Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.09.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Теменуга Пацова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 441 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 23.05.2015 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги №
*********, по силата на който на ответника бил предоставен мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство „Telenor Smart Mini Blue“. Предоставянето
на мобилното устройство било уредено от страните в отделен договор за лизинг от
23.05.2015 г., съгласно който общата цена за лизинговата вещ била 128,57 лева с
ДДС, като лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни вноски в размер
на 5,59 лева с ДДС всяка, които се фактурирали с месечните сметки за ползвани
мобилни услуги.
Длъжникът не изпълнил своите парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода от м. август 2015
г. до м. декември 2015 г., както следва:
1. фактура № …. от 15.08.2015 г. за
отчетния период 15.07.2015 г. – 14.08.2015 г. и включваща следните задължения
на клиента: за мобилен номер … – месечна абонаментна такса от 11,66 лева, други
такси (-11,66 лева), кратки текстови съобщения (SMS) – 1,92 лева, разговори към
„Грижа за клиента“ – 0,06 лева, разговори с „Теленор“ – 49,41 лева и лизингова
вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Mini Blue“ – 4,66 лева или обща
сума, начислена във фактурата – 67,26 лева.
2. фактура № …. от 15.09.2015 г. за
отчетния период 15.08.2015 г. – 14.09.2015 г. и включваща следните задължения
на клиента: за мобилен номер .. – месечна абонаментна такса от 11,66 лева,
други такси (-11,66 лева), разговори към „Грижа за клиента“ – 0,02 лева и
лизингова вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Mini Blue“ – 4,66 лева
или обща сума, начислена във фактурата – 5,61 лева.
3. фактура № … от 15.10.2015 г. за
отчетния период 15.09.2015 г. – 14.10.2015 г. и включваща следните задължения
на клиента: за мобилен номер … – месечна абонаментна такса от 11,66 лева и
лизингова вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Mini Blue“ – 4,66 лева
или обща сума, начислена във фактурата – 19,58 лева.
4. фактура № … от 15.11.2015 г. за
отчетния период 15.10.2015 г. – 14.11.2015 г. и включваща следните задължения
на клиента: за мобилен номер … – месечна абонаментна такса от -4,14 лева и
лизингова вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Mini Blue“ – 4,66 лева
или обща сума, начислена във фактурата – 0,62 лева.
Посочва, че след предсрочното
прекратяване на договорите между „Т.Б.” ЕАД и Л.Б. по негова вина поради
изпадането му в забава, на последния била издадена фактура № .. от 15.12.2015
г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги чрез номер … в размер на 219,95 лева и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство „Telenor Smart
Mini Blue“ – 100,62 лева, равняващ се на 18 неначислени вноски. Правото да бъде
обявена предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено
в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването му била неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Общата
сума, начислена по фактурата, била в размер на 320,57 лева.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.”
ЕАД по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването ú, като в
периода след издаването на първата фактура длъжникът не извършвал плащания,
като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответника, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 278/2018 г. и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 413,64
лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № .. от 15.08.2015
г., фактура № … от 15.09.2015 г., фактура № …. от 15.10.2015 г., фактура № … от
15.11.2015 г. и фактура № . от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.01.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично и оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 30.01.2018
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника Л.Г.Б. за дължими суми по договор за мобилни
услуги и договор за лизинг, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 278/2018
г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 194/31.01.2018
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.Б.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По
делото са представени и приети договор за мобилни услуги № …. от 23.05.2015 г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер ********** по
тарифен план „Резерв“, с месечна абонаментна такса 13,99 лева с ДДС за срок от
24 месеца и договор за лизинг от дата 23.05.2015 г., сключен между
ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът (лизингодател) се е
задължил да предостави на ответника (лизингополучател) за временно и възмездно
ползване мобилно устройство „Telenor Smart
Mini Blue”,
срещу обща лизингова цена в размер на 128,57 лева.
Представени са също и Общи условия на договор за лизинг на „Т.Б.“ ЕАД и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 23.05.2015 г., съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 5 бр. фактури, както следва: фактура № … от 15.08.2015
г., на стойност 67,26 лева с ДДС за ползвани далекосъобщителни услуги и вноска
лизинг; фактура № … от 15.09.2015 г., на стойност 72,87 лева с ДДС за ползвани
далекосъобщителни услуги и вноска лизинг; фактура № …. от 15.10.2015 г. на
стойност 92,45 лева за ползвани далекосъобщителни услуги и вноска лизинг; фактура
№ .. от 15.11.2015 г., на стойност 93,07 лева с ДДС за ползвани
далекосъобщителни услуги и вноска лизинг и фактура № ….. от 15.12.2015 г., на
стойност 413,64 лева с ДДС за ползвани далекосъобщителни услуги, вноска лизинг
и неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги, всичките с получател ответника
Л.Б..
По делото са приети и декларация – съгласие,
подписана от ответника Л.Б., с която последният е декларирал, че е получил
подписан от представител на мобилния оператор екземпляр от Общите условия на „Т.Б.“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и запис на
заповед от 23.05.2015 г., издаден от Л.Б. в полза на „Т.Б.“ ЕАД за сумата от
128,57 лева, платим на предявяване.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключените между тях договор за мобилни услуги от 23.05.2015 г. и договор за
лизинг от 23.05.2015 г.
Между страните не е спорно и че за
периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015 г., ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал
5 бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, вноска лизинг и неустойка
предсрочно прекратяване на договор за услуги, всичките с получател ответника Л.Б..
Не е спорно и че вземанията по сключените
договори са били периодични.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените
мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника се доказва
от приложените по делото фактури, подробно изброени по-горе. И по петте фактури
получател е Л.Б. с телефонен номер **********. Представените фактури установят
факта, че като първични счетоводни документи са осчетоводени в търговските
книги на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват
правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които могат да
служат като доказателство в негова полза. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на фактурите, както и
в първото съдебно заседание не е оспорил верността на обективираните във
фактурите данни, които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч.
и ЗДДС и представляват първичен счетоводен документ, поради което съдът приема,
че търговските книги на „Т.Б.“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът
действително е ползвал услугите на оператора, на посочените в тях стойности. След
като фактурите не са били оспорени от ответната страна, същите представляват
доказателство, че така претендираните
суми са осчетоводени от доставчика - решение № 89 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 31/2018
г. по описа на ОС - Перник. Няма основание за обвързването на заплащането на
възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни услуги от
мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни факти,
доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да прегледа и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение № 3 от
8.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД).
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
дължимите суми за лизингови вноски и потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната - длъжник Л.Б. договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг
и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Видно от процесните договори, както
и от клаузите на Общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договорите, операторът има
право да прекрати договора едностранно и да получи неустойка (чл. 12 от Общи
условия на договор за лизинг и чл. 27 от Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги).
Ответникът не е оспорил съдържанието
на фактурите, нито е изложил твърдения за неизпълнение на договорите от страна
на ищеца. Не е представил и доказателства и за извършени плащания на дължимите
суми в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по процесните договори за заплащане на
дължимите суми, поради което и същите законосъобразно са били прекратени
предсрочно от мобилния оператор, който е начислил и дължимите се неустойки.
В рамките на проведеното заповедно
производство ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на
сумите, предмет на ищцовата претенция, по което съдът, съобразявайки практиката
на ВКС, намерила израз в решение № 177 от 26.11.2010 г. по т. д. № 46/2010 г.
по описа на ВКС, ТК, II т. о., дължи
произнасяне.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
Ето защо и доколкото в конкретния
случай са налице периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, същите са
погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността
започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния
случай изискуемостта на вземането по фактура № ********** от 15.08.2015 г. е 30.08.2015
г. Следователно, най-късната дата, на която вземането по посочената фактура се
погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност е 30.08.2018 г.
В конкретния случай, ответното дружество, е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 30.01.2018
г., което налага извода, че към тази дата тригодишният давностен срок не е бил
изтекъл.
Изложеното важи в пълна степен и за
вземанията по останалите две фактури, издадени от ищеца на по-късни дати от
фактура № **********.
Предвид изложените дотук мотиви
съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 770,00 лева, от които 50,00 – заплатена държавна
такса и 720,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода
на спора му се дължат изцяло от ответника.
С оглед изхода на спора, на
ответника не се дължат разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Л.Г.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сграда ., сума в
размер на 413,64 лева (четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и четири
стотинки), дължима по договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2015 г. и
договор за лизинг от 23.05.2015 г., за което са издадени фактура № **********
от 15.08.2015 г., фактура № ********** от 15.09.2015 г., фактура № **********
от 15.10.2015 г., фактура № ********** от 15.11.2015 г. и фактура № **********
от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.Г.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 770,00 лева (седемстотин
и седемдесет лева) – разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./