Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 427
08.07.2020 г., гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Плевен,първи състав, на в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова
административно дело № 1334 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано подадена от В.П.Б. *** жалба против Заповед №
8121К-13759/13.11.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за
извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1, вр. чл.
197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР , вр. чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР и на основание чл. 226,
ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се
излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно
липса на доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина. Излагат
се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на
административно производствените правила, издадена в противоречи с материално
правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.Твърди се, че в случаите, когато с едно и също деяние
едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и административно
нарушение, в тези случаи дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от
установяването на факта на извършеното административно нарушение, което може да
стане единствено с влязло в сила наказателно постановление. Твърди, че
неправилно дисциплинарното производство не е било спряно до приключване на
административнонаказателното производство по издаване, обжалване и влизане в
сила на наказателното постановление, с което е установено административното
нарушение извършено от жалбоподателя.Твърди се, че обстоятелството, че
жалбоподателят е участвал в пътно-транспортно произшествие при спорен въпрос
употребил ли е алкохол не е достатъчно да обоснове извод за нарушение на
Етичния кодекс утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи.Твърди
се, че при възникването на ПТП жалбоподателят не е злоупотребил с длъжността,
която заема както и с факта, че работи в системата на МВР. Твърди се, че
действията на Б. във връзка с причиненото ПТП не показват неподчиняване на нормативно
определените правила за движение по пътищата, в смисъла вложен в етичните
правила, визирани в оспорената заповед, няма данни да е нарушил законови норми
по начин, който да е провокирал гражданите към неспазване на правовия ред, да е
демонстрирал несъобразяване с нормативно определените правила за движението по
пътищата и съответно да е увредил авторитета на институцията, в която работи.
Излага доводи, че от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства не може да се направи безспорен извод, че Б. е извършил деянието,
с което да е нарушил т. 8, 15, 19,20 и в частност т. 28 б. „а“ и „б“ от Етичния
кодекс.Твърди се, че не може да се направи извод, че направените изследвания
при които е установен алкохол са дали
такъв резултат поради употреба на алкохол от страна на жалбоподателя, че и в
обясненията давани в хода на производството жалбоподателят е заявил, че не е
употребявал алкохол, а е пиел клеева тинктура във връзка със стомашни проблеми
и е ползвал „Листерин“. Оспорва, че установеното количество алкохол в кръвта е
следствие на употребата на алкохол или посочените продукти.Твърди, че при
даване на писмени обяснения жалбоподателят не е бил запознат с правната
квалификация а извършеното от него нарушение и не му е указана възможността да
посочи доказателства. Сочи, че в заповедта за наказание липсва посоченото
нарушение по т.4 от МЗ № 8121з-396/05.08.2014г., като вместо нея са сочени
други разпоредби и не са изложени и мотиви защо органът е приел друга правна
квалификация на нарушението различна от тази на комисията. Излага становище, че
при налагане на дисциплинарното наказание субекта на дисциплинарна власт не е
преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната
процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на жалбоподателя,
последиците от деянието, обстоятелствата при които е извършено нарушението,
вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата
служба. В заключение отправя искане до
съда заповедта за налагане на В.Б. на дисциплинарно наказание уволнение
и прекратявне на служебното правоотношение в МВР да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Министърът на вътрешните работи,процесуалния си представител юрк. В.Т. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния
закон. Представя административната преписка и служебното досие на
жалбоподателя. Подробни съображения излага в представено по делото писмено
становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Плевенският
административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства
и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената по делото заповед №
8121К-13759/13.11.2019г. е, че на В.П.Б.
на осн. чл. 204 ал.1 чл. 197 ал.1 т.6 от ЗДВР, чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР за неспазване правилата на Етичния
кодекс на поведение на държавните служители в МВР, , чл.203 ал.1т.13 деяния
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР
уронващи престижа на службата и чл. 226 ал.1 т.8 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в
МВР .
По
делото не се спори,че към датата на прекратяване на служебното правоотношение В.Б.
е заемал длъжност разузнавач V степен
/ ДПС/, група „Криминална полиция“ към РУ
Гулянци при ОД на МВР Плевен.Това се установява и от приложената на
/стр. 101/ кадрова справка.
