№ 30
гр. гр. Добрич, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500770 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Гумснаб“ЕООД – гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260044/20.04.2021г., поправено с решение №260075/08.10.2021г.,
по гр.д.№89/2020г. на Тервелския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Екофрукт“ЕООД – с.Зърнево, общ.Тервел,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 796 лева,
неизпълнено задължение по договор за покупко-продажба на стоки по
фактура №**********/12.03.2015г. и сумата 402.60 лева, обезщетение за
забава на главното парично задължение за периода 12.02.2015г. – 05.06.2015г.
В жалбата се съдържа обширно становище относно правомощията на
въззивната инстанция и са отбелязани промени в наименованието,
седалището и представителството на ответното дружество, настъпили от
възникване на спорното правоотношение до предявяване на исковата молба.
Конкретно по спора са изложени доводи срещу приетото от
първоинстанционния съд погасяване на претендираното главно парично
задължение чрез плащането му от трето лице. Подчертава се, че самото трето
1
лице, платило задължението на ответника по фактурата, има свои непогасени
парични задължения към ищеца, както и, че до ищеца не е отправяно
волеизявление за прихващане нито от ответника, нито от третото лице.
Възразява се и срещу приетото от първоинстанционния съд погасяване по
давност на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главното парично задължение, като се поддържа и, че
главното задължение нямало определен падеж. Изложени са и съображения за
правната същност на обезщетението за забава на парично задължение.
Настоява се решението като неправилно да бъде отменено и предявените
искове да се удовлетворят.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „Екофрукт“ЕООД, чрез адвоката си,
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване решението на
районния съд.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявените от
„Гумснаб“ЕООД – гр.Добрич срещу „Екофрукт“ЕООД – с.Зърнево,
общ.Тервел искове за осъждане на ответника да изпълни задълженията си по
чл.327 ал.1 от ТЗ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като заплати на ищеца сумата 796
лева, съставляваща цената с ДДС на продадени от ищеца на ответника стоки
по фактура №**********/12.03.2015г. и сумата 402.60 лева, съставляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в
размер на законната лихва върху него, считано от 12.03.2015г. до предявяване
на исковата молба. Претендирано е обезщетение за забава на главното
парично задължение след предявяване на исковата молба до неговото
окончателно погасяване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Екофрукт“ЕООД не е представил
отговор на исковата молба. В първоинстанционното производство е оспорвал
предявените срещу него искове като неоснователни по съображения за
извършено плащане на претендираната цена на продадените му от ищеца
съгласно посочената фактура стоки.
Няма спор, че между ищеца – продавач и ответника – купувач е
сключен договор за покупко-продажба на стоки. В съставената от ищеца
2
фактура №**********/12.03.2015г. продадените стоки са точно
индивидуализирани по вид, брой и единична цена; общо цената на всички
продадени стоки възлиза на 663.33 лева, а с ДДС – 796 лева. Няма спор, че
ищецът е изпълнил задължението си и е предал продадените стоки на
купувача, като, с оглед положения във фактурата подпис за приемане на
стоката, това е станало на същата дата 12.03.2015г.
Ответникът не е извършвал плащане на цената от 796 лева на така
продадените му вещи, но на 12.06.2015г. трето лице, което не е страна по
делото, а именно ЕТ“ИСМ – 91 – И.С.“ е платил цената. Плащането е
извършено чрез превод на сума в размер на 796 лева от банковата сметка на
едноличния търговец по банковата сметка на ищеца, с изрично посочено
основание за плащането – фактура №**********/12.03.2015г. Тези
обстоятелства се установяват от заключенията на вещото лице, извършило
проверки в счетоводствата на тримата търговци и извлеченията от банковите
сметки.
При тези данни правилно е приетото от първоинстанционния съд, че
задължението на ответника за цената на стоките по фактурата е погасено чрез
плащане. Изложените срещу това във въззивната жалба доводи са
неоснователни. За ищеца, като кредитор с парично вземане, е безразлично от
кого ще получи изпълнение – чл.73 от ЗЗД. Поддържаното и сега в жалбата,
че третото лице, извършило плащането, имало свои задължения към ищеца,
не е доказано. Но, дори и да е вярно, то би било от значение, ако третото лице
не бе посочило основанието за извършване на плащането; тогава плащането
би погасило задължение/задължения на третото лице към ищеца при
прилагане на правилата по чл.76 от ЗЗД. Но, след като третото лице изрично е
посочило че извършва плащането за погасяване на задължението по фактура
№**********/12.03.2015г., няма никакво основание ищецът да счита за
погасено друго свое вземане, а не заявеното от извършилия плащането. За
ищеца, като кредитор с вземане за цената по фактурата, е без значение дали
ответното дружество и платилият задължението едноличен търговец са
свързани лица и защо едноличният търговец е платил чуждия дълг. Това е във
вътрешните отношения между ответника и платилия дълга му, но не касае
ефекта на погасяване на задължението на ответника към ищеца следствие
извършеното от третото лице плащане на задължението за цената на стоките
по фактура №**********/12.03.2015г.
3
В съответствие с чл.327 ал.1 от ТЗ задължението за плащане на цената е
трябвало да бъде изпълнено на 12.03.2015г. На следващия ден ответникът е
изпаднал в забава, продължила до 12.06.2015г. и в съответствие с чл.86 ал.1
от ЗЗД той дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху
главното парично задължение за периода на забавата. Както с основание се
възразява в жалбата, приетото от първоинстанционния съд, че задължението е
погасено по давност, е в нарушение на процесуалните правила. В срока по
чл.131 от ГПК /а и изобщо/ ответникът не се е позовавал на погасителна
давност, а тя не се прилага служебно от съда. Следователно за ответника е
възникнало и не е погасено по никой от предвидените в закона начини
задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД да обезщети ищеца за забавеното в периода
13.03.2015г. – 12.06.2015г. изпълнение на главното задължение, което
обезщетение е в размер на законната лихва върху главното задължение и
възлиза на 18.59 лева /изчислено с електронна програма/. Над този размер и за
следващия период до предявяване на исковата молба ищецът няма вземане от
ответника за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
От изложеното следва, че първоинстанционното решение частично
следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 18.59 лева, обезщетение
за забавеното изпълнение на главното парично задължение в размер на
законната лихва върху него, считано от 13.03.2015г. до 12.06.2015г. В
останалата част, в която неоснователните искове са отхвърлени, решението е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед крайния резултат по спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка
от страните има право на съразмерна част от разходите си за водене на делото
в двете инстанции.
Така, на ищеца се следват сумите 2.30 лева и 1.15 лева – съразмерни
части от платените държавни такси за двете инстанции за уважения иск,
сумата 13.87 лева и сумата 16.19 лева – съразмерни части от платените
възнаграждения за адвокат и вещо лице в първата инстанция. Тези суми
следва да се присъдят на ищеца от ответника.
На ответника за първоинстанционното производство се следват сумата
147.67 лева – съразмерна част от разноските за вещо лице и сумата 472.55
лева – съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение. Решението
4
на районния съд в осъдителната част за разноски в полза на ответника над
тези размери следва да се отмени. За въззивната инстанция на ответника
въззиваем следва да се присъди съразмерна част от платеното адвокатско
възнаграждение, а именно сумата 472.55 лева. Следва де се отбележи, че
възражението на въззивника за намаляване адвокатското възнаграждение,
платено от другата страна, е неоснователно. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора и при съпоставка с минимума от
376.80 лева, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ, възнагражденията на
адвоката на ответника и в двете инстанции не са прекомерни и не подлежат
на намаляване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260044/20.04.2021г., поправено с решение
№260075/08.10.2021г., по гр.д.№89/2020г. на Тервелския районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от „Гумснаб“ЕООД срещу
„Екофрукт“ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
18.59 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното
парично задължение от 796 лева по фактура №**********/12.03.2015г. в
размер на законната лихва върху него, считано от 13.03.2015г. до 12.06.2015г.,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Екофрукт“ЕООД – с.Зърнево, общ.Тервел, ул.“Първа“№95,
да заплати на „Гумснаб“ЕООД – гр.Добрич, ул.Хан Тервел“№176, сумата
18.59 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното
парично задължение от 796 лева по фактура №**********/12.03.2015г. в
размер на законната лихва върху него, считано от 13.03.2015г. до 12.06.2015г.
ОТМЕНЯ решение №260044/20.04.2021г., поправено с решение
№260075/08.10.2021г., по гр.д.№89/2020г. на Тервелския районен съд в
частта, в която „Гумснаб“ЕООД е осъден да заплати на „Екофрукт“ЕООД
адвокатско възнаграждение – за горницата над 472.55 лева и разноски за
вещо лице – за горницата над 147.67 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260044/20.04.2021г., поправено с решение
№260075/08.10.2021г., по гр.д.№89/2020г. на Тервелския районен съд в
останалите части.
5
ОСЪЖДА „Екофрукт“ЕООД – с.Зърнево, общ.Тервел, ул.“Първа“№95,
да заплати на „Гумснаб“ЕООД – гр.Добрич, ул.Хан Тервел“№176, сумите
2.30 лева и 1.15 лева – съразмерни части от държавните такси за двете
инстанции, сумата 13.87 лева и сумата 16.19 лева – съразмерни части от
възнагражденията за адвокат и вещо лице в първата инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6