№ 115
гр. гр. ***, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20244440100454 по описа за 2024 година
В ЧРСъд е постъпила искова молба от И. Н. П. с ЕГН **********, с адр. за призоваване: ***
чрез адв. И. В.-ПЛАК, служебен адрес: гр. *** против: И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ул. *** и Т. Д. И. с ЕГН **********, с адрес град ***, ул. *** .
Твърди се в исковата молба, че негови родители са ***. Към настоящия момент и двамата са
покойници. Техни наследници са той и брат му *** Н. П. с адрес: село *** Баща им *** през
*** година придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, а именно: дворно място,
парцел-VII, кв.*** по плана на *** на град ***, с къща и сайван, за което бил съставен
нотариален акт № *** година по описа на РС-*** ***, при съседи ***, сега ***, с неуредени
регулачни сметки.
Заедно със съпругата си живеят в село ***. Имотът, който заедно с брат ми сме придобили
по силата на закона за наследството, посещават няколко пъти в годината. През месец
октомври 2022 година от съседи от град *** узнали, че непознати за тях хора започнали
изкопни дейности. Извършл проверка на място и установил, че в действителност се
извършват ремонтни дейности. При проверка в институциите установил, че И. П. И. и Т. Д.
И. са обявени за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор № ***. в кв. ***, № по предходен план ***, парцел *** с адрес град ***, ул.
***, за което има съставен нотариален акт за собственост № *** година на нотариус И.***,
за поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град ***, обл. Плевен, одобрени със Заповед № ***/15.09.2015 година на Изпълнителен
директор на АГКК с адрес на поземления имот град ***, ***, целия с площ от 3443 кв.м, с
трайно предназначение на територията: урбанизицаран, номер по предходен план ***,
1
кв.***, парцел ***, при граници и съседи на поземления имот: имот с идентификатори: ***
което отговаря на нотариалния акт от *** година, издаден на техния баща.
През годините са ползвали имота, заплащали са данъци, полагали са грижи за него.
Моли съда, след като докаже твърдяното от него, а именно, че е собственик по наследство
на по 1/2 идеална част от имот, находящ се в град ***, подробно описан в нотариален акт №
*** година по описа на РС-*** /съдия ***, да отмените издадения на името на И. П. И. и Т.
Д. И. нотариален акт № *** година на нотариус И.***.
Приложени са като доказателства: 1. Удостоверение за наследници 2. Нот.акт № *** година
по описа на РС *** . 3. Нотариален акт № *** година на нотариус И.***. 4. Удостоверение за
идентичност с изх. № ***/ от 14.10.2022 г. на Община ***. 5. Квитанция за платени местни
данъци и такси.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован се явява лично и с адвокат В.. Поддържа
подадената искова молба.
Ответниците, редовно призовани се явяват лично и с адвокати Т. и Т. от АК-Плевен.
Оспорват исковата молба и твърдят, че са придобили имота по давност и поради тази
причина са се снабдили с атакувания констативен нотариален акт.
В съдебно заседание бяха допуснати и изслушани водените от страните свидетели – *** –
съпруга на ищеца, ***.
Отразеното от фактическа страна в исковата молба не се оспорва от страните.
Спорен е въпроса, дали ответниците са владяли процесния имот повече от 10 години,
необезпокоявано, без да са били негови собственици.
От правна страна.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК с който се оспорва
охранителния акт, предмет на настоящето производство и обективиран в Нотариален акт №
*** година на нотариус И.***.
Предмет на охранителното производство пред нотариуса е обстоятелството, дали молителят
е придобил собствеността чрез давностно владение. Давностното владение представлява
определен период от време ,в който едно лице следва непрекъснато и необезпокоявано да е
владял определен недвижим имот.
Непрекъснато, означава постоянно, т.е. да не е прекъснал да го владее поради някаква
причина за срок, по- дълъг от 6 месеца. Тогава прекъсва давността и от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. А необезпокоявано, означава да няма трето лице,
което чрез иск или възражение в съда да оспорва придобИ.ето на собствеността. Страната в
нотариалното производство е молител, защото нотариалното производство представлява
охранителна процедура ,където няма противна страна ,нито има състезателен съдебен
процес.
Снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал 2 ГПК има своите
особености. При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на
2
владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или
недобросъвестно/. За тази цел, нотариусът е длъжен да разпита свидетели. По възможност
тези свидетели е да бъдат съседи на имота. Налице е константна съдебна практика, която
приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи
вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от
своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск,
насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.
