РЕШЕНИЕ
№ 1349
гр. Русе, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. И.
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. И. Гражданско дело №
20234520103505 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищцата Г. И. И. твърди, че със Заповед за изпълнение № 3785 /13.09.2017 г. по
ЧГД № 6301/2017 г. по описа на РС - Русе, влязла в законна сила на 08.12.2017 г., тя
била осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумите: 5399,92 лева -
главница по договор за потребителски кредит № **********/09.12.2011 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г., както и 208 лв. разноски. Въз основа на тази заповед
за изпълнение бил издаден изпълнителен лист № 260394/17.11.2022 г., въз основа на
който било образувано изп. дело № 20238320400606 на 08.06.2023 г. по описа на ЧСИ
Иван Хаджииванов, с рег.№832 и район на действие РОС. По същото дело били
предприети следните изпълнителни действия: запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника, както и възбрана върху следните недвижими имоти: 1)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.10374.1.2. в гр.Р, кв.“С.К.“,
ул.“Й.Й.“ 27, заедно с дворното място; 2) НИВА с площ 2.701 дка, идентификатор
80460.143.28 в землището на с. Червена вода, м.“Гърков дол“.
Преди образуване на изпълнителното дело вземането, предмет на издадените
заповед за изпълнение и изп.лист по ЧГД № 6301/2017 г. на РС - Русе, било погасено
по давност и не подлежало на принудително изпълнение. Заповедта за изпълнение
влязла в законна сила на 08.12.2017 г., от която дата започнала да тече петгодишната
1
погасителна давност и изтекла на 08.12.2022 г., а изпълнителното дело било
образувано през 2023 г. Към датата на образуването му вземането по изпълнителния
лист било погасено по давност.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвиждала защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изп.действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено
изп.основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се ползвали със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК, според ищцата, следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда. Давностният срок започнал да тече от влизане в
сила на заповедта за изпълнение /08.12.2017 г./ и изтекъл преди образуване на
изпълнителното дело /2023 година/. Молбата за издаване на изпълнителен лист от
17.11.2022 година не прекъсвала давността.
Предвид висящото изпълнително производство № 20238320400606, ищцата
предявява срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД отрицателен установителен
иск и моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че не
дължи на ответника сумите: 5399,92 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № ********** /09.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до
окончателното й плащане, както и 208 лв. разноски, за които е издаден изп. лист по
ч.гр.д.№ 6301/2017 г. на РС-Русе, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20238320400606 на ЧСИ Иван Хаджииванов, поради изтекла погасителна давност на
вземането.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че липсва бездействие на
кредитора в заповедното производство при издаване на заповедта за изпълнение,
респективно изпълнителния лист, тъй като препис от нея се връчва на длъжника за
възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след
влизането й в сила. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа
по изпълнението й. В случая дружеството не следвало да носи негативните последици
за забавянето на РС-Русе при издаването на изпълнителен лист, доколкото със самото
Заявление по чл. 410 от ГПК било поискано издаването на такъв. В случая давността
била прекъсната. В тази хипотеза давностният срок започвал да тече отначало и
следвало да измине наново предвидения в закона срок. Такова прекъсване било
уредено от законодателя в три хипотези, а касаеща настоящия казус била следната: с
признаването на вземането от длъжника по достоверен начин, в случая - правени
погашения по кредитното задължение. Вноски по заема имало на: 10.12.2022 г.-
2
платени 300 лева, 26.01.2023г. - платени също 300.00 лева. Описаните плащания били с
цел да се декларира пред съда именно признаването на вземането от длъжника по
достоверен начин, в случая – правени погашения по кредитното задължение. По ЧГД
6301/2017 г. другият длъжник, срещу когото също била издадена заповедта за
изпълнение, подала възражение срещу заповедта и било образувано гр.д. № 8589/2017
г., към кориците на което било приложено и ЧГД 6301/2017 г., факт, който обяснявал и
забавянето от страна на РС-Русе при издаването на ИЛ по ЧГД 6301/2017 г. срещу
Галина И.. Така, както спирала да тече погасителната давност за непредявената част от
вземането в хипотезата на частичен иск по чл. 422 ГПК, така спирала да тече
погасителната давност и по отношение на вземането срещу невъзразилия длъжник. В
случая следвало да се приеме, че е налице спиране на погасителната давност по време
на висящността на съдебния процес, както и за периода до издаването на
изпълнителния лист. Причината за това била, че законовите разпоредби поощряват
действията на кредитора с оглед момента, в който той ще се снабди със съдебно
решение и изпълнителен лист, след което ще образува изпълнително производство.
Презумирало се, че в този случай той ще има възможността да получи съдействие от
съдебния изпълнител, който ще упражни своите законови правомощия и като резултат
това ще доведе до удовлетворяване на интересите му. След получване на изпълнителен
лист дружеството не е бездействало, а в разумни срокове образувало изпълнително
дело. С оглед изложено, моли исковата претенция като неоснователна да бъде
отхвърлена. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /ал.2/.
В случая ищцата твърди, че вземанията на ответника, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, са погасени по давност, която започнала да тече
от 08.12.2017 г., когато била влязла в сила заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и
била изтекла до датата на образуване на изпълнителното дело - 12.05.2023 г. В този
смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда
на чл. 439 ГПК иск е съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на
давността /в този смисъл Решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д. № 694/2019 г., Г. К., ІІІ
г.о. на ВКС.
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който
законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране на
3
вземането по съдебен ред.
Не се спори, а и от приложения изп.лист № 260394/17.11.2022 г., издаден по ЧГД
№ 6301/2017 г. по описа на РС-Русе се установява, че Заповед за изпълнение №
3785/13.09.2017 г., въз основа на която е издаден самият изп.лист, е влязла в законна
сила на 08.12.2017 г.
Приложеното в заверен препис изп.дело № 606/2023 г. по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов е образувано срещу Г. И. въз основа на изп.лист, издаден по горното
заповедно производство, на 12.05.2023 г.
Предмет на производството в случая е да се установи дали след влизането в сила
на заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият се давностен срок за вземането, без
да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.
Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна
сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Следователно по действащия ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (съгл. Определение
№ 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок
всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение - чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
В случая за периода от датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила –
08.12.2017 г. до датата на образуване на изп.дело – 12.05.2023 г. са неприложими
разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и 2 от ЗЗД, тъй като действията за принудително
изпълнение са предприети след изтичане на петгодишната давност, а прекъсването на
погасителната давност намира приложение до изтичането на предвидения в ЗЗД /чл.
110, чл. 111/ давностен срок.
Следователно след издаването на заповедта за изпълнение и влизането й в сила на
08.12.2017 г. до датата на образуване на изп.производство – 12.05.2023 г. е изтекъл
период от време, през който спрямо задълженията на ищцата е изтекла петгодишната
погасителна давност. Т.е. изпълняемото право, признато в полза на ответника, е
престанало да съществува, поради погасяването си по давност.
Относно наведените възражение на ответника в отговора на исковата молба, съдът
намира, че в случая е налице бездействие на „Профи Кредит България“ ЕООД, в
4
качеството му на кредитор спрямо длъжника Г. И., както за снабдяване с изпълнителен
лист преди датата на 17.11.2022 г., така и за образуване на изп.дело преди да изтече
петгодишната погасителна давност. По делото не са ангажирани доказателства за
твърденията на ответника, че в заповедното производство е имало втори длъжник,
спрямо когото поради оспорване е воден установителен иск по реда на чл.422 ГПК, по
което дело било приложено ч.гр.д.№ 6301/2017 г. на РРС. Поради това и съдът е
забавил издаването на изп.лист едва след приключване на установителното
производство. Както беше посочено вече, с влизане в сила на заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК спрямо всеки конкретен длъжник, кредиторът има право да се снабди и
с изп.лист по отношение на него. Независимо от горните обстоятелства и от това, че
издаването на изп.лист е поискано още с подаденото заявление по чл.410 ГПК,
заявителят е имал възможност отново да подаде нарочна молба до заповедния съд за
издаването на такъв след като длъжникът Г. И. в законоустановения срок не е подала
възражение срещу заповедта и тя е влязла в сила. За издаването на изп.лист не е пречка
и прилагането на заповедното производство към установителното дело, а отказът за
издаването му подлежи на обжалване. В случая изп.лист е издаден малко преди
изтичането на петгодишния давностен срок за вземането по него и кредиторът е имал
възможност да образува изп.производство преди 08.12.2022 г., но вместо това, той
отново е бездействал и е предпочел да образува изп.дело пет месеца по-късно.
Липсват доказателства и за твърденията на ответника, че ищцата е направила две
доброволни плащания по дълга на 10.12.2022 г. и на 26.01.2023 г., но дори и така
давността отново не е прекъсната, тъй като преди първото плащане тя вече е била
изтекла.
Съобразно изложеното, предявеният иск се явява основателен и в полза на ищцата
следва да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумите по изп.лист,
издаден по цитираното по-горе заповедно производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените деловодни разноски в общ в размер 230 лв. Ответникът дължи на
пълномощника на ищеца – адв.Б. С., на основание чл.38, ал.2 ГПК адв.възнаграждение
в размер на 860 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че Г. И. И., с ЕГН
**********, от гр.Р, не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ 49, бл.53-Е, вх.В, с ЕИК *********,
5
сумите: 5399,92 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**********/09.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. и 208 лв.
разноски, за които е издаден изп. лист по ч.гр.д.№ 6301/2017 г. на РС-Русе, за
принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 20238320400606 по описа
на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№ 832 и район на действия ОС-Русе, поради
погасяването им по давност към датата на подаване на молбата за образуване на
изп.дело – 12.05.2023 г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ 49, бл.53-Е, вх.В, с ЕИК *********, да заплати
на Г. И. И., с ЕГН **********, 230 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ 49, бл.53-Е, вх.В, с ЕИК *********, да заплати
на адвокат Б. К. С. от АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 860 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6