Решение по дело №23/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 159
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20217150700023
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

159/26.2.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. Г. Видев

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 23 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г.А.Ш. против Решение № 260037/17.11.2020 г., постановено по НАХД  № 99/2020 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

С обжалваното решение е потвърдено НП № 112/24.04.2020 г. на Директора на РДГ-Пазарджик, с което касатора  на основание чл.84, ал.1, чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53 от ЗАНН  и за нарушение на чл.84, ал.1, пр.2 във връзка с чл.57, ал.1 във връзка с чл.43, ал.3, пр.2, т.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 70 (седемдесет) лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.

В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното решение, съответно атакуваното НП. Ангажира писмени доказателства.

За ответника – Регионална дирекция по горите Пазарджик., редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, в което се счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Панагюрище е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С решението си Районен съд Панагюрище е потвърдил НП № 112/24.04.2020 г. на Директора на РДГ-Пазарджик, с което касатора  на основание чл.84, ал.1, чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53 от ЗАНН  и за нарушение на чл.84, ал.1, пр.2 във връзка с чл.57, ал.1 във връзка с чл.43, ал.3, пр.2, т.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 70 (седемдесет) лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и установената правилно въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният съд е възприел, че е осъществен съставът на административното нарушение. В тази насока доводите и разсъжденията му са правилни и няма смисъл да бъдат повтаряни.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването на НП. На първо място АНО не е изложил никакви мотиви защо налага наказание над предвидения в закона минимум и при положение, че нарушението е за първи път. Посочено е само декларативно, че са преценени предвидените в чл.27 ЗАНН предпоставки. Подобно декларативно твърдение без изложени конкретни мотиви, съдебната практика трайно приравнява на липса на мотиви въобще. Особено в случая, когато е наложена санкция над предвидения минимум, наказаното лице и съответно дори и съдът, са поставени в позиция да гадаят защо се налага именно този размер на санкцията. Подобна липса на мотиви съществено затруднява правото на защита на наказаното лице и се явява процесуално нарушение само по себе си достатъчно за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

На следващо място, дори и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по ЗОЛД, настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а последният е следвало да намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Отново е налице само декларативно посочване, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. В тази насока липсват каквито и да е мотиви и на РС Панагюрище. Според настоящия състав на съда извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗОЛД нарушение, поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата на причинени каквито и да е вреди, както и другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай. При това положение административнонаказващият орган е следвало да не налага наказание. Наложената санкция – глоба в размер на 70 лв. (без да е ясно и защо не е наложена в минимума) е несправедливо наказание с оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото нарушение. Затова и съдът намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая, дори и да не беше налице съществено процесуално нарушение и жалбоподателят да е осъществил състава на деянието, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е съобразил това административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.

С оглед изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че решението на Районен съд Панагюрище е неправилно и следва да бъде отменено. Като незаконосъобразно по същите мотиви следва да бъде отменено и атакуваното НП.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260037/17.11.2020 г., постановено по НАХД  № 99/2020 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 112/24.04.2020 г. на Директора на РДГ-Пазарджик, с което Г.А.Ш. с ЕГН ********** на основание чл.84, ал.1, чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53 от ЗАНН  и за нарушение на чл.84, ал.1, пр.2, във връзка с чл.57, ал.1 във връзка с чл.43, ал.3, пр.2, т.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 70 (седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                                                       

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

                                                                                      2./П/