О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 17.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, XXXVI състав, в закрито заседание
на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 685 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу А.К.З.,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.К.З.
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в
общ размер на 727,66 лв. по Договор за паричен заем № 2515891/16.03.2016 г., от които: 321,53 лв. - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението,
28,67 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г.,
211,08 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г.
и 166,38 лв.
- обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г. до 10.12.2019 - датата на
подаване на заявлението в съда, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № 2515891 от 16.03.2016 г., по
силата на който на ответника е отпуснат паричен заем в размер 600 лв. Сочи, че
на ищеца предварително бил предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на заема. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
заемните стредства на кредитополучателя са уредени в договора за кредит и
Общите условия към него. Договорена била възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент,
равняваща се на 100,40 лв. Общата стойност на плащанията по кредита били 700,40
лв., включваща главницата и договорната лихва. Ответникът се задължил да върне кредита в срок до
10.01.2017 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 70,04 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил
15.04.2016г., а падежът на последната погасителна вноска – 10.01.2017г.
Страните по заемното правоотношение уговорили и предоставянето на обезпечение
(поръчителство на две физически лица), като поради непредставянето на уговореното
обезпечение в тридневен срок от подписването на договора била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
в размер на 476,20 лв., разсрочена на 10 равни месечни вноски, всяка в размер
на 47,62 лв. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща ответникът възлизала в размер на 117,66 лева
На длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, равняващо се общо на 166,38 лв., за периода от 12.09.2016 до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Ищецът сочи, че с Приложение № 1 от 01.01.2018 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлил в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД вземанията си по Договор за паричен заем № 2515891/16.03.2016
г., ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД цедирала процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с уведомителни писма за извършените продажби
на вземането, които е получил лично на 17.05.2019 г.
Ответникът е извършил
плащания по договора в общ размер на 604,12 лв., с които са погасени: 267,27
лв. – главница, 71,73 лв. – договорна лихва и 265,12 лв. – неустойка. Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
10.01.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ищецът
поддържа, че за събирането на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от по ч.гр.д. № 4860/2019г. по
описа на РС – Пазарджик. Ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславя
правния интерес от подаване на исковата молба.
Моли съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Мирослав Михайлов.
Оспорва основателността на исковете. Твърди, че договорът за паричен заем е
недействителен, тъй като не е спазена нормата на чл. 22 от ЗПК. В договора не е
посочено дали угвореният лихвен процент в размер на 35 % е фиксиран за целия срок за
кредита или е променлив. Нито в договора за кредит, нито в погасителния план, е
посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. В договора за
кредит не е отразено какви разходи се включват в ГПР, равняващ се на 41,88 %,
не е ясно дали договорната неустойка е включена в ГПР. Нарушена е
разпоредбатана чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план,
който да съдържа изискуемата, съгласно посочената правна норма информация.
Релевира възражение за нищожност на клаузите за неустойка и възнаградителна
лихва, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че обезщетението за забава в
размер на 166,38 лв. е недължимо, поради нищожност на договора за кредит. Инвокира
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното юрисконсулско
възнаграждение от насрещната страна.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За
уважаване на иска по чл. 422 от ГПК вр.
чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието
на валидно облигационно отношение с ответника по договор за заем, по който е
изпълнил задължението си да предостави на ответника заетата сума; лихвоносния
характер на вземането, неговия размер и изискуемост; съществуването
на валидни договори за цесия, по силата на които вземанията по договора за заем
са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
По иска по чл. 422 вр. чл. 92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнало облигационно отношение между страните, по
което той е изпълнил задълженията си; валидно уговорена неустоечна клауза;
падеж на изпълнение на задължението по договора за заем.
Ответникът следва да докаже правоизключващото си възражение за
недължимост на неустойката, поради накърняване на добрите нрави.
По иска по чл. 422 вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
При
доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на
изпълнението.
Следва да се приемат представените от
ищеца писмени доказателства, като допустими, относими и необходими.
Следва да се допусне изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите:
- предоставена ли е на ответника сумата по
процесния заем, кога и по какъв начин е усвоен заема?
- какъв е размерът на задълженията по
главница, възнаградителна лихва, неустойка и обезщетението за забава?
- каква част от задълженията са погасени
и какво се дължи?
Приложени са материалите по заповедното
производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, чийто предмет е
оспореното вземане.
Съдът напътва
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран
от горното и на 140 вр. 146 ГПК, Районен съд - Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 03.09.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните
проекта си доклад на делото.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и
материалите по ч.гр.д. № 4860/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ДОПУСКА
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на въпросите:
- предоставена ли е на ответника сумата
по процесния заем, кога и по какъв начин е усвоен заема?
- какъв е размерът на задълженията по
главница, възнаградителна лихва, неустойка и обезщетението за забава?
- каква част от задълженията са погасени
и какво се дължи?
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Любомир Црънчев и депозит за възнаграждение в размер на 150 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Районен
съд – Пазарджик, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Вещото лице да се призове след внасяне
на определения депозит.
Указва на вещото лице, че заключението
следва да бъде изготвено и депозирано по делото минимум една седмица преди
съдебното заседание с копия за всички страни.
НАПЪТВА
страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, че ако напусне
адреса си и в търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или
замине за повече от месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече
от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: