Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Д. 07.05.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   десети април през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Геновева Димитрова , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3721/2018 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството  по гр.д. № 3721/2018 г. по описа на Д.ки районен съд е образувано по искова молба от Д.С.М. с ЕГН ********** , с която срещу „Водоснабдяване и канализация Д.„ АД с ЕИК ********* са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК  за недължимост на сумите:

-24.86 лева – стойност за предоставени количества вода и ВиК услуги  за обект в град Д., ***за месец май 2013 г.;

-35.36 лева – обезщетение за забава ,начислено  за периода 30.06.2014г. – 20.10.2014 г. 

Ищецът твърди,че през 2006 г. се е разпоредил с имота в град Д., ****,партидата   при ответното дружество  е била сменена .Заявява и възражение за погасяване на вземанията по давност .

Претендира  разноските в производството .

Ответникът признава исковете . Заявява възражение за недължимост на разноски   в производството в пълен размер  , като уточнява, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото .

Ищецът е заявил  искане за постановяване на решение при признание на исковете съобразно чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Налице са предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл.237,ал.1 от ГПК : ответникът признава исковете   , ищецът е поискал прекратяване на съдебното дирене и   произнасяне с решение  съобразно  признанието .Налице са изискванията , установени в ал.3 на чл. 237 от ГПК, а именно : признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави  и е такова , с което страната може да се разпорежда .

С оглед изложеното  исковете следва да бъдат уважени на основание признанието на исковете.

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски по делото на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК .

Ответникът е заявил възражение за прекомерност на заплатеното от Д.С.М. адвокатско възнаграждение .

Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда възможност по искане на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение ,но не по-малко от  минимално определения  размер съобразно  чл.36 от Закона за адвокатурата .

Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.Размерът на възнаграждението се определя с договор между него и клиента като размерът следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за определяне на  минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Преценката за прекомерност следва да направи във всеки конкретен случай съобразно  действителната правна и фактическа сложност на делото.В настоящато производство не е налице правна и фактическа сложност .

В полза на ищеца следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес,формиран от   аритметичния сбор на предявените претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение , изчислено по реда на чл.7 ,ал.2 ,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на сумата от 300.00 лева  при интерес до 1000.00 лева , колкото е в настоащото производство .Сбора от цената на предявените искове е в размер на 60.22 лева .

Изплатеното по делото възнаграждение за адвокат от ищеца е в размер на 600 .00 лева ,което съдът  определя като прекомерно съобразно това,че делото не е с правна и фактическа сложност , както и  предвид признание на исковете с отговора на исковата молба .В полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер-300.00 лева .

С оглед горното  Д.С.М. има право на разноски по делото в размер на 105.00 лева държавни такси , 10.00 лева комисион за внасянето им и 300.00 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , Д.кият районен съд

                                    Р Е Ш И  :

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.С.М. с ЕГН ********** и „Водоснабдяване и канализация Д.„ АД с ЕИК ********* , че Д.С.М. с ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация Д.„ АД с ЕИК ********* сумите:

-24.86 лева – стойност за предоставени количества вода и ВиК услуги  за обект в град Д., ***за месец май 2013 г.;

-35.36 лева – обезщетение за забава ,начислено  за периода 30.06.2014г. – 20.10.2014 г. 

ОСЪЖДА  „Водоснабдяване и канализация Д.„ АД с ЕИК ********* да заплати на Д.С.М. с ЕГН ********** разноски в производството в размер на 105.00 лева държавни такси , 10.00 лева комисион за внасянето им и 300.00 лева адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д.ки окръжен съд .

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :