№ 27005
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Е
като разгледа докладваното от Е Частно гражданско дело № 20221110114316
по описа за 2022 година
Образувано е по възражение и искане за спиране на принудителното изпълнение
от 28.07.2022 год. /изпратено по куриер/ на Д. А. П. и В. Т. П. – длъжници по заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
издадена по гр. дело №14316/2022 год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, в полза на Б. С.
Б..
Длъжниците Д. А. П. и В. Т. П. поддържат, че срещу тях е била издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в качеството им на длъжници по
сключен със заявителя договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху идеална част от недвижим имот № 84, рег. № ***********,
дело № **********/2018 г. от 17.10.2018 г. Действително, в цитирания нотариален акт
бил инкорпориран договор, с който страните се съгласили, че заемодателят – заявител
ще предостави на заемополучателите – длъжници, сумата от 65000,00 лв. Заемодателят
в действителност не предоставил на заемателите цялата заемна сума, като
конкретизират, че била предоставена сумата от 40000,00 лв. За тази сума заявителят
поискал да бъде образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 72569/2019 г. по
описа на СРС, 120 състав и да бъде издаден изпълнителен лист, въз основа на който
било образувано изп. дело № 604/2020 г. по описа на ЧСИ Н, рег. **********1 на
КЧСИ. Така сумата от 40000,00 лв. по договора за заем била заплатена от длъжниците
и изпълнителното производство било прекратено с постановление на ЧСИ от
07.06.2022 г. Длъжниците сочат, че липсват доказателства за предоставянето на сумата
от 25000,00 лв., а вносните бележки за предоставен заем по настоящото дело, вече
били представени по ч. гр. дело № 72569/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, и с които
заявителят обосновал заявеното вземане от 40000,00 лв.
Съдът като съобрази доводите на длъжниците и данните по делото, констатира
следното:
1
Производството по делото е било образувано по заявление от 18.03.2022 г. на Б.
С. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д. А. П. и В. Т. П.. В
заявлението се сочи, че вземането в размер на 25000,00 лв. представлява част от
задължение по Договор за заем от 17.10.2018 г., обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху идеална част от недвижим ********, том V, с
рег. № ***********, дело № 881 от 17.10.2018 г. Съгласно точка първа от цитирания
нотариален акт длъжниците се задължили да върнат на заявителя в срок до 18.10.2019
г. сумата от 65000,00 лв. Заявителят е посочил, че по ч. гр. дело № 72569/2019 г. по
описа на СРС се бил снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата
от 40000,00 лв. – част от цялото вземане, поради което претендира издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за остатъка от дадената в заем сума в
размер на 25000,00 лв.
На 18.05.2022 год. в полза на Б. С. Б. била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. А. П. и В. Т. П. за сумата: 25000,00 лв. –
част от дължима главница по договор за заем, сключен на 17.10.2018 г., обезпечен с
учредена договорна ипотека, удостоверена в Нотариален акт **********, том V, рег.
№ ***********, дело № **********/2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2022 год. до окончателното й изплащане, както и за
направените разноски по делото за държавна такса в размер на 500,00 лв. и 2560,00 лв.
–възнаграждение на адвокат.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело -
***********/2022 г. по описа на ЧСИ Н, с рег.*****1 на КЧСИ, като на Д. А. П. била
връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, на
28.06.2022 год., а на В. Т. П. била връчена поканата за доброволно изпълнение, ведно
със заповедта за изпълнение, на 30.06.2022 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искането за спиране е депозирано заедно с възражения по смисъла на 414, ал.1
ГПК в рамките на законоустановения срок, отброяващ се от получаване на поканата за
доброволно изпълнение, поради което се явява допустимо.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Основанията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК са
разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона и основания за
спиране по разпореждане на съда. Изпълнението по силата на закона се спира, когато е
подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417, т. 9 - запис на заповед, и когато в случаите по чл. 417, т. 1 – 8 ГПК е учредено
обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Спирането въз основа на убедителни
писмени доказателства настъпва само с акта на съда, като при тълкуване на
2
разпоредбите на чл. 420, ал. 1 и тези на ал. 2 ГПК се налага извода, че то касае само
изпълнението, започнало на основание издадена заповед за изпълнение, въз основа на
документите, посочени в чл. 417, т. 1 - 8 ГПК, какъвто е настоящия случай.
За да се спре изпълнението, започнало въз основа на изпълнителен лист, издаден
при представен документ, изрично предвиден в чл.417 ГПК е необходимо длъжникът
да разколебае удостоверителната сила на документа, послужил за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, като посочи всички свои възражения във връзка със
задължението си и да ги подкрепи с писмени доказателства. Въз основа на тях съдът
проверява налице ли са предпоставките за спиране на изпълнителното производство-
т.е. дали присъдената сума в заповедното производство се дължи или са породени
съмнения за нейното съществуване.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
идеална част от недвижим имот **********, том V, рег. № ***********, дело №
**********/2018 г. В същия е инкорпорирано съгласието на заемодателя – заявителя
да предостави на заемополучателите определена сума пари /65000,00 лв./, като я
предаде на заемополучателите по определен начин /по банков път, на трето лице – А
В.ова П. в деня на подписване на нотариалния акт/, както и съгласието на
заемополучателите да върнат заемната сума в определения срок – до 18.10.2019 г. С
вписания договор по нотариален акт №84/17.10.2018 г. съпрузите учредяват в полза на
заемодателя Б. С. Б. договорна ипотека върху собствената им 1/2 ид. ч. от жилище -
апартамент в гр. София, придобито по време на брака и в режим на имуществена
общност. От тълкуване волята на страните, изразена в нотариалния акт, според
критериите по чл. 20 ЗЗД, в случая, следва, че обезпеченото с ипотеката вземане по чл.
240, ал. 1 ЗЗД, е индивидуализирано като бъдещо, т.е. предоставяне на заемната сума
от заемодателя на заемателите да стане в момент, следващ момента на сключване на
договора, което следва и от използвания в нотариалния акт глагол „ще предостави“.
При това положение завършване на фактическия състав на договора за заем с
посоченото съдържание, респ. пораждане на правните му последици, настъпва с
предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателите. За установяване на
реалното предаване на заемната сума, в случая със заявлението от 18.03.2022 г. са
представени три платежни нареждания за общата сума от 25000,00 лв. /две
операционни бележки за 10000,00 лв. и една- за 5000,00 лв./ с основание „заем по
договорна ипотека Д. П.“. Липсват доказателства за превеждане по банков път на
заемополучателите на цялата заемна сума от 65000,00 лв. Същевременно въз основа на
същия нотариален акт заявителят се е снабдил с изпълнителен лист по чл. 418 ГПК,
издаден по ч. гр. дело № 72569/2019 г. по описа на СРС, 120 състав за сумата от
40000,00 лв., като с молбата на длъжниците по чл. 420, ал. 2 ГПК е представено
постановлението на ЧСИ Н от 07.06.2022 г., с което изпълнителното производство по
изп. дело № **********/20 г. на Н е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК по
3
искане на взискателя Б. С. Б.. При тези данни, а именно, че представените по делото
преводни нареждания установяват реалното предаване на част от заемната сума по
нотариалния акт, и като взе предвид доводите в молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК и
доказателствата към нея- че тези документи касаят една и съща сума, предадена по
договора за заем, за която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №
72569/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, съдът намира, че са налице съмнения за
реалното предаване на цялата сума от заемодателя на заемополучателите, респ. за
съществуване на присъдената сума в настоящото заповедно производство.
Поради изложеното съдът приема, че искането за спиране на принудителното
изпълнение по чл. 420, ал. 2 ГПК се явява основателно.
Така мотивиран Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА принудително изпълнение по изпълнително дело -***********/2022 г.
по описа на ЧСИ Н, с рег.*****1 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр. д. № 14316/2022г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 170
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение по изпълнително
дело -***********/2022 г. по описа на ЧСИ Н, с рег.*****1 на КЧСИ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4