От
приложения по делото АУАН се установява,
че на 10.03.2019г. около 10.00 ч. в гр.Плевен ж.к.Сторгозия В.Б., като водач на собствения лек автомобил е
реализирал ПТП с материални щети.Второто установено нарушение е, че В.Б. е
управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила. На Б. е бил издаден талон за медицинско изследване. Издаден е АУАН
и талон за медицинско изследване. Видно
от приложения по делото протокол за медицинско изследване е, че в получената
при изследването кръв взета от В.Б. е
установена концентрация на алкохол в кръвта 0,56 %. По делото е приложен
протокол от повторно химическко изследване/ стр. 132/, от който е видно че при
изследването е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,52 % От
представения по делото / стр.135/ протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби от 10.03.2019г. се установява, е Б. е заявил, че е
употребил 30 капки клеева тинктура. От представеното по делото копие от
наказателно постановление се установява, че за извършеното нарушение на чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП на В.Б. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв, и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца . Наказателното постановление е
обжалвано и в РС Плевен е образувано НАХД 1470/2019г. С решение постановено по
делото обжалваното наказателно
постановление е потвърдено. Решението на ПлРС е оставено в сила с решение на
Адм. съд Плевен от 09.03.2020г., постановено по КАД 1423/2019г.
От
представеното по делото/ стр. 85/ предложение от Директора на ОД на МВР Плевен
до Министъра на вътрешните работи се установява, че по повод постъпило писмо от
Началника на РУ Гулянци за извършено
дисциплинарно нарушение от Вл.Б. е направено предложение за образуване на
дисциплинарно производство. От
представената преписка се установява че със заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121
К-8412/05.04.2019г./ стр. 50 от делото/ е образувано дисциплинарно производство
срещу държавен служител в МВР инспектор В.Б. затова, че на 10.03.2019г., около
10.00 ч. в гр. Плевен в извънработно време,
инспектор Б. – разузнавач V степен в РУ Гулянци управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ******
негова собственост, реализирал ПТП с автомобил „Фиат Уно“ с рег. № ******. При извършената проверка на
инспектор В.Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест
7510“ уредът е отчел 0,98 промила, а от изготвения протокол за химическо
изследване е доказано съдържание на етилов алкохол 0, 56 промила. Със същата заповед е определен дисциплинарно
разследващ орган. Видно от отбелязването е, че заповедта е връчена на В.Б. на 16.05.2019г.
С последващи заповеди на Министъра на вътрешните работи е изменен състава на дисциплинарно
разследващия орган. От представената по
делото покана от 15.05.2019г. е видно, че В.Б. е поканен да се яви на
16.05.2019г. в кабинета на началник сектор ПИП в сградата на ОД на МВР Плевен
за да се запознае със заповед за образуване срещу него на дисциплинарно
производство на осн. чл. 207 ал.1 т.1 от ЗМВР.Със същата покана Б. е поканен в
срок до 30.05.2019г. да даде писмени обяснения по случай, както и да представи
доказателства. Поканата е връчена на В.Б. на 16.05.2019г. На 25.07.2019г. Б.
отново е поканен в срок до 30.07.2019г. да даде обяснения по случая. На 19.09.2019г. дисциплинарно разследващия
орган е отправил покана до Вл.Б. срок до
20.09.2019г. да даде обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно
производство. По делото/ стр.98/ е представено обяснение от В.Б., в което
той обяснява, че е употребил та гладно
кафена лъжичка клеева тинктура, която приготвял сам като разтваря настърган
пчелен клей в чист медицински спирт. Изложил е, че не е съобразил че приетата
преди управлението на автомобила клеева тинктура и вода за уста „Листерин“ може
да се отрази на показанията на уреда за
употреба на алкохол. По делото/ стр.194/ е представен протокол, от който се
установява, че Вл.Б. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. По делото е представена обобщена справка изготвена на
основание чл. 207, ал.7 от ЗМВР от дисциплинарно разследващия орган е видно, че
след
като е изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа
обстановка комисията е приела, че В.Б. виновно е нарушил нормите за поведение
на т. и 28, б. “а’и б. б” от етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. №
8121з-348 от 25.07.2014г. на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.67 от
12.08.2014г. изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари
2017г.(но не и в цитираните части) „държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на … на
забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното
работно време или по времето на ползване на отпуск; на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество.) което е било
преценено от комисията като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР, вр. чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което се налага
дисциплинарно наказание “уволнение”, поради което е предложил за допуснатото
нарушение на служебната дисциплина, на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, да
бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, служебното правоотношение
на държавния служител да бъде прекратено. Видно от представената по делото/
стр. 49/ покана е, че Б. е поканен да се запознае с обобщената справка,
като му е дадена възможност в 24 часов срок да представи възражение адресирано до
Министъра на вътрешните работи. Срещу тази обобщена справка В.Б. е депозирал
възражение до Министъра на вътрешните работи,
в което отново е посочил причината за намерения алкохол в кръвта му,
посочил е че не е злоупотребил със служебното си положение , че във връзка с
настъпилото ПТП той се е обадил на 112. Изложил е, че не злоупотребява с
алкохол и спазва правилата и изискванията на законите и подзаконовите
нормативни актове. Прави възражение, че
не са спазени предвидените в закона срокове за провеждане на дисциплинарното
производство, което е започнало на 05.04.2019
Видно от приложеното по делото становище
рег. № 29603/26.09.2019г. на дисциплинарно-наказващия орган до Директора на
ГДГП, на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, комисията е предложила за допуснатото
тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на А. да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено.
