжността „Сътрудник охрана" с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 510,00 лева.. Местоработата му била определена в обекти на дружеството
на територията на гр. Бургас,
като към датата на прекратяване
на ТД била в гр. Обзор, Военно
поделение ВР1350, Складов район.Ищеца постъпил на работа на
15.05.2018г.
Договорът му бил прекратен на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед
№1218/05.07.2018г., считано от
05.07.2018г.
Иска се да бъде
осъдено ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 839,04 лева /осемстотин тридесет и девет лева и четири стотинки/,
съставляващи незаплатени трудови възнаграждения за периода 15.05.2018г. до 05.07.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане; обезщетение за забава за
периода от 01.08.2018г. до 19.06.2018г. в общ размер на 69,78 лева /шестдесет и девет лева и седемдесет
и осем стотинки/ за незаплатените в срок трудови възнаграждения;
обезщетение в размер на 49,36 лева /четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ на осн. чл.
224 от КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни, ведно
със законната лихва върху тази
сума от датата
на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 3,59 лева за
периода от 01.10.2018г. -
19.06.2019г. за незаплатеното
в срок обезщетение в размер на 49,36 лева., като се
претендират и направените по делото разноски
Предявени са
обективно съединени претенции по чл.128, т.2 от КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и по
чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който е направил искане предявените от ищеца
искове за парични задължения да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прилага
заверени копия от платежни фишове.
В с.з. на 01.10.2019г. ищецът, чрез своя
процесуален представител по пълномощие потвърждава изплащането на ръка
работните заплати и обезщетението за неползван отпуск, но поради липса на
отразена дата на плащането в представените фишове сочи гласни доказателства.
В изпълнение указания на
съда по чл.190, ал.1 ГПК с молба вх.№ 8119/04.10.2019г. ответникът чрез
представляващия посочва, че изплащането на трудовите възнаграждения и
обезщетението за отпуск е извършено след получаване на исковата молба по
делото.
В с.з. на 09.10.2019г. е
прието от съда сторено от ищеца изменение на претенциите, чрез намаляването им
по реда на чл.214 ГПК, както следва:
Претендира се незаплатено към
датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. юни 2018г.,
с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,06 лева, като за горницата над тази сума
до заявената с исковата молба сума в размер на 510,00 лева, искът се оттегля;
Претендира се незаплатено към
датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. юли 2018г.,
с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, както са заявени с исковата
молба, като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер
на 65,81 лева искът се оттегля.
Предвид на заявеното
намаляване на иска за незаплатени главници, се уточняват и съответстващите им
обезщетения за забава, както следва:
- обезщетение за забава в
размер на 21,30 лева за периода 01.08.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. май 2018г. в размер на 237,46 лева, с падеж
31.07.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 23,62 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 32,86 лева за периода 01.09.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. юни 2018г. в размер на 405,06 лева, с падеж
31.08.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 41,37 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 3,93 лева за периода 01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. юли 2018г. в размер на 53,96 лева, с падеж
30.09.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 4,79 лева искът се оттегля.
През времетраенето на
договорът ищецът не е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск, поради
което му се дължи обезщетение в размер на 65,58 лева за 3 /три/ дни неизползван
годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, като се приема увеличение на размера
на този иск от заявеният с исковата молба размер от 49,36 лева. Същото следваше
да бъде заплатено на ищеца до 30.09.2018г., поради което се претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на 4,78 лева за периода от
01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в размер на
65,58 лева.
Заявява се, че на 01.08.2019г.
са получили заплащане само на сумите по главниците за възнаграждения за
месеците май, юни и юли на 2018г. и на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ в
размерите, уточнени с молбата от 08.10.2019г.
След поотделна и съвокупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед становищата на страните и
приетите писмени доказателства, съдът приема за безспорно по делото, че по силата
на сключен трудов договор №ЧР- 01-1541 на длъжност „Сътрудник
охрана“ на 15.05.2018г., с договорено
основно месечно възнаграждение от 510лв, допълнително
възнаграждение за трудов стаж в размер
на 0,6% и за положен нощен труд
в размер на 0,25лв. на час, като съгласно
чл.12 от договора работникът е постъпил на
работа на 15.05.2018г./
Трудовите правоотношения
са били прекратени
от работодателя считано от 05.07.2018г. със Заповед № 1214/05.07.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ/вж.л.24 по дело/.
Страните не спорят също така, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът в качеството си
на работодател не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения в размер на 510
лева за периода от месец май до месец юли 2018г. включително и обезщетение за три
дни неползван платен годишен отпуск.
Видно от писмено становище на ответника
и представени фишове работните заплати и обезщетението за неползван отпуск са изплатени
след връчване на исковата молба по делото. Тъй като сумите са изплатени на ръка
и от представените фишове не може да се установи поради липса на вписване на
датата на изплащането, а ответникът не посочва такава, по делото са допуснати и
събрани гласни доказателства. Така от
показанията на св.Тодор Саристов се установява, че на
обект на ответника „Бат секюрити“ в гр.Обзор,
общ.Несебър са работили няколко охранители, сред които и ищеца по делото. Работодателят
забавил изплащането на няколко заплати, прекратил трудовите правоотношения с
всички охранители и обекта бил поет за охрана от друга фирма. След като
охранителите на обекта наели адвокат и завели дела срещу бившия си работодател,
всички до един получили телефонни обаждания през лятото на 2019г., че на
01.08.2019г. всички дължими суми ще им бъдат изплатени. Така действително на
посочената дата в гр.Обзор пристигнал служител на „Бат секюрити“
и извършил плащане на ръка на всеки от бившите си работници на неплатените до
този момент работни заплати и обезщетения за неползван платен годишен отпуск.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника
или служителя. Ищецът по делото
твърди отрицателен факт – че не
е получил трудовото си възнаграждение за посочения в исковата молба период, поради което съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на работодателя тежи задължението да докаже, че
претендираното трудово възнаграждение е изплатено и не се дължи.
По
отношение претенцията по чл.224, ал.1 КТ -Кодексът на труда определя задължителен платен
годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен
отпуск при прекратяване
на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение.
С оглед събраните по делото
доказателства и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, задължаваща съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, съдът констатира, че предявените главни искове към
настоящият момент подлежат на отхвърляне като неоснователни поради извършеното
погасяване на дължимите суми от ответника в хода на съдебното следствие и по
точно на 01.08.2019г.. Така остават за разглеждане акцесорните претенции по
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетения за забавеното плащане на главниците.
По отношение искането за присъждане на
обезщетение за забавено плащане, както бе посочено
по-горе законодалетя е уредил основанията за изплащане на
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение,
както и началния момент в който възниква задължението на работодателя за изплащането на задължението. При забавено плащане,
изпадналият в забава дължи обезщетение в размер на законната
лихва, известна още като мораторна
лихва, която започва да тече
от датата на забавата, до
подаване на исковата молба пред съда, и съответно
законната лихва върху претендираните суми от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
В конкретния случай безспорно е по
делото че работните заплати са били дължими, но неизплатени от работодателя и
след прекратяването на трудовите правоотношения до 01.08.2019г., когато е
извършено погашението. Така работната заплата за м.май 2018г. е с настъпил
падеж съгласно трудовия договор на 31.юни.2018г., поради което и мораторни
лихви върху това вземане текат от
следващият ден - 01.08.2018г. до
датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2019г., като аналогично се
определят и сроковете за изплащането/настъпването на падежите за останалите
трудови възнаграждения за останалите месеци до м.юни и юли 2018г., респ.
началните и крайни дати на периода на мораторните лихви за тези главници.
С оглед изхода по делото и стореното
искане от ищцовата страна за определяне на минимално
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът намира следното:
Видно от представено пълномощно и договор за правна помощпроцесуалният
представител на ищеца-адв.Д. *** е предоставила на
осн.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ. При това
положение, предвид изрично отправено искане и съобразно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно, вр.ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя такова в минимален размер от 300лв. за адв.Д., което с оглед изхода по делото следва да се възложи
на ответника и бъде заплатено по доверителна сметка на адвоката.
С оглед характера на производството,
търсената защита и изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат
възложени дължимите държавни такси в общ
размер на 100лв., които следва да бъдат заплатени по с/ка
на РС-Несебър.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Д.П.Я., ЕГН **********, пост. адрес *** чрез пълномощника си адвокат Н.Д. *** обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ и по
чл.224, ал.1 от КТ против „Б.С.” ЕООД с ЕИК-***, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т.за заплащане на незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство трудово
възнаграждение за м. юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405,06 лева;
възнаграждение за м. юли 2018г., с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева както
и за обезщетение в размер на 65,58 лева за 3 /три/ дни неизползван годишен
отпуск на основание чл. 224 от КТ за незаплатеното в срок обезщетение като
неоснователен, поради извършено в хода на съдебното производство погасяване от
страна на ответника.
ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД „Б.С.” ЕООД с ЕИК-***, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т.да заплати на Д.П.Я., ЕГН ********** чрез посочена от
пълномощника адв.Н.Д. ***, доверителна
клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***ния за забавено плащане на главниците, както следва: - обезщетение за забава в
размер на 21,30 лева за периода 01.08.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. май 2018г.; обезщетение за забава в размер на
32,86 лева за периода 01.09.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово
възнаграждение за м. юни 2018г; обезщетение за забава в размер на 3,93 лева за
периода 01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение
за м. юли 2018г.; обезщетение за забава в размер на 4,78 лева за периода от
01.10.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение на основание
чл. 224 от КТ, като неоснователен, поради извършено в хода на съдебното
производство погасяване от страна на ответника.
ОСЪЖДА на чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно,
вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „Б.С.” ЕООД с ЕИК-***, седалище и адрес на управление
***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*,
представлявано от управителя А.В.Т.да заплати адв.възнаграждение
в размер на 300лв. за пълномощника на ищеца, чрез посочена от
пълномощника адв.Н.Д. ***, доверителна
клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 от ГПК „Б.С.” ЕООД с ЕИК-***, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т.да заплати по с/ка
на РС-Несебър дължимите държавни такси в общ размер от 100лв. по делото.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: