РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330107379 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против В. Р. М., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в *****, имала качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
324.22 лева през процесния период, която не била заплатена. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 42.48 лева- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 03.12.2019г. – 06.05.2021г. Ответната страна не изпълнила
задълженията си да погаси горните суми. Иска да бъде осъден ответника да плати
задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, както и присъждането
1
на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че е
погасил задълженията. Оспорва, че начисляването е направено на база документ, който
не бил подписан от него и не му бил връчен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство е безспорно между страните.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени,
съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като
няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
Разпределението на топлинна енергия за битова гореща вода се оспорва от
ответника въпреки извършеното плащане, предвид възраженията, че не е използвал
така и не е уведомяван за необходимостта от проверка на водомера. Самото
фактическо разпределение не се оспорва, като възраженията са насочени единствено
срещу предпоставките за извършване на служебно начисляване. Това, че топлинната
енергия за БГВ е насилена служебно, на база разходна норма на обитател, също е
безспорно между страните.
Съгласно чл. 52, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм. 2020г.) лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че липсват индивидуални
водомери за топла вода, срокът на валидност на периодичната проверка на
индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са
2
повредени, уведомява писмено клиентите за задължението им да монтират
индивидуални водомери за топла вода, да заявят и представят за последваща проверка
индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери или да осигурят
техническата им изправност в нормативно установените срокове, както и за
последствията при неизпълнение на тези задължения. В ал. 8 на същата разпоредба е
уредено, че в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, за имота
му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от
приложението към чл. 61, ал. 1.
Предвид горната уредба, за да се пристъпи, към служебното начисляване,
клиентът следва да бъде уведомен за неизправността и да е предупреден за
последиците. В настоящия случай, ищецът не установява, че дружеството, извършващо
дялово разпределение, е уведомило писмено ответника за изтекла метрологична
годност на водомера за топла вода. Представеното в тази насока уведомление е
изключено от доказателствата по делото, а други не бяха представени.
В допълнение следва да се посочи, че представеното уведомление не отговаря на
изискванията на описаните разпоредби, защото приложената по делото първа страница
не съдържа указания за срок, в който да се извърши проверката на измервателното
устройство и за последствията при неизпълнение на това задължение. Изложените в
исковата молба съображения, че документът е бил връчен на член от домакинството на
ответника не могат да бъдат възприети, защото в такъв случай следва да се извърши
изрично отразяване на имената на това лице, за да може при оспорване да се извърши
проверка, дали документът е достигнал до страната.
Плащането на сумите по делото не изключва възможността да се оспорва
тяхната дължимост, като обясненията на страната за извършването му се потвърждават
от кратките срокове на плащане след завеждане на исковата молба- в рамките на 1
седмица от постъпването й.
Предвид горното претенцията се явява неоснователна относно топлинната
енергия за БГВ.
Исковете са основателни за разпределената сградна инсталация, но предвид
плащането на всички суми следва да бъдат отхвърлени и в тази част.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер 7.78 лева съразмерно на вземанията за топлинна
енергия извън стойността за битова гореща вода.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”
№ 37 срещу В. Р. М., ЕГН **********, искове за осъждането на В. Р. М. да заплати
на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, следните суми: главница в размер на 324.22
лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2019
г. – 30.11.2019 г. на основание Общите условия за продажба на топлинна енергия на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на потребление находящ се в ****; 42.48
лева- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 03.12.2019 г.–06.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда на 07.05.2021 г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 7.78 лева - разноските по делото по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Небло“ АД, като трето лице
подпомагаща страна на ищеца „ЕВН България топлофикация” ЕАД.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка, посочена от
ищеца: IBAN: BG 23 UNCR 7000 1501 5368 61, BIC: UNCRBGSF– „Уникредит
Булбанк” АД.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4