№ 3416
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200288 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Б. К. Л. против наказателно
постановление № 21-4332-025022/06.12.2021г. на Началник сектор при отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 месеца .
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление, тъй като по отношение на вмененото му нарушение има
образувано и водено досъдебно производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява,
не се представлява Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 4 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 19.11.2021г. около 14:15 часа жалбоподателят Л. се движел в гр.
София, по бул. Възкресение с посока на движение от ул. Тумба към ул.
Метохия, като управлявал л.а марка Б. с рег. № ХХХХ. Срещу 75 ОУ
настъпило ПТП между управлявания от Л. автомобил и пешеходката В.А.И.
като Л. напуснал произшествието без да уведоми компетентните органи.
Същият бил установен от органите на МВР на същата дата.
Местопроизшествието било посетено от мл. инсп. Л.М., дежурен
ТПТП- ОПП- СДВР, който съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-573. По случая било образувано досъдебно
производство.
Св. М. преценил, че с поведението си Л. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал.1, б. а и б. Б от ЗДвП, като в присъствието на
свидетел присъствал при установяване на нарушението съставил АУАН №
041964/19.11.2021г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и бил
подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, в кръга на своите правомощия
Началник сектор при отдел ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно
постановление с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение
на чл.123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца .
Описаната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
гласни и писмени доказателства приобщени по надлежния процесуален ред.
Гласните и писмените доказателства са в синхрон помежду си и позволяват
правилно изясняване на фактическата обстановка по делото и въз основа на
тях съдът изгради своите изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
2
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото заповеди.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере
обвинението, от една страна, а от друга съдът да извърши проверка по
правилното приложение на материалния закон.
На първо място и в АУАН и в НП е посочено, че „водачът напуска
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР”. На така
3
описаното нарушение е дадена цифрова квалификация по чл. 123, ал.1, т. 2, б.
а и б. б от ЗДвП в АУАН и по чл. 123, ал.1, т. 2, б. б от ЗДвП в НП, съгласно
която разпоредба водачите на МПС участници в ПТП при което има
пострадали хора е длъжен да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи. Тук отново е допуснато смесване на различни
разпоредби на закона, доколкото в действителност цитираната разпоредба
предвижда и описаното задължение първо да уведоми компетентните органи,
а след това да остане на място да изчака. Смесването, обаче на вменените на
водачите задължения и неправилното им подвеждане под различни цифрови
квалификации противоречащи на дадената словесна такава нарушават
съществено процесуалните правила, доколкото водят до неяснота в
обвинението.
С оглед правото на защита на лицата в административно-наказателното
производство е недопустимо подобно разминаване между словесната и
цифровата квалификация на нарушението. В конкретния случай липсва
единство между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Допуснатото нарушение по чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на
административно-наказващия орган в правната квалификация е съществено и
не може да се отстрани в съдебната фаза на производството. За наказаното
лице остава неясно за кое точно нарушение е било санкционирано.
Констатираното от настоящия съдебен състав несъответствие между
описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са
нарушени, е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане
на основни процесуални права.
Констатираните от съда пороци за основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание без разглеждане на спора
по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025022/06.12.2021г.
на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 2, б. „б“
4
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5