№ 15798
гр. София, 22.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110105499 по описа за 2022 година
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 04.03.2022г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист. По делото е постъпило възражение от длъжника ФИРМА по реда на чл. 414 от ГПК,
като съдът приема, видно от приложената ПДИ към придружително писмо на ЧСИ с рег. №
*** в КЧСИ, с район действие, районна на СРС, че заповедта е връчена на длъжника на дата
27.05.2022г., поради което възражението срещу заповедта е подадено в срок.
В срока за възражение е постъпило и искане с правно основание чл. 420 от ГПК от
длъжника ФИРМА за спиране на изп.д.№ 2022***0402965 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №
*** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
Молителят излага, че приложените към заповедта документи не удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане, тъй като неправилно е изчислен размера на неустойката,
тъй като съгласно Справка № 4 от ремонтирани автомобили по договор № УРИ 5785 ОПД-
111/29.10.2020г. с цена 450 000 лева, не е отчетен размера на платеното възнаграждение за
отремонтираните автомобили и съответно намаленото дължимо възнаграждение на
изпълнителя към датата на определяне размера на неустойката. Отделно излага, че
вземането за неустойка се основава на неравноправни клаузи по договора.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в
производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
По същество същото е неоснователно. Съдът спира принудителното изпълнение когато
длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД,
съгласно чл. 420, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил такова обезпечение
и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от
ЗЗД. Другата алтернатива за спиране на изпълнението е когато искането за спиране е
подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи ( чл. 420, ал.2 от ГПК). Съдът
намира, че искането на молителя-длъжник не е подкрепено с писмени доказателства,
съгласно изискванията на чл. 420, ал.2 от ГПК. Представената към молбата справка следва
детайлно да бъде изследвана от вещо лице, което да даде положителен отговор на
поставения от молителя въпрос, а последното може да бъде осъществено само в хода на
спорно производство по реда на чл.422 от ГПК, каквото заповедното не е.
Отделно от горното разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът
постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези.
1
Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е
свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор,
сключен с потребител. Молителят се позовава и на втората хипотеза, а именно, че вземането
се основава на неравноправни клаузи в договора. В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК
действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението,
с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на
клаузите в потребителския договор. В производството по искането за спиране на
принудителното изпълнение, отправено до съда, разглеждащ иска по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, се извършва преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед
представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на
неравноправна клауза.
В случая обаче спорът е относно вземане, основано на договор за обществена поръчка,
и ответникът е юридическо лице, страна по договора, а не физическо лице, поради което той
няма качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и не може да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора в тази хипотеза.
По гореизложеното, искането, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 119403/10.06.2022г. за спиране изпълнението на
издадената на 04.03.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу ФИРМА, ЕИК *********, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист и по който е образувано изп.д.№ 2022***0402965 по описа на ЧСИ М.Б.
с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на
страните с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2