РЕШЕНИЕ
№ 715
Хасково, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260700755 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по две касационни жалби срещу
Решение №119/03.05.2023 г., постановено по АНД №118 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2023 година.
Първата касационна жалба е от М. Х. (M. H.), турски гражданин, с адрес в Р.Т., подадена чрез пълномощника му
адв.К. Т., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], бул.***.
В същата се твърди, че касаторът не бил доволен
от постановеното решение, което било неблагоприятно за него, като собственик на
по-голямата част от процесните стоки. Решението било неправилно, като законът
бил приложен неправилно, при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, вр. с
ал.2, предл.първо от НПК и чл.348, ал.1, т.2, вр. с ал.3, т.1 от НПК, вр. с
чл.209, т.3 от АПК.
Навеждат се доводи, че
административнонаказателното производство срещу А. М. М. било формално
проведено и в хода му били допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. В резултат на това били ограничени правото на защита на нарушителя и
правото на защита на касатора М. Х.. Сочи се, че АНО не бил извършил
своевременна проверка по искането на защитата за преглед на видеозаписите от
видеокамерите на ГКПП „Капитан Андреево“, платно „Влизане леки автомобили и
автобуси в Р.България“, за времето от 00:00 ч. до 03:00 ч. на 25.02.2022 г.,
които видеозаписи съдържали информация както за извършената проверка на А. М.
М. от служители на Гранична полиция, така и за извършената впоследствие
„съвместна“ проверка от служителите на митницата и Гранична полиция на
превозваните от водача стоки и багаж. Развиват се съображения за основателност
на предположението, че А. М. М. не бил поканен да декларира какво превозва, а
направо му е било разпоредено да разтовари всички стоки и багаж, за да бъдат тези
стоки описани и задържани.
Твърди се, че с първоинстанционното решение
законът бил приложен неправилно, тъй като описаното нарушение не било доказано
от субективна страна. Недоказано по делото било, че водачът е укрил 3711 броя
парфюми и тоалетни води. Твърди се, че предвид обема и количеството на
превозваните с конкретното МПС, представляващо 2,5-тонен товарен микробус,
стоки, противоречало на нормалната житейска логика водачът да не декларира
по-голямата част от стоките и да ги укрие. Водачът да не обяви устно процесните
стоки било житейски неоправдано и защото минути по-рано гранични полицаи били
установили парфюмите и тоалетни води, като разкъсали транспортните им опаковки.
Съдът неправилно не бил кредитирал представените
заверени преписи от фактури, ведно с превод от турски на български език. Твърди
се, че с обжалваното решение съществено било ограничено правото на касатора М.
Х. да защити собствеността си по отношение на процесните стоки, тъй като били
налице различия относно броя и вида на задържаните стоки по артикули между
протокола за извършена митническа проверка на водача и съставения му АУАН от
една страна, и действително задържаните брой и вид стоки по артикули, от друга
страна, за което били изготвени докладна записка №32-70310/02.03.2022 г. и
съставен нов приемо-предавателен протокол.
Претендира се обжалваното съдебно решение да
бъде отменено.
Втората касационна жалба е от А. М. М. от
[населено място], [област], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.К. Т., с
посочен по делото съдебен адрес: [населено място], бул.***.
В същата се излагат доводи, идентични на
изложените в касационната жалба от М. Х. и се претендира обжалваното решение да
бъде отменено.
Ответникът, Зам.-директор на Териториална
дирекция Митница [област] към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител по делото, изразява писмено становище за неоснователност на
жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е
за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на
Районен съд – Свиленград като правилен, обоснован и законосъобразен съдебен
акт.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
И двете касационни жалби са процесуално допустими,
като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество и двете
са неоснователни.
С проверяваното решение Районен съд – Свиленград
е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно
постановление (НП) №BG2022/1000-572/НП от 03.06.2022 г., издадено от
Зам.-директора на ТД Митница [област], с което (т.1 от НП) на основание чл.233,
ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) се налага на А. М. М. глоба в размер на 35 000
лева и (т.2 от НП) на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ
се отнемат в полза на държавата от А. М. М., изброени в 69 точки по вид и
количество стоки – парфюми и тоалетни води, с митническа стойност в размер общо
на 32 956.54 лева.
Административното наказание по т.1 е наложено за
това, че А. М. М., с деянието си на 25.02.2022 г. на МП „Капитан Андреево“,
като е превозил изброените стоки – парфюми и тоалетни води, в търговски
количества, които подлежат на деклариране, през държавната граница, без
знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на
нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ.
Съдебното производство пред Районен съд –
Свиленград е било образувано по две отделни жалби – от административнонаказаното
лице А. М. М. и от М. Х., като собственик на част от вещите, за които с т.2 от
НП е разпоредено да се отнемат в полза на държавата.
При постановяване на решението районният съд е
приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в
НП нарушение. Наложеното административно наказание е приел за правилно
определено по вид и размер. Посочил е, че не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, с оглед на което
наказателното постановление е потвърдено изцяло.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Въз основа на писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че на 25.02.2022 г.,
около 03,00 часа, при пристигането си на трасе „Входящи товарни автомобили“ на
МП „Капитан Андреево“ на път от Р.Турция за Р.България, А. М. М. управлява
пътнически микробус марка Мерцедес с рег.№********, в който не пътуват други
лица, и при покана от митническите служители, преди извършване на митническа
проверка, да обяви и декларира носените от него стоки, водачът е декларирал, че
внася само хранителни продукти, а при извършената в последствие митническа
проверка в превозното средство са открити недекларирани стоки в търговско количество
– изброените в АУАН и НП парфюми и тоалетни води от различни марки, чиято
митническа стойност е определена от митническите органи на 32 956,54 лв.
В касационните жалби се развиват съображения за
неточно установяване на фактическата обстановка, с мотиви, че водачът в
действителност не бил поканен да декларира стоките, и че „противоречало на
нормалната житейска логика“ той да не декларира парфюмите и тоалетните води,
доколкото същите представлявали по-голямата част от товара на микробуса, и били
установени от служители на Гранична полиция преди извършване на митническата
проверка.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд
коректно е установил фактическата обстановка, като е обсъдил подробно всички
събрани по делото доказателства, съответно е мотивирал в решението си кои от
тях кредитира с доверие и защо. Тези изводи на съда са логични, обосновани и се
споделят напълно от настоящия съдебен състав. Идентичните възраженията на
двамата касатори са били подробно обсъдени от въззивния съд и правилно приети за
неоснователни. Събраните по делото доказателства за отправена към водача А. М.
М. покана за деклариране не се опровергават от предположенията на касаторите
относно съдържанието на несъбран като доказателство евентуален видеозапис на
извършената проверка. Безспорно между страните е обстоятелството, че водачът А.
М. М. е обявил устно превозваните от него в микробуса хранителни продукти – 330
кг. овча лой, от което следва единствения извод, че същият е имал възможност да
декларира и превозваните парфюми и тоалетни води, което не е сторил. Отделно от
това в Наказателното постановление е посочено, че наказаното лице е било наясно
със законовото си задължение да декларира пред митническите органи пренасяната
от него стока, и че на митнически пункт „Капитан Андреево“ има указателни
табели, на които са указани нормите за безмитен внос на стоки, внасяни от
пътниците.
Неоснователно е възражението на касаторите, че
съдът неправилно не бил кредитирал представените заверени преписи от три броя
фактури, с превод от турски на български език. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че визираните фактури не са били представени пред
митническите органи преди или по време на митническата проверка, а едва с
подаването на възражението от 28.02.2022 г. срещу съставения на А. М. М. АУАН.
Наличието на тези фактури не опровергава извода за недеклариране на
превозваните парфюми и тоалетни води пред митническите органи, а
обстоятелството, че последните са в търговско количество е несъмнено, с оглед
техния брой. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо не кредитира с
доверие фактурите и посочената в тях стойност на стоки, и тези съображения се
споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е необходимо да бъдат
преповтаряни.
Касационната инстанция приема изводите на
районния съд относно обстоятелството, че извършеното от А. М. М. нарушението на
чл.233, ал.1 от ЗМ е доказано от обективна и субективна страна.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките.
За да е осъществен съставът на това
административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва
стока през държавната граница, да няма разрешение на митническите органи – т.е.
да е забранено пренасянето или превозването на такава стока, или да няма знание
на митническите органи, т.е. стоката да не е представена, декларирана или
обявена пред митническите органи. От доказателствата по делото е безспорно, че
на установената дата и място на извършване на нарушението
административнонаказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението,
като е превозило през държавната граница стоките, без да ги декларира, а
съгласно чл.66, ал.1 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Съставомерността
на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от
съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателите в първоинстанционното
производство и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Правилно съдът е констатирал и че случаят не
може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Мотивите на
въззивния съд в тази насока са подробни, ясни и няма да бъдат преповтаряни,
като съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК,
вр. чл.63в, предл.последно от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя и извода на
районния съд, че в случая размерът на наложеното административно наказание е
правилно определен в размер, надвишаващ минималната долна граница, установена в
нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ, с оглед правилно преценения превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приложен от наказващия орган и
чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид
осъщественото нарушение.
Неоснователни са и твърденията на касатора М.
Х., че с обжалваното решение е било съществено ограничено правото му да защити
собствеността си по отношение на процесните стоки, тъй като същият е реализирал
правото си по чл.59, ал.2 от ЗАНН да обжалва Наказателното постановление пред
съд, в качеството си на собственик на част от вещите, които са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението, с
което въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление, е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
В настоящото производство е направено
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника по касацията, което съдът намира за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора, и определя размера му на 140 лв., на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Юрисконсултското възнаграждение за тази инстанция следва да бъде присъдено в
тежест на двамата касатори по равно, в размер на по 70 лева за всеки от тях.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119/03.05.2023 г.,
постановено по АНД №118 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 година.
ОСЪЖДА М. Х. (Murat Hayirli), турски гражданин,
роден на [дата]., перс.№***********, с адрес в Р.Т., [улица] У2 Е. Т. – Е., да
заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00
(седемдесет) лева.
ОСЪЖДА А. М. М., [ЕГН] от [населено място],
[област], [улица], да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 70.00 (седемдесет) лева.
Решението е окончателно
|
Председател: |
||
|
Членове: |