При
тези данни дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че В.Б., като
е извършил възприетото за установено е нарушил нормите за поведение съгласно т.
19, т. 20 и т. 28, б. “б” и б. “в” от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, представляващо дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което нарушение на
основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
следва да се накаже с дисциплинарно наказание "уволнение".
Изготвената
обобщена справка, ведно със становището на разследващия орган и писмените
обяснения на Вл.Б.., са изпратени на Министъра на вътрешните работи, който е приел,
че е налице извършено нарушение на служебната дисциплина и е издал оспорената
заповед № 8121К-13759/13.11.2019г., с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 10.03.2019г. около 10. 00 ч. е извършил тежко
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че по същото време на
в гр. Плевен, ж.к.“Сторгозия“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат“ с
рег. № ******
с концентрация на алкохол в кръвта 0.98
промила установена с „Алкотест“ дрегер. След извършеното химическо изследване е
установена концентрация на алкохол 0,56 промила. В мотивите на заповедта министъра на
вътрешните работи е приел, че безспорно доказано е, че Б. е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,52 промила, Това деяние е
квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на дължимото
поведение съгласно т. 8 с действията си
служителят е допринесъл за уронване престижа на МВР, т. 15-нарушил е забраната
на чл. 5 ал. 3 т.1 от Закона за движение по пътищата, като е управлявал пътно
превозно средство с концентрация ана алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, т.19 –
която съдържа задължение държавният служител да пази доброто име на институцията,
която представлява) в случая с
неправомерното си поведение е увредил името на МВР, като е създал впечатление
че служители на МВР си позволяват да управляват автомобил, след като са
употребили алкохол, в нарушение на забраната на ЗДвП , т. 20, която съдържа
задължение държавният служител да насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, в случая
поведението на Б. е негативен пример за останалите водачи на МПС и създава
убеждение у тях, че щом служители на МВР
си позволяват да управляват МПС след употреба на алкохол в нарушение на
забраната по ЗдВП, това е допустимо и за всички останали, и т.
28, б. “а” и б. “б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила или под въздействието на друго упойващо вещество и в извън установеното
работно време, което е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, и с
което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което
на Б. е наложено наказание
"уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Заповедта
е била връчена на жалбоподателя на 18.11.2019г.
По
делото е разпитан като свидетел Б. М.-Началник на РУ на МВР Гулянци, който в
показанията си пред съда заявява че когато е станало ПТП, Б. му се е обадил .
Когато свидетелят е отишъл на мястото е видял жалбоподателят, който му е
обяснил че при извършената проба с „Дрегер“ е установено 0,98 промила алкохол в кръвта. Свидетелят заявява, че
според него показанието на Дрегера не е кореспондирало с поведението на
жалбоподателят, който не е бил неадекватен, не е завявал , бил е ориентиран.
След това е съпроводил жалбоподателя до спешна помощ, където Б. е дал кръв за
кръвна проба. От показанията на свидетеля
се установява, че Б. не е парадирал, че е полицай, не е пречил на органите на
МВР да извършат проверката, както и че пред него Б. е споменал, че е употребил
клеева тинктура. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непротиворечиви
и съвпадат със събраните по делото доказателства.
При
тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред компетентния съд, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването
й. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя Б. на 18.11.2019г., а жалбата е постъпила в съда на 02.12.2019г.,
т.е в преклузивния 14-дневен срок. По изложените съображения съдът приема
жалбата за процесуално допустима.
Жалбоподателят
е санкциониран за неспазване на етичните правила за поведение на държавния
служител в МВР, обективирани в т. 8, 15, 19, т. 20 и т. 28 б. „а“ и б.“ б“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва
престижът на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2,
т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Съдът намира, че от събраните в производството
пред административния орган, както и тези в съдебното производство
доказателства, по несъмнен начин се установява описаната в обобщената справка
фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството, че управлението на
посоченото МПС от страна на жалбоподателя е било след като е употребил продукт,
който съдържа алкохол, от изготвените и приложени по делото протоколи от
медицинско изследване е видно, че Б. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,52 % . В дадените обяснения пред дисциплинарно
наказващия орган, жалбоподателят твърди, че не е употребил алкохол, а клеева
тинктура и вода за уста Листерин. Съдът намира, че дори това да е така, то
жалбоподателят е употреби вещество, което е съдържало алкохол.Самият той
заявява, че си приготвя сам тинктурата като смесва медицински спирт който
съдържа /70 % или 90 % алкохол/ и настърган пчелен клей, т.е. в приготвения от
него продукт алкохолното съдържание.По същество това представлява признание
затова, че Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол. С
оглед влязлото в сила решение на РС Плевен, постановено по НАХД 1470/2019г.,
оставено в сила с решение по КАД
1423/2019г. и влязлото в сила наказателно постановление съдът приема, за
доказано че Б. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила. Това е в противоречие и в грубо нарушение на регламентираните в т. 19
и т. 20 норми от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и
осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Между страните не
се спори, че в задълженията на жалбоподателя е включено спазването на
принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Последният документ съдържа правила за поведение на
служителите в МВР, сред които и тези по т. 19, т. 20, според които Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората
да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. С поведението си Б.
не е дал добър личен пример, не е проявил уважение към останалите представители
на обществеността и не е опазил доброто име на институцията, която
представлява. С оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил
дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено
поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в
обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата.
Следователно, дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с
които са допуснати правонарушения по други действащи в държавата закони (извън
ЗМВР) или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение
на служебни задължения. В Тълкувателно
постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по
тълкувателно дело № 4/2007г., е прието че под „престиж на службата” следва да
се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи за да
защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения
ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона,
зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на
правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност”. Затова се изисква деянието да е „уронващо
престижа”, т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. В цитираното
Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: „е достатъчно поведението
да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието
да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали
или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило
негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.”. В
конкретния казус, деянието не само, че е станало на публично място, но и негови
свидетели са други служители на МВР, както и участващата в ПТП. Безспорно подобно поведение на полицейски
служител се отразява негативно върху авторитета на МВР. Това е така, защото
очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността на МВР
спазвайки принципите посочени в чл.3 от ЗМВР.
От изложеното по-горе е видно, че е установено и нарушение на чл. 28 б.
„а“ и „б“ от Етичния кодекс регламентиращи забрана на служителите на МВР да
управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта по- висока от 0,5 промила и в
извънработно време. Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на
правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, е тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и законодателят
го е квалифицирал като дисциплинарно нарушение (чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР),
което се наказва с най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само
на едната от посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. За така
извършеното нарушение - неспазване на етичните правила и уронване на престижа
на службата, законодателят е предвидил налагане на наказание
"уволнение" - съгласно чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При налагане
на наказанието дисциплинарно наказващия орган е изпълнил императивното си задължение по чл.206 ал.1 от ЗМВР, да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изпълнението на
посоченото от закона задължение е доразвито в чл.23, чл.25, чл.26, чл.27 и
чл.57 от посочената по-горе Инструкция.
Правилата от Инструкцията задължават ДНО да предприеме действия по изслушване
на служителя или по приемане на писмените му обяснения. В случая са приети писмени обяснения на оспорващия, както и
писмени възражения по повод обобщената справка на дисциплинарно разследващия
орган. На нарушителя е осигурена възможност за становище по установеното
дисциплинарно нарушение, за сочене на доказателства и ангажиране на
доказателствени искания във връзка с действителните факти по случая.
Дисциплинарно наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.4 от ЗМВР относно наличието или липсата на основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителя след анализ на всички събрани доказателства в
дисциплинарното производство, включително представения от държавния служител график за дежурствата му. От съдържанието на
Обобщената справка, становището на дисциплинарно разследващия орган, както и от
материалите към дисциплинарната преписка, се установява че при разследването са спазени нормативите
изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства
от значение за извършеното нарушение. Събраните доказателства са анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, което е обезпечило установяването на
обективната истина по случая. Налице са съображения във връзка с кредитирането,
респ. некредитирането на представените
сведения, както и на обясненията на жалбоподателя в отделни техни части.
Съдът
счита, че правилно е приложен материалният закон и санкцията на жалбоподателя е
наложена законосъобразно. В случая Министъра на вътрешните работи е издал
оспорената заповед след надлежно установяване на извършено дисциплинарно
нарушение и правилно е определена правната му квалификация. Спазена е и целта
на закона, доколкото в настоящия случай се касае за извършено нарушение на основни принципи в държавната
служба, а именно респект към закона, чрез даване на личен пример от страна на
служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя страна предполага и
прекратяване на служебното правоотношение на служителя, съгласно нормата на
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Жалбоподателят
е направил възражение, че дисциплинарното производство не е приключило в
законовия срок. Съгласно чл. 195 ал.2 от ЗМвР за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина,дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението, и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 196 ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито когато органът компетентен да
наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В чл. 196 ал.2 от ЗМвР дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при
дисциплинарнонаказващия орган. От
приложеното по делото писмо рег. № 316р-30304/02.10.2019г.от Директора на ОД на
МВР Плевен събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство са
изпратени на Министъра на вътрешните
работи. Министъра на вътрешните работи
се е произнесъл в рамките на срока по
чл. 195 ал.2 от ЗМвР - не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението, и не по-късно от две години от извършването му.
По
делото е представено заявление на В.Б., с което е поискал служебното му правоотношение да бъде
прекратено на осн. чл. 226 ал.1 т.4 от ЗМвР.Видно от поставената върху молбата резолюция
е, че на осн. чл. 226 ал.7 от ЗМВР да не се дава ход на заявлението с оглед
образуваното дисциплинарно производство. В случая на прекратяване на служебното правоотношение по
собствено желание на осн. чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР,
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде издадена
в едномесечен срок – чл. 228, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР. Изрично в разпоредбата на чл.
226, ал. 7 ЗМВР е предвидено, че служебното правоотношение не може да бъде
прекратено в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 4 при образувано дисциплинарно
производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Един от основните принципи на
административния процес, в това число и по издаване на административните актове
/чл. 35 АПК/ е, че индивидуалния административен акт се издава след изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради това, ако не беше
взел предвид наличието на заповед за образуване на дисциплинарно производство
по отношение на служителя, макар и след подаване на заявлението му за
прекратяване на правоотношението по чл. 226, ал.1, т.4 ЗМВР, органът би
допуснал нарушение на основните принципи и цели на закона. В този смисъл, преди
изтичане на едномесечния срок, в който органът трябва да издаде заповед за
прекратяване на служебното правоотношение, са настъпили факти, водещи до
забрана за прекратяването на правоотношението. В конкретната хипотеза
образуваното дисциплинарно производство представлява законоустановена пречка за
прекратяване на служебното правоотношение, въведена по силата на императивната
разпоредба на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР. В рамките на месечния срок, в който Министъра
на вътрешните работи като административен орган е следвало да издаде заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, е налице образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя с посочената по-горе заповед.
Предвид
изложеното съдът намира че оспорената заповед № 8121К-13759/13.11.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, е законосъобразна, поради което жалбата на В.Б.
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При
този изход от спора, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на основание чл.143, ал.4 от АПК
жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.
8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждение – 400лв.
Водим
от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Б.
ЕГН ********** *** против заповед № 8121 К-13759/13.11.2019г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" и на осн. чл. 226 ал.1 г.8 от ЗМвР е прекратено
служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА В.П.Б.
ЕГН ********** *** да заплати на Министертво на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: