РЕШЕНИЕ №
гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви
състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВ А
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 119 по описа на Софийски
окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 121 от 18.10.2018 г., постановено по гр.
дело № 13/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Своге, на основание чл. 45 вр.
чл. 52 ЗЗД, В.Т.Д. с ЕГН: ********** ***, махала "Г." № 000 е осъден
да заплати на П.И.И. с ЕГН: ********** *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 24.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени от И. неимуществени вреди /физически и
психически болки и страдания/, в резултат на непозволено увреждане, извършено
от Д., чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца в гр. Своге на
24.09.2017 г., като е отхвърлена претенцията за горницата над 2000, 00 лева до
8000,00 лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва, считано от
24.09.2017 г. до окончателното изплащане. С постановеното решение, изменено в
частта за разноските с определение № 39 от 09.01.2019 г., В.Т.Д. е осъден да
заплати на П.И.И. сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева за заплатена държавна такса
и сумата от
370, 00 лева, съствляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство. Ищецът П.И.И. е осъден да
заплати на ответника В.Т.Д. направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение - 547,50 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ответника В.Т.Д. в частта, в
която е уважен иска по чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че
сопразумението с РП-Своге, одобрено от съда по НОХД № 288/2017 г. по описа на
РС-Своге е сключено за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, което е
престъпление против дейността на държавните органи, обществени организации и
лица, изпълняващи обществени фукции, а не престъпление против личността, поради
което разпоредбата на чл. 300 от ГПК е неприложима.Липсвали доказателства, че
ищецът е имал видими следи по лицето следа удара с юмрук. Фактическата
обстановка била установена само от показанията на свидетеля Такев, който е
колега и приятел на ищеца. Посочва, че не било взето предвид писмо с вх. №
1814/25.06.2018 г. с уведомление на началника на РПУ-Своге, че след 24.09.2017
г. ищеца П.И.И. се е явявал редовно на работа и е нямал признаци за влошено
здравословно състояние, които да го правят непригоден за изпълнение на
служебните му задължения. Липсвали и медицински документи за увреждане на
ищеца, поради което не може да се установи настъпила вреда. Оспорват се и
присъдените разноски. По същество моли за отмяна на решението в уважената част.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П.И.И.,
чрез адв. П.Ш. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище
за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ищеца П.И.И. в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 45 ЗЗД над сумата от 2000, 00 лева до сумата от 4000,00 лева,
респективно е отхвърлен предявения акцесорен иск над посочената сума. Излага
съображения, че неправилно не са кредитирани в пълна степен събраните по делото
гласни доказателства. Недостатъчно е придадена тежест на определени безспорни
по делото факти, които са оказали своето отрицателно въздействие в
психологическата сфера на увреденото лице. Такива факти са засягане на личната
чест и достойнство на увредения, че пострадалият е униформен полицейски
служител и деликтът е настъпил по време на изпълнение на служебните му
задължения и то на публично място, пред негови колеги и пред случайно намиращи
се там граждани. Отрицателните последици се изразявали в това, че ищецът се
затворил в себе си, срамувал се от колеги и познати, станал разсеян в работата
си, бил демотивиран, авторитетът му на полицай бил накърнен. Посочва, че в
понятието справедливост следва да се включи и превантивната роля на съдебното
решение - да служи възпиращо и предупредително, както към извършителя на
непозволеното увреждане, така и спрямо останалите членове на обществото. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният главен иск по чл. 45 ЗЗД, над сумата от 2000, 00 лева до
сумата от 4000, 00 лева и отхвърлен акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД над посочената
сума и да уважи претенцията до този размер. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от В.Т.Д. и е взето становище за нейната
неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок,
от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът П. *** е предявил кумулативно съединени искове против В.Т.Д. ***
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника
на сумата от 8000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено от Д., чрез
нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца на 24.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2017 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че след получен сигнал в РУ- Своге на
24.09.2017 г., ищецът в качеството му на младши инспектор, заедно със свои
колеги посетил мястото на инцидента. При намеса да бъде възстановен реда, И.
бил ударен от ответника Д. с юмрук в лицето, при което ищецът изпитал физическа
болка, продължила няколко дни, чувствал неудобство, срам, унижение, изнервил
се, ограничил контактите си.
В срока да отговор ответника е оспорила исковете.
Твърди, че не е извършил противоправно деяние, което да е довело до търпени от
ищеца неимуществени вреди. Сочи, че ищецът го хванал и дърпал за якето, което
се скъсало и инстинктивно замахнал с ръка. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора: От
приложеното НОХД № 288/2017 г. по описа на РС-Своге се установява, че на
28.11.2017 г. е одобрено споразумение между РП-Своге и В.Т.Д., с което обвиняемият В.Т.Д. е признат за виновен
в това, че на 24.09.2017 г., около 00,05 часа, в гр.
Своге, общ. Своге, при паркинга зад ж.п. гара Своге,
противозаконно е попречил на орган на властта - П.И.И. мл. инспектор при
РУ-Своге, да изпълни задълженията си по ЗМВР по охрана на обществения ред /да
предотврати възникнал скандал между група лица/, не е изпълнил издаденото му
устно полицейско разпореждане: "Стой, полиция" по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като не преустановил действията си и се затичал към лицето А. С., при
опит на полицейския служител да го спре с ръка, го ударил с юмрук в областта на
лицето, държал се е грубо, не се е подчинил и оказал съпротива при задържането
му и постановяването на помощно средство-белезници - престъпление по чл. 270,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 381,
ал. 5 и ал. 1 от НПК, вр. с чл. 47 и чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на
500, 00 /петстотин/лева.
По делото са събрани гласни доказателства.От разпита на свидетеля В.Т.
се установява, че с ищеца са колеги от дълги години. Били заедно на работа,
като автопатрул, видяли, че пред снек бар "Макс" в гр. С. на паркинга
имало струпване на хора и отишли да видят какво става. На мястото установили,
че има пререкания и обиди между група лица. Ответникът В.Д. нанесъл удар в
лявата скула на П.И.. Ищецът изпитвал болка един, два дни след инцидента,
затворил се в себе си и се срамувал, защото хората видяли как го удрят по време
на работа, бил разстроен. Срамувал се да говори с хора, за да не му се
подиграват.
Свидетелят В. С. дава показания, че в деня на инцидента видял само как
на В.Д. му слагат белезници, не е видял нанасяне на удар.
От писмо per. № 353р-22.06.2018 г. на
началника на РУ-Своге се установява, че след 24.09.2017 г. мл. инспектор П.И.И.
-полицай OOP се е явявал редовно на работа,
съгласно месечен график, като не е бил в платен годишен отпуск или отпуск по
болест.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл. 45 от ЗЗД включва следните елементи: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина, като последната съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. За да възникне обезщетителната
отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се установи в процеса
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- на
непозволеното увреждане. Основният елемент на този правен институт е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане и не се предполага, а следва да бъде
доказана от увредения. Това е така, тъй като на репариране подлежат само тези
вреди, които са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на всички елементи от
фактическият състав на непозволеното увреждане, а именно: извършено
противоправно деяние, в резултат на което са причинени вреди, вина на
ответника, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносният резултат,
както и размера на вредата.
По делото е установено, че със споразумение, което има
характер на влязла в сила присъда е прието за установено, че ответникът е
извършил престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание.
Освен това съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Предвид на това съдът приема, че ответникът е
осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД- налице е първата
предпоставка, а именно противоправното виновно поведение, изразяващо се в
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на ищеца. В следствие на тези
действия на ответника, съобразно събраните по делото доказателства, съдът
приема, че на ищеца са му били причинени болки и страдания от нанесеното
травматично увреждане. Този извод се налага от събраните по делото гласни
доказателства на свидетеля В.Т., установяващи състоянието на ищеца след
инцидента, който е имал преки и непосредствени впечатления от състоянието на
ищеца след инцидента. На следващо място съдът прави извода, че нанесените вреди
са в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В.С., който заявява, че не си спомня да е
имало свада, не е чул полицейско разпореждане, не видял В.Д. да нанася удар на П.И.,
но видял само как на В. са поставени белезници. Свидетелят си спомня
избирателно само изгодни за ответника факти, поради което въззивният съд
приема, че същите не отразяват в пълнота фактическата обстановка към момента.
Освен това ответникът се е съгласил на споразумение в наказателното
производство, което има характер на влязла в сила присъда, поради което е
безпредметно изследване на показанията на свидетеля С. в посока нанесен ли е
удар в лицето на ищеца от ответника или не. Неоснователни са възраженията на
ответника, че тъй като не се касае за извършено престъпление против личността,
ищецът няма право да търси обезщетение за репатриране на претърпените вреди.
Щом вреди са доказани, същите подлегат на обезщетяване, независимо при какви
обстоятелства са настъпили.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е
доказан по основание. По отношение размера на иска и при определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на нанесения му удар с
юмрук в лицето. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални
последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е
константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението
с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7
на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др.
Няма спор, а се установява и от събраните гласни доказателства, че
състоянието на ищеца не е било тежко / напр. непозволяващо да се грижи сам за
себе си/. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски
аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление такива, а продължават и след това. При ищеца не са установени
наличие на трайни последици от увреждането- напр. настъпила намалена работоспособност,
невъзможност занапред да води пълноценен живот. От приетото писмо per. №
353р-22.06.2018 г. на началника на РУ-Своге се установява, че след 24.09.2017
г. мл. инспектор П.И.И. - полицай OOP се е явявал редовно на работа,
съгласно месечен график, като не е бил в платен годишен отпуск или отпуск по болест.
При определяне на обезщетението съдът взема предвид,
че увреждането е извършено по време на изпълнение на служебните задължения на
ищеца, на публично място, пред много хора, което действително се явява
унизително за пострадалия. С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства и предвид доброто общо здравословно състояние на ищеца, съдът
намира, че иска за неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 2 000
лв. /две хиляди лева/, а в останалата му част до пълния предявен размер от 8 000
лв. /осем хиляди лева/ като неоснователен следва да се отхвърли. Като е
постановил решението си в горния смисъл, районният съд е постановил едно
правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и отхвърляне на въззивните жалби на страните
не се следват разноски.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121 от 18.10.2018 г., постановено по гр.
дело № 13/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Своге, в частта, в която В.Т.Д.
с ЕГН: ********** ***, махала "Г." № 000 е осъден да заплати на П.И.И.
с ЕГН: ********** *** сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени от И. неимуществени вреди /физически и психически
болки и страдания/, в резултат на непозволено увреждане, извършено от Д., чрез
нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца в гр. Своге на 24.09.2017 г., и в
частта, в която е отхвърлена претенцията за горницата над 2000, 00 лева до
4000, 00 лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва, считано от
24.09.2017 г. до окончателното изплащане
В станалата част решението не е обжалвано и е влязло в
законна
сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.