Р Е Ш Е Н И
Е
№ 54 22.02.2023
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в открито заседание, в състав
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №83 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба на Н.Е.Д.,
подадена чрез пълномощника й адв. А.Й., против Заповед
№ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Гълъбово, с която на основание чл.25, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с
чл.5, ал.1 и на основание чл.27, ал.1 и ал.3 от Закона за закрила на детето, е
наредено временното настаняване на детето Е.Д.Д., ЕГН **********, с родители:
майка Н.Е.Д. и баща – Д.И. Д. /починал/ в семейството на Д.С.Ж. и И.Д.Ж. /баба
и дядо по бащина линия/, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са
изяснени, разгледани, обсъдени и
преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до
необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на закона
извод за съществуването на материалноправните предпоставки за настаняване на
непълнолетното дете в семейството на баба й и дядо й по бащина линия. Поддържа,
че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за определяне на
детето Е.Д.Д. като дете, за което съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и
респ. като „дете в риск” по см. на § 1, т.11 от ДР от ЗЗД, нуждаещо се от
специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката счита, че
разпореденото временното настаняване на непълнолетния й дъщеря, не съответства
нито на целите на закона, нито на интересите на детето. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед
№ЗД/Д-СТ-Р-003/27.01.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Гълъбово
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, в хода по същество се излагат доводи за
постановяването на заповедта в противоречие ос основните принципи на административния
процес – законност, служебно начало, равенство на страните. В представената
писмена защита са изложени подробни доводи за основателност на жалбата и
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателката заявява в съдебно
заседание, че желае да отглежда децата си и е била подведена. Твърди, че никой
не я е търсил за изясняване на фактите по случая.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция “Социално подпомагане”
– Гълъбово, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване
на административно-производствените правила, в съответствие с
материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна.
Направено и искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни Д.С.Ж. и И.Д.Ж., лично и чрез процесуалния си
представител адв. И.М., оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседания адв. М. излага доводи
за постановяването на заповедта при спазването на процесуалните правила, същата
е мотивирана, постановено в изискуемата от закона форма и в съответствие с
целта на закона и в интерес на детето. В съдебно заседание заинтересованите
страни молят да се остави в сила заповедта, както и че не са ограничавали
детето да се чува с майка си.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Детето Е.Д.Д. е родена на ***
год. По акт за раждане детето е с родители: майка - Н.Е.Д. и баща Д.И. Д..
Родителите на детето са имали сключен граждански брак от 28.02.2014 год. От
брака си г-н и г-жа Д. имат родени общо две деца: Д.я Д.Д. и Е.Д.Д.. C влязло в
сила решение №260313 от 17.11.2020 год. на Районен съд-Стара Загора,
постановено по гражд. Дело №3980/2020 год., бракът между родителите е прекратен
по взаимно съгласие и упражняването на родителските права спрямо двете деца е
предоставено на двамата родители. Въпреки съдебното решение децата са останали
да живеят при баща си Д. Д., a майката ги е вземала при себе си веднъж годишно
за период не по-голям от две седмици. След смъртта на г-н Д., Е. се отглежда от
баба си и дядо си по бащина линия в дома им в гр. Раднево. Майката на момичето
е предоставила пълномощно на семейство Ж. да се грижат и отглеждат дъщерите й Д.я
Д.Д. и Е.Д.Д..
На 10.01.22023 год. е приет устен сигнал в дирекция „Социално
подпомагане“ Раднево №СИГ/Д-СТ-Р/2 от Д.С.Ж. /лист 99 от делото/, с което е информирала,
че синът й Д. Д. е починал на 09.10.2022 год. и оттогава тя и съпругът й /баба
и дядо по бащина линия/ полагат грижи за двете си внучета Е. и Д.я. Майката
живее в друго населено място, като е подписала пълномощно на бабата и дядото да
отглеждат децата.
Във връзка с извършването на проверката по подаденият сигнал, са
изготвени множество документи, като протокол от информационна среща от
12.01.2023 год. /лист 112 от делото/, на 12.01.2023 год. подадено е заявление
от И.Ж. за ползване на социални услуги от детето Е.Д. /лист 110 от делото/,
изготвена е и предварителна оценка на потребностите от 12.01.2023 год. /лист
108-109 от делото/. От същата дата – 12.01.2023 год. са приети и декларации
съгласие по чл.24, ал.3 от ЗЗД от И.Д.Ж. /лист 97 от делото/ и от Д.Ж. /лист 98
от делото/. Във връзка с изпратени писмо са получени и отговори от Детска
градина „Р.К.“ гр. Стара Загора с вх. №СГ/Д-СТ-Р/2-006/19.01.2023 год. /лист 93
от делото/ и от Детска градина „С.“ гр. Раднево с вх.
№СГ/Д-СТ-Р/2-005/17.01.2023 год. /лист 94 от делото/. От социални работници от
ДСП Раднево е изготвен и Доклад за оценка на постъпил сигнал от 19.01.2023 год.
/лист 90-92 от делото/, както и социален доклад от 20.01.2023 год. /лист 89 от
делото/. На същата дата е изготвен и план за грижи на дете, настанено в
семейство /лист 85-86 от делото/, а на 23.01.2023 год. и план за действие /лист
82-84 от делото/. В заключение е изготвен доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дето с
изх.№СЛ/Д-СТ-Р/473-001/25.01.2023 год. /лист 78-80 от делото/. Съгласно него, към
момента на изготвянето му семейство Ж. са осигурили за Е. постоянен и сигурен
дом, емоционален комфорт, дрехи и обувки според пола, възрастта и сезона, както
и достъп до здравеопазване и образование. Г-н и г-жа Ж. се стараят да
задоволяват адекватно потребностите на Е.. Момичето е силно емоционално
привързано към баба си и дядо си по бащина линия, с тях се чувства спокойно и
обичано. Семейството е осигурило за Е. сигурна и стабилна семейна среда. От
12.10.2022 год. Е. е записана в ДГ№o6 „С.“ в гр. Раднево. По данни на директора
на детското заведение г-жа Р., детето всеки ден посещава детското заведение.
Бабата и дядото я водят и вземат. Винаги е в спретнат вид. Изключително
спокойно и жизнерадостна дете. Общува с децата и персонала без притеснение. Календарната
възраст на Е. съответства на психическото й развитие, момичето е добре развито
за възрастта си. Значимите възрастни за Е. са г-жа Д.Ж. и г-н И.Ж.. Момичето
споделя, че не контактува често с майка си, поради липса на желание от страна
на г-жа Д.. Детето има потребност от стабилни взаимоотношения със значимите за
него възрастни. B семейството на Д. и И. Ж. момичето получава нужните обич и
внимание, което е в неин най-добър интерес. Авторитет за детето са баба й и
дядо й по бащина линия. Е. се развива в нормите за възрастта си, общителна е. Е.
е момиче на шест години и три месеца от български произход. Говори свободно български
език. Момичето притежава необходимите за възраста си умения за самостоятелност.
От смъртта на своят баща Д. на 09.10.2022 год. основни грижи за Е. полагат
нейните баба и дядо пo бащина линия. Майката на момичето е предоставила пълномощно
на семейство Ж. да cc грижат и отглеждат дъщерите й. Е. се чувства добре при
своите роднини, силно привързана е към баба си и дядо си, тъй като те винаги са
участвали активно в отглеждането й. За момичето се полагат необходимите грижи, отделя
й cc достатъчно внимание. Е. познава близките и роднините си пo бащина линия и
поддържа контакти с тях. C родните по майчина линия детето не контактува често.
На момичето е осигурено необходимо - сигурен и стабилен дом и среда за
отглеждане, храна, подходящо облекло и емоционален комфорт, достъп до
здравеопазване и образование. Семейството са създали среда, в която детето да
живее и да cc развива нормално. Жилището е чисто, отоплено, подредено. Е. има
изградени навици за спазване на лична хигиена. От проведените разговори и посещения
в дома става ясно, че семейство Ж. са в състояние да гарантират сигурността на Е..
Те имат нужните умения да cc грижат за детето. Условията в жилището гарантират
безопасността на Е.. Д. и И. Ж. са наясно с необходимостта от задоволяване на
емоционалните потребности на Е.- момичето свободно и без притеснение да
изразява чувствата си на радост, привързаност, удоволствие, както и нещата,
които я притесняват. Осигурен е емоционалния комфорт на Е., изразяващ cc в съвместни
дейности и занимания, които обича да споделя заедно с роднините си,
отпразнуване на празници, свободното време на детето да е ангажирано с неща,
които са му интересни. Е. има нужда от стабилни и сигурни взаимоотношения със
значими за нея възрастни, както и да изпитва положителни чувства, да бъде насърчавана
и подпомагана в различни полезни за нея начинания. C майка си момичето няма
пълноценна комуникация. На Е. се дава възможност свободно да изразява мнението
си. Оказва й се помощ за справяне с трудностите, които възникват за нея. Семейство
Ж. са поставили ясни правила в семейството си, които момичето да спазва. Нa Е.
