РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2140
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1739 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано
е във връзка с Решение № 1764/14.10.2020 г., постановено по к.а.н. дело № 1861/2020
г. по описа на Административен съд Пловдив,
обезсилващо Решение № 865/10.06.2020г., постановено по а.н.д. № 1402/2020г.
по описа Районен съд Пловдив, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно
указанията на висшия по степен съд, изложени в съдебното решение, Пловдивският
административен съд намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство е касационната жалба предявена
от юрисконсултите М.М. и В.З.
процесуални представители на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите,гр.Пловдив против Решение № 260515 от 05.05.2021г. на Районен съд гр.
Пловдив, ХХI
ви наказателен състав, постановено
по АНД № 6459 по описа на съда за 2020г.,
с което е отменено Наказателно постановление № 480227-F498586/26.11.2019 г., издадено от М.М.П.-С.
– заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Пловдив, с което на „КАЛИ-98“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.“Каменица“ № 2а представлявано
от Г.А.К.:
1) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с
чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 16.03.2018 г.;
2) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с
чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 09.07.2018 г. и
3) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с
чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 16.10.2018 г.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че касатора е осъществил съставите
на визираните в АУАН и наказателното постановление административни нарушения и
като е приел противното първоинстанционния съд е постановил решението си в
противоречие със закона.
4. Ответникът по касационната жалба „Кали
- 8“ ЕООД оспорва касационната жалба.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Жалбоподателят
„Кали-98“ ЕООД стопанисвал фабрика за производство на консерви, находяща се в
гр. Пловдив, кв. „Пастуша“ № 1. В обекта се намирал резервоар за съхранение на
гориво - газьол с код по КН 27101943, стоящ на собствената си тежест и с
вместимост приблизително 5 000 литра. Около резервоара била изградена
тухлена постройка. Горивото в този резервоар се използвало само за зареждане на
петте броя мотокари, с които дружеството си служело в обекта, като за тази цел
на цистерната бил монтиран пистолет за зареждане на мотокарите.
Жалбоподателят
извършил зареждане на течно гориво /газьол/ от доставчика „Ци Ди Ойл“ ЕООД,
ЕИК: ********* на следните дати:
1)
на 16.03.2018 г. на 5 005 литра по фактура № 3342/16.03.2018 г. с ДО 7 507,50
лева;
2)
на 09.07.2018 г. на 4 946 литра по фактура № 3489/09.07.2018 г. с ДО
8 573,07 лева и
3)
на 16.10.2018 г. на 4 982 литра по фактура № 3605/16.10.2018 г. с ДО
9 133,67 лева.
На
22.05.2019 г. Н.С.Х. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, участвал
при извършването на проверка в процесната фабрика за производство на консерви,
експлоатирана от дружеството жалбоподател „Кали-98“ ЕООД. В хода на проверката Х. установил наличието на резервоара, стоящ на
собствената си тежест, както и че зареждането на горивото не било отчитано и
регистрирано чрез средство за измерване на наличните количества горива -
нивомерна измервателна система, с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП, което да подава данни по
установената дистанционна връзка с НАП. За извършената проверка бил съставен
протокол № 1481823/22.05.2019 г.
На
14.06.2019 г. била извършена проверка и в ИС на НАП, документирана с протокол №
1481826/14.06.2019 г., при която Х. установил, че за жалбоподателя „Кали-98“
ЕООД нямало регистрирана ЕСФП на съда за съхранение на гориво в проверявания
обект и от който било извършвано зареждане с течни горива на използваните
мотокари.
При
тези си констатации на 09.07.2019 г. Х. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F498586 против жалбоподателя, в
присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели. Препис от акта бил
връчен на пълномощника срещу разписка.
Процесните
административни наказания са наложени
при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
8.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Н.С.Х., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН.
9. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че спорът между страните е
концентриран около обстоятелството дали извършваното от жалбоподателя зареждане
с течни горива за собствени нужди на процесните мотокари попада в изключението
по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка позовавайки се
на константната съдебна практика на Върховния административен съд по този
въпрос е приел, че дейността на жалбоподателя по зареждане с течно гориво -
газьол, за собствени нужди на процесните мотокари не попада в изключението по
чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Първоинстанционният
съд е приел обаче, позовавайки се на съдебната практика на Административен съд
Пловдив по идентичен казус разгледан в съдебната практика в Решение № 2269 от
07.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2482/2018 г. на XXII състав на Административен съд
– Пловдив и след обстоен правен анализ на приложимите за случая правни норми,
че деянията по т. 1 и т. 2 от наказателното постановление, за които
жалбоподателят е санкциониран, са подведени под материален закон, който не е
бил приет и влязъл в сила към момента на извършването им, а за деянието по т. 3
неправилно е определена датата на извършване, като към посочената в НП дата
деянието все още не е било съставомерно.
IV. За правото :
10.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление по
отношение на трите процесни административни нарушения районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, основани на съдебната практика на Върховен административен съд и
Административен съд Пловдив по аналогични казуси при обстоен правен анализ на приложимите
за случая правни норми.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
11. С оглед доводите на касатора следва да се отбележи, че в случая
касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния
съд,че деянията по т. 1 и т. 2 от наказателното постановление, са подведени под
материален закон, който несъмнено не е бил приет и влязъл в сила към момента на
извършването им, като за деянието по т. 3 неправилно е определена датата на
извършване, като към посочената в НП дата деянието все още не е било
съставомерно.
12.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260515
от 05.05.2021г. на Пловдивски районен
съд, постановено по АНД № 6459 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.