Констативният нотариален акт безспорно има доказателствена тежест и доказателствена
сила.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
досежно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Материалната доказателствена сила се отнася само и единствено за официалните
свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото
на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт.
При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на
правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава
доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи. Констативният
нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ ,както и
титул за собственост и има доказателствена сила по отношение на извършените от
нотариуса действия: тази сила се отнася до факти, удостоверяващи например: , че този акт е
издаден , именно от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са
представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за
признаване на собствеността. Именно поради горното, този нотариален акт подлежи на
оспорване.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС и по- специално в Тълкувателно решение No
11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в Констативния
нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална
доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от
доказателствено значение.
Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото
действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС,
ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от
оспорващата страна . Това означава, че в едно исково съдебно производство, титулярът на
констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.
Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени
средства, допустими по ГПК. Оборването на констативния нотариален акт може да стане
както инцидентно, по повод на иск за собственост от или срещу третото лице, така и чрез
иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, какъвто е настоящия случай, целящ да отмени или обезсили
3
нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик.
От разпита на свидетелите на ищеца се доказва, че ищеца , заедно със съпругата му е живял
в процесния имот, но се е установил са живее в с. ***, тъй като в имота постоянно се
извършвали кражби. Въпреки това П. е продължил да полага инцидентни грижи за имота и
не е преставал да заплаща дължимите за имота данъци, видно от приложените квитанции. За
да има яснота за имота си, ищеца е допуснал свидетелите *** и *** да ползват имота за свои
цели, като *** е косял тревата и е пасял собствените си животни в имота. Близки на *** са
садили земеделски култури в имота и по този начин са осъществявали надзора му, като това
е ставало със съгласието и по молба на ищеца. И тримата свидетели потвърждават факта, че
ищеца е идвал веднъж, два пъти в годината лично да види имота и се е срещал с тях. *** и
*** не са виждали ответниците някога да са стопанисвали имота.
Свидетелите на ответниците – *** *** и *** живеят в „***“ на гр. ***, където се
намира имота. Не са негови съседи. *** е леля на ответниците. *** е съсед на ответниците
на адреса, на който живеят, а не на процесния имот. Твърдят, че са виждали ответниците да
чистят имота и да го подравняват, тъй като е бил запустял. Същевременно, не са виждали
ищеца в имота, но са виждали свидетеля *** да пасе животните си там.
Показанията на тези свидетели са откъслечни, касаят неопределен период от време и не са
лица, които са имали постоянен и непосредствен поглед върху лицата, упражняващи права
върху имота. В показанията им липсва категоричност, напротив виждали са ответниците, но
в определени моменти, без да е на лице яснота кога и от кое време. От тези показания не е
възможно да се изведе единствен и обоснован извод, че имота е владян от ответниците
непрекъснато и необезпокоявано за период от време повече от десет години.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите за периодите от време, в които са
имали непосредствен поглед върху недвижимия имот, но същите не дават показания, от
които да е категорично установено, че имота е владян от ответниците повече от десет
години, без прекъсване.
Факта на непрекъснатост и необезпокояваност на владението на ответниците се оборва
и от показанията на свидетелите на ищеца, които не са възприемали във времето
ответниците като лица, които владеят и стопанисват имота, напротив самите свидетели са
ползвали дворното място за селскостопански цели и то със съгласието на ищеца П..
При така установеното от фактическа и правна страна предявения иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
От изхода на делото следва и извода, че ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените от него съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 35
лева и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лева, видно от приложената
квитанция и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Отменя, като незаконосъобразен Нотариален акт № *** година на нотариус И.*** на
нотариалната камара, с който И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** и Т. Д. И. с
ЕГН **********, с адрес град ***, ул. *** са признати за собственици по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № *** , целият с площ 3443 кв.м. с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване, незастроен
имот за жилищни нужди в кв. ***, № по предходен план ***, парцел *** с административен
адрес град ***, ул. ***.
Осъжда И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** и Т. Д. И. с ЕГН
**********, с адрес град ***, ул. *** да заплатят солидарно на И. Н. П. с ЕГН **********,
от с. *** направените от него съдебно деловодни разноски в размер на 1 235 /хиляда двеста
тридесет и пет лева/ за заплатена държавна такса за разглеждане на делото и за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му до страните
пред Окръжен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5