се обяснява кое е правилно и кое - не. Дава и се възможност да изразява
мнението си, и да участва във вземане на решения. Момичето е запознато с нормите
и ограниченията в обществото. Целта е Е. да бъде подготвена да се развива като
самостоятелен индивид със собствени ценности, способен да разбира и демонстрира
подходящо социално поведение. Роднините на Е., които я отглеждат, са в състояние
да й осигурят подкрепяща семейна среда. Момичето е изградило и поддържа
отношения на привързаност, които й помагат в създаването на трайни
взаимоотношения и стабилни емоционални връзки. След развода, въпреки съдебното
решение, децата са останали да живеят при баща си Д. Д., a майката ги е вземала
при себе си веднъж годишно за период не по-голям от две седмици. По данни на
децата, те са отглеждани единствено и само при своя баща, a когато cc e
случвало да гостуват на майка си, същата ги е оставяла на грижите на своите
родители. След смъртта на г-н Д., Е. се отглежда от баба си и дядо си по бащина
линия в дома им в гр. Раднево. Майката на момичето е предоставила пълномощно на
семейство Ж. да се грижат и отглеждат дъщерите й Д.я Д.Д. и Е.Д.Д.. Г-н и г-жа Ж.
се грижат много добре за Е. и изразяват желанието си да продължават да го
правят. Семейство Ж. са запознати с процедурата и възможността Е. да бъде настанена
за отглеждане в семейството им, емоционално привързана с към баба си и дядо си,
които от години полагат грижи в отглеждането й. Семейството категорично заяви,
че има желание и възможност да отглежда и възпитава Е.. Момичето също изразява
желание да бъде настанено при баба си и дядо си по бащина линия. Жилището в
което към момента cc отглежда Е., представлява тристаен апартамент с обща баня
и тоалетна, намиращ cc в гр. Раднево, собственост на семейство Ж.. Жилището е електрифицирано
и водоснабдено, стаите са обзаведени според предназначението си, хигиената в
дома е на много добро ниво. За Е. и пo-голямата й сестра е обособена детска
стая в подходящ за момичета цвят, за децата има голяма спалня; гардероб, скрин
и много лични вещи и играчки. Семейството е осигурило всичко необходимо за
нормалното израстване и развитие на Е., Тя е момиче, развиващо се в нормите за
възрастта си. Задоволяването на жизнените потребности на детето и осигуряването
на материалния му комфорт е изцяло ангажимент на роднините, при които живее.
Положителната страна за момичето е, че се отглежда в семейна среда от
своите баба и дядо по бащина линия, което е в изключителен неин интерес. Е. ще
продължи да получава индивидуални грижи и внимание, които са й необходими за
правилното й израстване и развитие. Отрицателните страни за Е. са, че майка й
не е била ангажирана достатъчно с отглеждането и възпитанието на дъщеря си.
Сега когато бащата е починал, травмата за момичето е голяма и има огромна нужда
от обичта и вниманието на своите баба и дядо за да се справи със ситуацията, в
която е изпаднала.
Е. познава всичките си роднини по бащина и майчина линия. C роднините си
по бащина линия детето ежедневно поддържа връзка, с майка си и нейните роднини
контактува рядко. След смъртта на баща си Е. оказва да контактува с майка си. Семейството
не живее изолирано. Вградено е в рамките на обществото. B добри отношения са
със съседи и роднини, подкрепят се и си помагат.
В заключение е направена оценка, че Г-н и г-жа Ж. са участвали активно в
отглеждането на Е.. Момичето е емоционално привързано към тях и желае за в бъдеще
да остане при тях. C оглед на това и с цел гарантиране правата и най-добрия интерес
на детето Е.Д.Д., е предложено да се предприеме мярка за закрила спрямо детето.
Семейство Ж. категорично заявиха, че имат желание и възможност да продължат да
отглежда и възпитава детето. Изразили са съгласието си писмено. Семейство Ж.
попълнили и заявление, в което изразили желанието и готовността си да бъдат включени
в програма за Обучение на роднини и близки, при които ще бъде настанено дете -
социална услуга, която се предлага от Център за обществена подкрепа, гр. Раднево.
Въз основа на установеното и с оглед осигуряване на сигурността, здравето и
най-добрия интерес на детето Е.Д.Д., a именно отглеждане в семейна среда, е
направено предложение за предприемане на мярка за закрила по чл.4, aл.1, т.2 -
настаняване в семейството на Д.С.Ж. и И.Д.Ж., с посочен адрес.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на обжалваната заповед. Приети са също така като доказателства и
представените от страна на жалбоподателката доказателства – декларация за
оттегляне на пълномощно от 06.02.2023
год. /лист 131 от делото/, както и множество снимки, документи за парично
преводи и т.н. Представени са и доказателства, че е налице сключен договор между
Н.Д. и Комплекс за социални услуги,
Община Монтана за предоставянето на социална услуга – Оценка на родителски
капацитет, който договор влиза в сила от 06.03.2023 год. /лист 148 от делото/.
В изпълнение на изискването на
чл.15, ал.1 от ЗЗД, беше проведено изслушване на непълнолетното дете Е.Д.Д. /на
6 год./, в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално
подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – гр. Раднево. Е. заяви, че е на шест
години съм и отдавна живее при баба и дядо. Там било хубаво. Имала си
самостоятелна стая. Живеели с кака заедно. Кака я слушала. Двете си играели
заедно. Мама не е виждала отдавна. По Нова година не били заедно с нея. Бяхме
заедно с нея през лятото и на Коледа. По Нова година били при баба и дядо. Не
знае откога живее при баба и дядо. Ходи на детска градина в гр. Раднево. Преди
това ходила на детска градина в гр. Стара Загора. Имала тайни, но от баба и
дядо нямала тайни. От кака също нямала тайни, но имало две неща, които майка й
ги е направила. Когато били в Монтана, дядо ни заведе при един мъж. Майка й била
в тоалетната и тя като се върнала, те с кака си гледали детско, били седнали на
дивана и мъжът седнал до нея, и започнал да й дърпа силно крака, не знаела защо
и майка й започнала да се смее. Майка й живеела в гр. Монтана в апартамент. Там
с кака нямали самостоятелна стая. Майка й не живеела там сама, а с баба и дядо.
Харесвало й в детската градина и там всички са й били приятели. Само не са били
приятели лошите. Имало едни лоши момчета там, не знаела как се казват, и в гр.
Стара Загора имало пак три момичета, които са лоши, но тя не била приятелка с
тях, а с другите. Всички занимания са й любими в детската градина, но
най-любимото й е да рисувам. Обичала да рисувам всичко. Рисувала балони, но С.
не рисувала, защото кака й казала, че С.то е бебешко. Кака й ходила на училище.
Тя също искала да ходя на училище. Помагала на кака си като си подготвяла
уроците. Знаела английски от кака и знаела едно стихче за Левски, на което кака
й е научила. Кака и го казвала и тя го чула, и го научила от нея. Тя слушала
как кака й четяла. Познавала буквите. Знаела буквите на моето име и мога да го
напишела. Кака и тати я научили. Най-много си играела с баба и дядо на играта „Пепеляшка“.
За тази игра трябвало четирима човека, като всеки си има по една пионка, трябва
и зарче. Има и мащеха. Като попаднеш на мащеха пропускаш един ход, а на бяла
цифра връщаш един ход назад, на червена цифра – отиваш един ход напред.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово е съобщена на Н.Е.Д. на 03.02.2023
год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара
Загора на същата дата, с оглед на което жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, вр. с чл.27, ал.6 от ЗЗДет. Оспорването е направено от
легитимирано лице с правен интерес, и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№ЗД/Д-СТ-Р-003/27.01.2023 год., е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.2
от ППЗЗД – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Гълъбово. Съгласно,
чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Няма спор по делото, че към датата на подаване на сигнала детето Е.Д.Д. живее
при баба си и дядо си в гр. Раднево. Всъщност детето живее там непосредствено
след смъртта на баща си на 09.10.2022 год. Следователно компетентен да издаде
заповедта е Директора на ДСП гр. Раднево. Съгласно чл.10, ал.2 от АПК, не може
да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода
му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни
съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане
на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. В конкретния случай, е
налице писмо изпратено от Директора на ДСП Раднево /лист 128 от делото/, който
с оглед на близките си взаимоотношения с бабата и дядото на детето, си е
направил отвод от административното производство. Налице е самоинициатива на
административният орган, която почива на законовите разпоредби и с цел
гарантиране на безпристрастност при издаването на административният акт. В тези
случаи, е необходимо горестоящия орган, по аргумент от чл.10, ал.3 от АПК, да
определи компетентния териториален орган, който да издаде заповедта. По повод
отвода на Директора на ДСП Раднево, непосредствено по-горестоящия орган в
лицето на Директора на РДСП Стара Загора е издал заповед
№24-РД01-0003/27.01.2023 год. /лист 133 от делото/, с която заповед и определил
Директора на ДСП Гълъбово да приключи образуваното производство по предприемане
на мерки за закрила спрямо детето Е.Д.Д.. Актът, с който горестоящия орган се
произнася по направеният отвод не подлежи на съдебно обжалване. Това следва от
характера на този акт - процесуален, осигуряващ административното производство,
по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, от липсата на изрично предвидена в закон
възможност за самостоятелното му обжалване, и от разпоредбата на чл.64 от АПК. Законосъобразността на същото ще се
преценя в производството по оспорването на издаденият индивидуален
административен акт. В настоящия случай, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от материално компетентния административен орган – Директора на ДСП,
като със заповедта на Директора на РДСП Стара Загора е определена и
териториалната му компетентност – гр. Гълъбово.
Доколкото
не се твърди, а и не е установено по делото наличие на основания за отвод на
извършилите проверката по подадения сигнал социални работници от ДСП Раднево, съдът
намира, че същите са извършени от компетентни органи и в рамките на законовите
правомощия. Няма основания да се приеме, че установените по случая факти, не
отговарят на обективната действителност, само въз основа на факта, че Директора
на ДСП Раднево си е направил отвод. В този смисъл, не може да се приеме
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че заповедта е
изпратена като проект и само е подписана от ответника. Такива данни не се
установиха, като наличието на буквата Р в номера на заповедта, не води до този
извод. С оглед на настоящия адрес на детето, компетентен да продължи
процедурата по интеграцията на детето в семейството на неговите баба и дядо е
на ДСП Раднево. Случаят остава техен, те ще продължат работата по него, макар и
произнасянето да е от друга дирекция.
При
преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:
Според
чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на
детето. Според чл.26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини
или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство,
социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от
съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес
на детето извършва временно настаняване по административен ред. Визираната разпоредба
на чл.5, ал.1 от ЗЗД предвижда, че специална закрила се осигурява на дете в
риск, а съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗД, като мярка за закрила е предвидено и
настаняването на детето в семейство на роднини.
Оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 год. е в изискуемата писмена форма, като
съдържа мотиви. Неоснователно оспорващата счита, че заповедта е издадена в
нарушения на изискванията за мотивиране. Целта на мотивите е да се разкрият
съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна
дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху
законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или
заинтересовани своевременно да организират защитата си. Мотивите към
административния акт могат да се съдържат и в приобщен по преписката
подготвителен документ /в този смисъл е и ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на
ВС/. С оспорената заповед органът възприема предложението за настаняването на
детето в семейството на неговите баба и дядо. В заповедта се съдържа препращане
към този социален доклад-предложение, съответно и посочените в него фактически
обстоятелства. От направените обобщения
и заключения в социалния доклад, е видно, че органът е възприел наличие
на основания за настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо,
където живее и понастоящем, считано от месец октомври 2022 год.. Изложени са
следователно факти, от които орган е направил извод за наличие на материално
правно основание за упражняване на предоставеното му правомощие. Дали изложените
факти се субсумират в хипотезата на материално правната норма е въпрос на
преценка материалната законосъобразност на акта.
В
хода на производството не се установява допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по повод постъпил
сигнал за детето Е.Д. по реда на чл.10 от ППЗЗД. Съответно на чл.9, ал.1 и
чл.14 от ППЗЗ, извършено е от социален работник в дирекция „СП“ – Раднево проучване
и оценка на постъпилия сигнал, събрана е информация от източници, попадащи в
обхвата на чл.14 социален доклад –предложение от 20.01.2023 год.. Този съдържа
мнение, съответно се предлага с оглед направените констатации, че спрямо Е.Д.,
като дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ от ДР на ЗЗД, е необходимо
настаняването в семейството на неговите баба и дядо, каквото оспорената заповед
постановява. Оспорващата навежда доводи, с които оспорва оценката на събраните
данни, от гл. т. квалифицирането им като обстоятелства, налагащи настаняването
й в посоченото семейство. Всъщност нямо спор по делото, че бащата е починал на
09.10.2022 год., а майката живее в гр. Монтана, като не полага непрестанни грижи за детето. Не е спорно също така,
че през лятото Е. е прекарала известен
период при майка си, както и около коледните празници. Няма спор също така, а
такова не се твърди, че от лятото до Коледа, жалбоподателката е полагала грижи
за децата си, в частност за Е. – същото е обективно невъзможно, поради
различните градове в които живеят. Няма
също така данни, както не се и твърди в жалбата, че е налице полагането на
грижи от Н.Д. по отношение на дъщеря й Е.Д. за периода от Коледа до датата на
издаването на заповедта. Не на последно място е налице и подписано пълномощно
от страна на жалбоподателката, с която същата упълномощава Д.Ж. и И.Ж. да
отглеждат децата й, включително и Е.Д.. Ирелевантно за спора каква е правната
сила на подобно пълномощно, доколкото упражняването на родителските права е по
силата на закона или въз основа на постановено решение от страна на районният
съд при прекратяването на брака.
Водещо
в конкретния случай е липсата на полагане на постоянни грижи от майката на
детето за посочените по горе периоди от лятото до Коледа и от Коледа до
издаването на заповедта. Доколкото по делото се установява фактическо положение
– живеенето и отглеждането на Е.Д. от нейните баба и дядо по бащина линия, то
същото следва да бъде облечено в някаква законна форма, тъй като е в разрез с
постановеното решение от Районен съд Стара Загора. Установените факти за
условията в които живеят децата, наличието на самостоятелна стая за тях,
наличието на установени приятелски отношения с други деца от градината, водят
до извода за съответствие на постановеното настаняване с целта на закона и в
интерес на детето. В този смисъл оплакванията за постановяването на заповедта в
противоречие с прокламираните принципи на истинност /чл.7/, равенство /чл.8/,
служебно начало /чл.9/, наведен в хода по същество, са неоснователни. Същите са
лишени от каквато и да е било конкретика, което не дава възможност да съда да
прецени основателността им. Както и по горе бе изложено, водещото в случая, е
че детето се отглежда от неговите баба и дядо в гр. Раднево след смъртта на
баща му, както и че майката живее в гр. Монтана. Тези факти не се спорни между
страните. В този смисъл съдът намира, че обективната истина по случая е
безспорна установена. Що се отнася до
принципа на служебното начало, то съдът намира, че същият не е нарушен. Ответника
е събрал всички относими доказателства, извършените от страна на социалните
работници в ДСП Раднево действия, са в изпълнение на регламентираната в глава
трета от ППЗЗД процедура. Не е налице и нарушаване на принципа на равенство.
При преценката спазването на този принцип, следва да се има в предвид и
характера на самата процедура, която изисква необходимостта от спешни мерки и
действия. Основанията за постановяването й е живеенето на детето в дома на
неговите баба и дядо и отдалечеността на майката. В този смисъл липсата на
родителска грижа поради смъртта на бащата и отдалечеността на майката, са
предпоставки за квалифицирането на детето като такова в риск по смисъла на §11,
б.“а“ от ДР на Закона за закрила на детето и спрямо което е наложително
вземането на постановената мярка за закрила, изразяваща се в настаняването на
детето в семейството на неговите баба и дядо. Не се коментира, а и не се твърди
от ответника, че майката няма необходимия родителски капацитет за отглеждането
на децата й. Именно това се цели и с изискването на проверки от органите на ДСП
Монтана, като същите не са относими към настоящи случай, доколкото се касае за
временна административна мярка до настаняването на детето с решение на Районния
съд. Същото би било релевантно ако става въпрос за изваждането на детето от
семейството на майка му, респективно домът в който живеят, но не е в настоящия
случай.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са отрича от съда,
твърдените в жалбата обстоятелства относно полагането на грижи от майката един
месец през лятото, както и по време на коледните празници. Не се отрича и
наличието на емоционална връзка между майката и детето, като силата на тази
връзка също е ирелевантна за постановяването на настоящата заповед. Не на
последно място съдът намира, че в интерес на детето е оставането му в
семейството на баба му и дядо му в гр. Раднево, най-малкото до приключването на
учебната година и настъпването на лятото, с оглед на факта на посещаването на
училище на сестрата на Е.Д. /Д.я Д./ и изградената емоционална връзка между
двете деца. Разделянето им категорично не е в интерес на децата.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стара
Загора, е издадена при правилно прилагане на материалния закон, при липсата на
допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила и в
съответствие с целта на закона.
С
оглед на изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски по делото се явява неоснователно
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна, а оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Гълъбово е правилна и законосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Н.Е. *** против Заповед №ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Гълъбово, като
неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: