№ 16341
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20231110169166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 361866/15.12.2023 г. на „.............“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. А. Б., за следните суми: 1./ сумата в
размер на 768,72 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и 72 стотинки), представляваща
непогасена главница по Договор за кредит № 1095076 от 20.06.2018 г., сключен с
„..................“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от
15.12.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата в размер на 70,74 лева (седемдесет лева
и 74 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.06.2018 г. до 28.02.2019 г.,
3./ сумата в размер на 354,18 лева (триста петдесет и четири лева и 18 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 20.06.2018 г. до 30.11.2023 г., 4./ сумата в
размер на 498,95 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
20.06.2018 г., сключен между Ф. А. Б. и .................“ ЕООД, ведно със законната лихва от
15.12.2023 г. до окончателното плащане; 5./ сумата в размер на 217,19 лева – законна лихва
за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018 г. за периода от
20.06.2018 г. – 30.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 38,20 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за непогасена
главница, възнаградителна и мораторна лихва главница по Договор за кредит № 1095076/
20.06.2018 г., както и за разноските, съразмерно с уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата в размер на 498,95 лева – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018 г., сключен между Ф. А. Б. и
.................“ ЕООД, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане; 5./
сумата в размер на 217,19 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.06.2018 г. за периода от 20.06.2018 г. – 30.11.2023 г.
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния
закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Относно претендираното възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.06.2018 г.:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен между Ф. А. Б. и „..................“
ЕАД, а този за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018 г. – между Ф. А. Б. и
.................“ ЕООД.
Съгласно договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018 г. потребителят -
1
длъжник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо
на падежите на погасителните вноски по договора за кредит.
От служебно извършена справка в АВ – Търговски регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на .................“ ЕООД е „..................“ ЕАД. Следователно
се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Съобразявайки
този факт и с оглед конкретно изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните от него доказателства, както и че възнаграждението в полза на поръчителя се
дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали длъжникът е
изправен или не, съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство по същество представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит /арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видови разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При
анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по
кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя. Размерът на уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство /498,95 лева/ възлиза на повече от ½ от отпуснатия заем и заедно с него се
формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
/арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. След като
клаузата за възнаграждение за поръчителство е нищожна, то не е дължимо от потребителя.
По тази причина заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено, както и в частта,
в която се претендира законна лихва за забава върху това вземане, доколкото тя има
акцесорен характер.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 23,87 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 62,51 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 361866/15.12.2023 г. на „.............“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. А. Б., в ЧАСТТА за сумата в размер на
498,95 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018
г., сключен между Ф. А. Б. и .................“ ЕООД, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г.
до окончателното плащане, и за сумата в размер на 217,19 лева – законна лихва за забава по
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2018 г. за периода от 20.06.2018 г. –
30.11.2023 г., както и за сумата над 23,87 лева – държавна такса, и за сумата над 62,51 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2